Лаам и Алонсо: Германия, Испания и Бразилия знаят какво искат (част II)

20 юни 2018 | 14:27 - Обновена
Лаам и Алонсо: Германия, Испания и Бразилия знаят какво искат (част II)

Световните шампиони Филип Лаам и Шаби Алонсо продължават задълбоченото си интервю за „Ел Паис” и „Зюддойче Цайтунг”, в което проникновено говорят за Мондиала в Русия и за идеите, преобразили футболната игра в течение на новия век.

-         Филип Лаам (Ф.Л.): Гледах Германия – Испания и едно полувреме вие бяхте отлични.

-         Шаби Алонсо (Ш.А.): Тази днешна версия на Ла Роха я свързвам много с онова, което направи силна Испания в последните години, макар че е по-гъвкава в донагаждането на малки детайли, малки тактически пипвания. Ако не ги прилагаш, може например да те принудят да се защитаваш близо до своето наказателно поле вместо близо до противниковото. Зависи от това как контрираш пресиращо действие или как изнасяш топката. Днешният футбол е по-изпипан, по-микроскопски.

-         Юрген Клоп въведе модата на онова, което в Германия наричат „гегенпресинг”. Каква е разликата между него и изготвяния от Йоахим Льов или Джосеп Гуардиола пресинг?

-         Ш.А.: Различно е. Пеп опитва да организира пресата така, че да се случи възможно най-високо по терена и възможно най-близо до противниковото наказателно поле. Клоп определя много добре къде иска да бъде спечелена топката, за да се атакува много директно. Ако се вгледате, нападателите на Ливърпул не играят много разтворени, а по към центъра. Когато топката стигне в центъра, те се опитват да я спечелят и още оттам моментално да започнат атаката си. За мен гегенпресингът е друго нещо. Виждаме нещо от него в германския национален отбор.

-         Ф.Л.: Гледам малко мачове на Ливърпул, но, поне по моето виждане, при Борусия (Дортмунд) на Клоп не може да се говори за гегенпресинг, а просто за футбол, който причаква, прави капани, отнема топката и прави светкавичен преход към атака.

-         Ш.А.: Аз лично практикувания от Клоп стил го наричам Клетката. В Ливърпул много добре определят мястото, където ще поставят капана, а играчите очакват търпеливо топката да влезе в тази т.нар. клетка и когато накрая капанират, всичко се развива изумително бързо: бам, бам, бам! Изглежда отвън много просто, но изисква изчислен до последния детайл план. Това е важното: да определиш къде искаш да спечелиш топката и как искаш да реагираш, когато вече я притежаваш. Когато Джеймс Милнър и Алекс Окслейд-Чембърлейн пресират в центъра и отнемат топката, не я връщат назад, а търсят дълбочината в атаката.

-         Ф.Л.: Веднага след идването на Пеп в Байерн (Мюнхен) играхме за Суперкупата с Дортмунд и загубихме. После Пеп тренира специално с бековете, защото след всяка отнета с капан от Дортмунд топка крилата им моментално влизаха навътре към центъра, а ние като бекове бяхме свикнали да сме залепени към тъчлинията и така ги оставяхме свободни да ни вкарат головете. Пеп ни каза: „Бековете трябва да се превърнат във вътрешни халфове.” После постави мен като полузащитник. Помня, че първия път чувството беше фантастично, даде ми различен поглед върху играта. Аз бях изкарал десет години като бек. Хубаво е да откриваш нещо ново, а и играта при Пеп е толкова подредена, че нямах голям проблем да мина в новото поприще. Все пак трябва всичко да се казва ясно и на висок глас: по свой си начин Пеп ме използва.

-         Ш.А.: За да даде пример…

-         Ф.Л.: Той беше убеден, че мога да играя в центъра, но и искаше да докаже нещо пред отбора: „Ако вашият капитан приеме решението и ме приема като треньор…” Щом има властта да ме премести в центъра и отгоре на това всички виждат, че това сработва, накрая ще му бъде по-лесно да наложи на отбора всяко свое решение.

-         Ш.А.: Но и за да вземеш подобно голямо решение, трябва да си Пеп. Трябва да имаш огромен авторитет и власт.

-         Ф.Л.: След като току-що бяхме спечелили требъла, т.е. всичко, нямаше играч, който да се възторгне от това, че идва Пеп. Точно обратното, чудеха се защо при тази добра игра и тези повсеместни победи е нужна промяна, защо трябва да се преминава към позиционната игра. Т.е. големият въпрос:  positionsspiel oder gegenpressing?

-         Ш.А.: Най-важното при позиционната игра е, че не се налага да мислиш какъв да е следващият пас. Знаеш го почти автоматично. Това улеснява живота на халфа откъм вземане на точното решение. Когато аз получех топката, знаех къде ще е Филип и какво трябва да сторя. Колкото повече го отработваш на тренировките, толкова по-добре попиваш тези идеи. Когато го правиш, разбираш играта по-бързо и по-лесно.

-         Ф.Л.: Най-вече защото играчите трябва да си намерят мястото и разстоянията вътре в своята позиция. Понякога става въпрос за половин метър насам или натам, толкова е просто. Да умееш да заемаш точното място ти дава повече време при получаване на топката.

-         Ш.А.: Мен ме очарова играта под ръководството на Пеп. Разбира се, че и аз се приспособих към друг тип неща, но е въпрос на компромис. Като играч си длъжен да се отдаваш, а като треньор трябва да разбираш какъв футбол и с кого искаш да играеш. Защото ако смяташ да играеш позиционен футбол с Кристиано Роналдо и Гарет Бейл, няма да се получи – те имат други качества и трябва да се приспособиш към тях. Не чакат халфа да им подаде между линиите, а се движат на ръба на засадата и търсят топката зад гърба на защитата в празно пространство, не на крак. Не е достатъчно просто да разбираш позиционната игра, трябва и да се отдадеш.

-         Ф.Л.: Гуардиола косвено повлия и на националния ни отбор, защото тренира футбол, който изисква всеки играч да разбира по-добре позициите, които не са неговата. Тази философия я имаше само Пеп, никой друг отбор в Бундеслигата не я прилагаше. Преди Мондиал 2014 опитахме да привнесем нещо от Пеп в националния тим: пресинга, начина на затваряне на линиите за пас на съперника, придвижването на последната линия, кой от халфовете да се включва в защитата… Е, беше истинска катастрофа! Защото това са неща, които трябва да се тренират всекидневно и дълго време, трябва да ти се обясняват постоянно от треньора. Там се видя ясно, че футболистът на Байерн е свикнал на различни неща от този например на Шалке 04. Докато при испанците, ако селекционерът вземе играч на опашкаря в Примера, пак ще има много техничен играч, свикнал да играе позиционен футбол.

-         Ш.А.: На мен различието ми се струва предимство. С физически силни играчи можеш се приспособи по-добре, да имаш повече варианти, когато контекстът го изисква. Заради физическия профил на своите играчи планът на Испания винаги е почти един и същ, а това те ограничава. С Германия можеш игра не толкова близо до противниковото наказателно поле, да се пазиш малко повече, да играеш в среден блок, не толкова високо при пресата. Испанците чувстват, че са длъжни да играят все в съперниковата половина, ала на един Мондиал ще ти се наложи да изстрадваш определени моменти. На такъв форум е много трудно да не ти се налага да прибягваш до различни варианти.

-         Ф.Л.: Предимството на германските футболисти е, че не изпадат в паника, когато са без топката. Това никога не е било проблем за нас. В Байерн при Пеп страдахме, когато съперникът имаше топката и се налагаше да сме закотвени отзад. В другия край на спектъра е Италия: колкото по-близо е до своето наказателно поле, толкова по-добре се чувстват играчите.

-         Ш.А.: Може би Испания през 2010 г. имаше повече дадености да се справя със статичните положения с Пуйол, Капдевила, Буси (Серхио Бускетс), Серхио Рамос, Жерард Пике… Въпросът е да се балансират позициите. Как става това, когато и двата бека – Жорди Алба и Даниел Карвахал – се включват едновременно в атака? Да играеш с намиращи се високо по терена бекове ти дава голяма сила, защото Испания няма крила и ширината на фронта на атаката идва от бековете. Трябва обаче да балансираш нещата отвътре. Сега в отбора са Бускетс, Коке, Саул, Иниеста, а и Иско, които могат да помагат там. А да, и Тиаго Алкантара! За да покажеш най-доброто от себе си, трябва да се чувстваш в главната роля, а когато Тиаго се чувства така, е топ топ топ играч.

-         Ф.Л.: Тиаго се нуждае от треньор и съотборници, които да му казват в коя зона на терена може да прави своите си работи. Има огромен талант, умее всичко, но е непредвидим и в двете крайности…

-         Ш.А.: Понякога ти трябва някой такъв играч, който да е способен да измисли нещо различно. Разбира се, понякога се чудиш какви ги върши, но и точно затова друг път прави изключителни неща. Трябва да му кажеш: „Бъди себе си! Е, невинаги, но бъди себе си!”. Защото в крайна сметка има душата на бразилец. Не е Бускетс, нито е Коке.

-         Кои са големите разлики между Германия от 2014 и 2018 година?

-         Ф.Л.: Стана много по-естествено да побеждаваме. Ние спечелихме всичките си мачове в квалификациите.

-         Напреднахте ли в някой елемент?

-         Ей, ние станахме световни шампиони и смятам, че го сторихме с доста добра игра. Да се подобри нещо оттам нататък не е толкова лесно. Да, ние задържахме нивото си и качеството на играчите си е все същото. Няма да е лесно да се намерят отбори, способни да ни бият.

-         Има един играч – Тимо Вернер, за когото доста скаути казват, че има най-доброто измъкване в цяла Европа…

-         Ф.Л.: Играчът, който най-добре умее да се измъква и да отива на най-точното място е Томас Мюлер.

-         Ш.А.: Мюлер е отличен в близост до наказателното поле. Може би Вернер умее по-добре да се предлага за пас по-далеч от пеналта, но не и в него.

-         Ф.Л.: Да, Вернер умее тези движения, но тях преди това ги показваше и Марио Гомес, особено в най-добрите си дни в Щутгарт. Работата е там, че имаме множество футболисти, които умеят да контролират топката, така че не смятам, че е задължително решаващата фигура да е Вернер.

-         Ш.А.: На мен Илкай Гюндоган много ми харесва.

-         Ф.Л.: В средата Тони Кроос е твърд титуляр, а за мястото до него ще спорят Гюндоган и Сами Кедира.

-         Ш.А.: Ами Леон Горецка? Добър играч, но не е като Кроос.

-         Ф.Л.: Въобще, но и той не е типичен опорен халф, по-скоро „осмица” или дори „десетка”. Също така и Гюндоган не е Кроос, липсва му неговата техника. Тони играе много по-естествено с контрола си върху топката, с пасовете… Илкай играе по-динамично, което въобще не може да се каже за Тони.

-         Кроос ли е най-важният играч на Германия?

-         Ф.Л.: Ако нещата вървят добре, е много важен. Ако вървят зле, има други по-важни. Въпросът тук е кой приляга най-добре за ролята до Тони. В Бразилия 2014 той игра рамо до рамо с Басти (Швайнщайгер), което бе идеалното съчетание. Важното е да се изгради отбор, в който отделните парчета да съвпадат. Йозил много го критикуваха в Бразилия, а според мен бе един от най-важните ни играчи. Ако си подложен на натиск, винаги можеш да прибегнеш до Месут и да му подадеш топката. Той никога не я губи, а това е много важно. Или пък Басти, който започна турнира контузен, а към края на турнира игра от първата до последната минута. На него винаги можеше да се уповаваш.

-         Как виждате останалите фаворити в Русия? Особено пълните с купища талантливи футболисти Бразилия и Франция?

-         Ш.А.: За мен Франция повдига много въпросителни. Не зная дали са способни да изградят отбор с всичките тези ярки индивидуалности, дали ще са способни да вярват в своята игра. Дали ще решат определени ситуации само на базата на таланта? Да. Но дали са способни да бъдат устойчиви за постигането на нещо голямо? Не зная.

-         Ф.Л.: Съгласен съм. Все пак имат добър треньор, който от собствен опит знае колко е важен отборът и успява да го създаде. Не мислиш ли?

-         Ш.А.: Не е въпросът у треньора. Играчите са големи индивидуалисти. В отбора кой играе колективно?

-         Ф.Л.: Ти кои отбори смяташ за колективни?

-         Ш.А.: Испания, Германия, дори Бразилия. Те знаят какво искат. До известна степен и Аржентина.

-         Може ли Килиан Мбапе да достигне нивото на Лионел Меси и Кристиано Роналдо?

-         Ф.Л.: При младите играчи твърде много се гледа в бъдещето. Той струва много пари, но на мен ми се чини, че му липсва малко техника, като го сравним с Меси, Кристиано и Неймар, за да е сред тримата най-добри на планетата.

-         Ш.А.: Все пак е само на 19 години. Според мен има огромен потенциал, ала трябва да вмести този потенциал в колектива. Не може на тази възраст той да е този, който създава положения и решава мачовете. Нужна му е много повече конструктивна подкрепа, за да използва целия си потенциал. Точно това му липсва в Пари Сен Жермен: съдържание, опаковка, отбор, знание точно за какво се играе. Да знаеш, че ако Мадрид идва на „Парк де Пренс”, трябва да изядеш тревата. А ето, че мачът започва, пък изглежда като за него да е все едно някакъв обикновен двубой. Да изградиш това у себе си е много трудно.

-         Ф.Л.: Англия има интересен отбор, но според мен след осминафиналите няма да има силите на всеки четири-пет дни срещу големите съперници да показва най-доброто си ниво. А за да стигнеш до финала на световно първенство, трябва да победиш три отлични отбора.

-         Ш.А.: Аз също не вярвам Англия да спечели Мондиала.

-         Ф.Л.: Бразилия се завърна към себе си. Гледах ги в Берлин срещу Германия. Победиха с 0:1 и смятам, че това им дойде много добре.

-         Ш.А.: Неймар е от този клас играчи, които могат реши цял един Мондиал. Той прие върху себе си ролята на лидер на Бразилия на първенството преди четири години на родна земя и изпълни отлично ролята на „супердесетката”. Това е дълбоко вградено у него. Въпреки контузията, той може да има силен Мондиал.

-         Ф.Л.: Играчите продължават да бъдат с изключително важна роля, но за да могат те на индивидуално ниво да правят разликата, решаващото нещо е отборът. Както беше с Лотар Матеус на Италия 1990, когато до него бяха играчи с голям талант като Хеслер, Литбарски, Брееме, Бертолд.

-         Ш.А.: Да, играчите герои могат да решат всеки един мач. Но цял Мондиал?... Все пак говорим за Мондиал! Трябва да имаш изградена солидна платформа. Ако я нямаш, няма и значение дали се казваш Неймар, Мбапе или Еден Азар. Футболът е различен днес. Аз го гледам от 1980-те години и настоящият няма нищо общо с тогавашния. Може и да се случи нещо като през 1998 г., когато Зинедин Зидан поведе Франция към световната купа, ала не си представям повторение на подвига на Диего Марадона от Мексико 1986. Марадона носеше целия отбор на гърба си.

-         Ф.Л.: Аз съм фен на Иско.

-         Ш.А.: Иско не е рационален тип играч. Нужно му е да чувства играта и на тази основа да я играе, затова и привнася разнообразие. Хей, той спечели четири Европейски купи само за пет години с Мадрид. Не беше неоспорим титуляр, но бе на ръба от такава роля. Единайсетият титуляр на Мадрид е един измежду Гарет Бейл, Марко Асенсио и Иско.

-         Ф.Л.: Хърватска не е зле. Да се играе срещу тях е буреносно.

-         Ш.А.: Винаги си мисля какво ли ще се случи с Белгия. Вече донякъде ми е писнало да ги чакам. Но обожавам Кевин Де Брайне!

Диего Торес, „Ел Паис”

Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 7453

Коментирай



Няма коментари.


играч на мача

Двубоите на деня

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?