Бразилската радост и мъката на Роби Баджо и Италия

01 юни 2018 | 16:40 - Обновена
Бразилската радост и мъката на Роби Баджо и Италия

Световното първенство през 1994 година в САЩ завършва с гръмкия финал между Бразилия и Италия. Но гръмкото в този сблъсък са имената, а не играта, която двата състава демонстрират на терена в Лос Анджелис. Съдбата отново избира бразилци и италианци да спорят за позицията на футболна сила номер 1 в света. Точно 24 години след финала в Мексико Бразилия и Италия трябва да определят отново най-успешната футболна сила на планетата. В адската калифорнийска жега - 39 градуса по Целзий, двата отбора изиграват нулев, но емоционален финал.

Бразилия започва турнира стабилно и без проблеми минава иначе трудната група с Швеция, Камерун и Русия. Отборът на Карлос Алберто Парейра обаче не играе онази игра, с която бразилския футбол гали окото на милиардите фенове. Единствените два проблясъка са импровизаторите Ромарио и Бебето, но като цяло Бразилия е претърпяла европеизиране и магията не е същата. Бебето дава успеха в осминафинала с домакините, а след това снаряд на Бранко донася радостта на 1/4-финала срещу Холандия. Може би най-силния мач на Бразилия на Мондиа'94 е полуфиналът с Швеция, когато само намесите на вратаря Равели и пропуските на южноамериканците запазват резултата 1:0. Така Бразилия чака своя конкурент за купата.

Неговото име е Италия. Скуадра адзура е сред фаворитите преди шампионата. Логично! Ариго Саки разчита на почти целия тим на Милан, който през май същата година разбива Барселона с 4:0 във финала на Шампионската лига, и чийто играчи познава отлично. Под знамената на Италия са Франко Барези, Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Деметрио Албертини, Мауро Тасоти, Роберто Донадони и Даниеле Масаро. Към миланските звезди задължително в листата с евентуални герои на Мондиала стои името и на носителя на "Златната топка" за 1993 г. Роберто Баджо. Италия обаче минава през деветте кръга на Ада, за да стигне този финал. Именно Роби Баджо води адзурите към медалите, а в България добре помним двете попадения на тогавашната мегазвезда на Ювентус във вратата на Боби Михайлов на полуфинала.

По обед на 17 юли 1994 година Бразилия и Италия излизат да решат големия спор. След най-много 120 минути игра единият тим ще бъде единствения в света с 4 световни купи в актива си.

В бразилския лагер няма големи проблеми за финала. Наказаният Леонардо, играещ на Мондиала като ляв бек, е заменен успешно от ветерана Бранко. За сметка на това положението при италианците е по-мрачно. Саки е притеснен от контузия в десния крак на Роберто Баджо, която заплашва да извади от финала аса на Скуадрата. В крайна сметка нападателят играе, но присъства на терена само телом, а специалистите се чудят защо на негово място по време на финала не се появява Джузепе Синьори или Джанфранко Дзола. Липсват и наказаните Костакурта и Тасоти. За сметка на това в защитата се завръща големият капитан Франко Барези, който претърпява операция на менискуса след контузия в груповата фаза и се възстановява като по чудо за финала. Великият играч на Милан ще изиграе един от най-силните си мачове.

Парейра нарежда бразилците в 4-4-2. Пред вратаря Тафарел, който е един от най-стабилните на шампионата, централни защитници са Алдаир и Марсио Сантос, а крайни бранители са опитният Жоржиньо (дясно) и още по-обиграният Бранко (ляво). В дясната част на полузащитата оперира Мазиньо, а Мауро Силва и Дунга са център-халфове. Деветката Зиньо играе по левия фланг, а напред италианската отбрана трябва да разбиват Ромарио и Бебето.

Саки залага на същата схема. Муси, Барези, Малдини и Бенариво са четворката пред Джанлука Палиука, а Дино Баджо и Албертини са вътрешните халфове. По двете крила се спускат Никола Берти и Донадони, а напред Даниеле Масаро и Роби Баджо ще търсят головете за четвъртата титла. След почивката обаче голямата звезда на италианците стои все по-често в полузащитата, което води до 4-5-1 и Масаро в доста моменти е самотник в предни позиции.

Преди финала Краля Пеле за пореден път е далеч от целта в прогнозата си. "Време е ние бразилците да се върнем на върха. Мисля си, че този финал ще се развие както онзи през 1970 година. 4:1 е добре. Искам това да е крайният резултат", казва Пеле, който обаче от тогава и до днес не е виждал пет гола в мач за световната купа.

Бразилците не се церемонят с италианците и още в самото начало Мазиньо пробва да счупи крака на Берти от ляво, за което халфът на Селесао Бразилейра веднага получава жълт картон. Първата опасност пред вратите идва в 13-ата минута, когато Ромарио праща с глава топката в ръцете на Палиука. Пет минути по-късно е най-чистото положение във финала за Италия. Масаро изкача сам срещу Тафарел, но последният лови удара.

В 21-ата минута травма кара Парейра да замени Жоржиньо с младока Кафу, който поема ролята на десен бек. В 23-ата минута става нещо паметно, което влиза в съдийските учебници. Унгарският рефер Шандор Пул отсъжда сам засада в момент, когато Ромарио излиза сам срещу Палиука и при положение, че помощникът му от Парагвай не реагира. Бразилците протестират, но Пул е непоколебим и поема цялата отговорност за решението си.

 Две минути след този епизод Бранко отново изстрелва снаряд от фаул, който Палиука избива с мъка, а вместо да намери чакащите за гол Ромарио и Бебето, Мазиньо се спъва в отбитата топка. В 35-ата минута идва ред и на Саки да прави принудителна смяна. Десният бек Роберто Муси трябва да бъде заменен, а на негово място влиза Луиджи Аполони. Следва прекрояване на защитата на Скуадрата. Паоло Малдини застава на левия бек, а от дясно отива Антонио Бенариво. Така новопоявилият се Аполони заема мястото в центъра на защитата до Барези.

60 секунди по-късно Барези се включва по брилянтен начин в една италианска атака, но извеждащият пас на Роби Баджо е неточен.

 През второто полувреме тактическото надлъгване тотално взима връх. Италианците се отчитат с един неточен шут на неузнаваемия Роберто Баджо. Бразилците имат по-чистите положения. В 76-ата минута удар на Мауро Силва не е уловен както трябва от Палиука, но страничната греда е помощник на италианския вратар, за което получава целувка от него.

Продължения! За първи път в историята 90 минути от световен финал са без гол. В 94-ата минута Кафу пробива по крилото и центрира ниско, но Бебето на празна врата не донася купата на Бразилия. Саки взима мерки за заздравяване на халфовата линия на адзурите - на мястото на изцедения Дино Баджо влиза полузащитникът на Сампдория Албериго Евани. В 96-ата минута Роберто Баджо пробва бдителността на Тафарел, а малко след това Зиньо прави същото с Палиука. Парейра се решава да пусне трети нападател. Тъмнокожият Виола влиза на мястото на Зиньо, като стрелецът веднага показва бразилска техника.

В 110-ата минута Кафу пак намира на чиста позиция свой колега - този път това е Ромарио, но отново топката не влиза в мрежата. Минута по-късно Виола навързва петима (!) италианци и намира Ромарио, но ударът на бразилския голмайстор е спрян от великолепния Барези. В този финал Франко Барези показва какво значи перфектен защитник. Шансът за италианците идва в 114-ата минута, когато двойно подаване между Баджо и Масаро извежда десетката на чиста позиция. Следва обаче анемичен удар.

В 118-ата минута Барези получава схващане и 34-годишният ветеран е изнесен на носилка. За кратко Малдини заема мястото на своя колега в центъра на защитата, а Масаро се преквалифицира като ляв бранител. И тогава на помощ на отборите идват дузпите.

Първи зад топката застава Франко Барези. Легендата изглежда нервен и секунди след това стреля над вратата и се хваща за главата. Идва ред на Марсио Сантос. Палиука обаче избива. Първият удар в мрежата идва от крака на Деметрио Албертини. Халфът е точен, а след него същото правят Ромарио, Евани и Бранко. Трета дузпа за Италия изпълнява Масаро. Нападателят бие в свое дясно, но същата посока е избрал и Тафарел. Дунга е точен за Бразилия и на Италия й трябва гол, за да се надява на пропуск при последния бразилски удар.

Зад топката застава Роберто Баджо. Човекът, извел италианците до този финал със своите 5 гола, който сега или ще запази интригата, или ще залее площадите на Апенините в сълзи. "Бях се съсредоточил и знаех как да вкарам. Нямам представа как не уцелих вратата", казва по-късно гениалният италианец. Баджо стреля над вратата, а бразилците полудяват от щастие. "Това е катастрофа", споделя като съсечен след финала Албертини.

Наистина това е един от най-драматичните финали в историята. Преливащите от радост бразилци скачат и пеят, докато край тях италианците сякаш се намират в най-черния си кошмар. Всяка неевропейска земя остава омагьосана и до днес за отборите от Стария континент, като Италия е най-близо да пречупи прокобата през 1994 година. Дори и да не сте били за Скуадрата в този финал, пък и въобще, няма как да не изпитате съжаление при кадрите от Лос Анджелис, на които Барези прегърнал като дете Саки лее горчиви сълзи, а около тях костюмираните шефове на италианската федерация също плачат. Антигероят Баджо е като в бездънен унес, но никой и не смее да го укори за пропуска.

Дълго време след награждаването италианците не могат да се съвземат и да надживеят болезния крах. При получаването на сребърните медали плачещият Берти дори не се сдържа и слага ръка върху купата.

"Нямаше по-добър отбор от нашия на това Световно първенство. Аз бях вписан като пети изпълнител за нашия състав при дузпите и трябваше да решавам всичко, ако Баджо бе вкарал неговата дузпа. Добре че не се стигна до там", откровен е щастливият Бебето. Бразилците вилнеят. Предстои пищен карнавал в Калифорния, а футболистите на Парейра моментално посвещават четвъртата световна титла на своя загинал малко преди това сънародник - пилота от Формула 1 Аертон Сена. Минути по-късно Карлос Гаетано Бледерон Вери Дунга (прякорът Дунга идва в детските му години и е португалското име на едно от джуджетата на Дядо Коледа) е в официалната ложа, където вицепрезидентът на САЩ Ал Гор му връчва купата. След пет болезнени отпадания на световни финали най-добрата футболна нация отново е в делириум със златната купа в ръце.

Сред ликуващите на терена е и младият Роналдо, който макар и като твърда резерва взима първия си златен медал. Но неговата звезда още не е изгряла.

БРАЗИЛИЯ - ИТАЛИЯ 0:0 (3:2 - след дузпи), финал СП 94

При дузпите:

Сантос (пропуск)                Барези (пропуск)
1:1 Ромарио                         0:1 Албертини
2:2 Бранко                            1:2 Евани
3:2 Дунга                                Масаро (пропуск)
                                                 Р. Баджо (пропуск)


БРАЗИЛИЯ:
Тафарел, Жоржиньо (Кафу), Мауро Силва, Бранко, Бебето, Дунга, Зиньо (Виола), Ромарио, Алдаир, Марсио Сантос, Мазиньо. Треньор: Карлос Алберто Парейра

ИТАЛИЯ: Палиука, Бенариво, Малдини, Барези, Муси (Аполони), Д. Баджо (Евани), Албертини, Берти, Донадони, Масаро, Р. Баджо. Треньор: Ариго Саки

СЪДИЯ: Шандор Пул (Унгария)

ЖЪЛТИ КАРТОНИ:
Мазиньо, Кафу (Б); Аполони, Албертини (И).

СТАДИОН: "Роуз Боул", Лос Анджелис, 94 194 зрители

 

Източник Sportal.bg
Прочетена 133

Коментирай



Няма коментари.


Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?