Божествената Бразилия смаза Италия в най-красивия финал

01 юни 2018 | 15:17 - Обновена
Божествената Бразилия смаза Италия в най-красивия финал

И до днес Мексико'70 се води може би най-атрактивното Световно първенство по футбол. В Гуадалахара, Леон, Пуебла, Толука и Мексико Сити се изиграват паметни двубои, а върхът на сладоледа е финалната битка на "Ацтека". Специалистите от цял свят са почти единодушни, че сблъсъкът за титлата в Мексико между Бразилия и Италия е ненадминат финален шедьовър в историята на Мондиалите.

Бразилия играе прекрасно в Мексико. Водени от Пеле, "златистите" се носят фриволно по терена и демонстрират фантастичен футбол. Южноамериканците се справят в предварителната група с Чехословакия, Румъния и световния шампион Англия, а после с приказна игра са сломени и Перу и Уругвай. От своя страна италианците започват трудно турнира, като в първите си три мача европейските шампиони бележат едва 1 гол - дело на Анджело Доменгини за победата с 1:0 над Швеция. След това обаче "адзурите" се развихрят и разбиват домакина Мексико с 4:1, за да дойде Мача на века срещу Германия на полуфинала, завършил неконтролируемо 4:3 за Италия.

На всичко отгоре финалът в Мексико Сити се явява и мач за трофея "Жул Риме", който по регламент се печели завинаги от отбора, вдигнал го три пъти над главата си. Е, по обяд на 21 юни 1970 г. Бразилия и Италия имат по две титли в актива си и трябват да решат спора.

Така пред над сто хиляди зрители в този юнски ден на "Ацтека" среща си дават бразилската Жого бонито и италианското Катеначо. Разбира се, не всичко е така, както го описват старите книги. Гледайки този мач, сега десетилетия по-късно, е важно да отбележим, че италианците съвсем не залагат единствено на защитна игра. Да, Феручо Валкареджи добре окупира вратата на Скуадрата, но Луиджи Рива и компания съвсем не оставят бразилския страж Феликс без работа. От друга страна Пеле съвсем не е недосегаемият (става дума за този финал!) играч, за когото сме чели и слушали. Обявеният за Крал на футбола е пазен сравнително добре от италианците, а на два пъти шутовете му почти се качват на втория балкон на "Ацтека". Покрай легендарната бразилска десетка сноват и другите големи майстори на Селесао Бразилейра, които са с не по-малка заслуга за успеха - крилото Жаирзиньо бележи и в шеста мача на Бразилия на Мондиал'70.

Толкова години по-късно двубоят в Мексико изглежда имащ малко общо с днешния футбол, но това съвсем не значи, че той няма достойнства, които да не харесате. Играта е бавна, някои от грубостите, които днес биха донесли моментален жълт картон, са подминавани от рефера, италианският вратар Албертози пази без ръкавици, в края на мача публиката скрива топката (Телстар 70 - първата топка на Адидас за световни финали, направена в бяло и черно, за да се отличава по-добре на черно-белите телевизори), но срещата минава неусетно и наистина футболът е изключителен.

Бразилия излиза за титлата в 4-4-2, като двете остриета напред са Пеле и Тостао. Двамата са подпомагани от дясното крило Жаирзиньо и лявото Ривелиньо. Като атакуващ халф в този фамозен тим оперира Жерсон, а опорен полузащитник е Клодоалдо. Много активни са и двамата крайни бранители Карлуш Алберто (дясно) и Евералдо (ляво). Пред стража Феликс пък двойката централни защитници са Пиаца и Брито. И до днес се води спор кой отбор на Бразилия е по-силен - този от 1970 г. или първият шампионски тим на южноамериканците от 1958 г. Някои причисляват към спора и злощастния състав от Испания'82.

Италианците изграждат уникален защитен бенд пред вратаря Енрико Албертози. Тарчизио Бургнич, Марио Бертини, Роберто Розато и Джачинто Факети оформят желязна стена пред италианската рамка, а Пиерлуджи Чера действа ту като пети в отбрана, ту като дефанзивен халф. В средата на игралното поле сноват легендата на Фиорентина Джанкарло Де Систи, плеймейкърът Сандро Мацола и дясното крило Доменгини. Напред задачата да бележат голове се пада на Луиджи Рива и Роберто Бонинсеня. И до днес не се знае защо резерва в този финал остава героят на Скуадрата от полуфинала с Германия и носещ прякора Златното момче на италианския футбол Джани Ривера.

Треньорът на "адзурите" Валкареджи не се церемони като залепя персонален пазач на цели четирима бразилци. Десният бек на Интер Бургнич се заема с неутрализирането на Ривелиньо по левия фланг на бразилската атака, а капитанът Факети "хваща" от ляво Жаирзиньо. Последният пък често навлиза към централната зона на бразилската атака и освобождава пространства за нахлуващия десен бек на Селесао Бразилейра Карлуш Алберто. Пеле е в клещите на Бертини, а стоперът на Милан Розато се превръща в сянка на Тостао. Тази италианска стратегия сработва отлично преди почивката.

Първото полувреме е равностойно, като още след 120 секунди игра първи до възможност за гол достигат европейските шампиони. Джиджи Рива изстрелва истинска бомба към бразилската врата, но Феликс майсторски избива кълбото под гредата. В 17-ата минута италианският таран има нов шанс за гол, след отлично центриране на Мацола и удар с глава. На пръв поглед "адзурите" изобщо не са се стреснали от "златистия" фаворит, а напротив. Но ето че идва първият бразилски удар. В 18-ата минута Ривелиньо центрира от ляво и Пеле с глава праща топката неспасяемо в долния десен ъгъл - 1:0. Мегазвездата на Бразилия повежда своите към епохалния триумф.

Италианците не се предават, като малко след това Доменгини минава в центъра на полузащитата, а Мацола все повече търси голаджиите Бонинсеня и Рива. В 38-ата минута опитите на "адзурите" се увенчават с успех. Грешка в бразилската защита и на вратаря Феликс позволява на Бонинсеня да остане на стрелкова позиция пред празната врата на около 20 метра. Въпреки че Рива пречи на съотборника си, с левия крак голмайсторът от Мантуа прави 1:1.

Идва почивката, но всичко хубаво за италианците свършва до тук. Загадка е какво се случва между двете полувремена, но европейците са неузнаваемо слаби от 60-ата минута насетне, а бразилците започват да се забавляват по терена както те си знаят. Мнозина приписват италианското окапване на умората от убийствения 120-минутен полуфинал с Германия (4:3), а и от факта, че на европейския тим вече му идват в повече 2240-те метра надморска височина.

Бертини и Бургнич сменят местата си в отбраната на Скуадрата, а Пеле още в 47-ата минута пропуска от метър да засече прострелно центриране от дясно. В 52-ата минута Ривелиньо с левия крак отправя зверски шут към Албертози, но италианският вратар е на мястото си. Италия все още не се е предала и в 55-ата минута пробив на Доменгини от дясно едва не завършва с гол, след като топката рикошира в крак на бранител. Натискът на Бразилия обаче става непосилен за момчетата на Валкареджи. В 60-ата минута изстрел на Ривелиньо с десния (!) крак среща гредата, но нищо не може да спаси италианците пет минути по-късно.

В 65-ата минута Жерсон с чудесен удар извън наказателното поле разстрелва Албертози и това дефакто е краят на двуострата игра във финала. Италианците стават и изнервени, като в 69-ата минута Доменгини бута грубо Пеле в центъра на терена. Минута след това Жерсон центрира от ляво, Пеле е изпуснат от новия си пазач Бургнич, Краля сваля топката с глава към Жаирзиньо, който пък е изтърван от Факети, и от близо бразилският щурмовак прави 3:1. Пет минути преди края Джани Ривера все пак се появява на терена, заменяйки Бонинсеня, но вече е късно за какво и да било от италианска страна. "Не знам защо не ме пуснаха титуляр. Влязох в самия край и за това не усещам загубата като своя", споделя след това Ривера по този повод.

В 86-ата минута пада и един от най-красивите голове в историята на Мондиалите. Цели осем бразилски футболиста играят с топката преди капитанът Карлуш Алберто от дясно да прониже Албетози за 4:1. Атаката е уникална, като Клодоалдо прави за смях цели четирима италианци, а секунди по-късно Пеле пуска приказен пас към нахлуващия Карлуш Алберто, който торпилира Италия.

Веднага след последния съдийски сигнал стотици зрители нахлуват на терена и започват да разграбват сувенири от новите световни шампиони. Ето какво си спомня за този финал Краля Пеле – O Rei do futebol, в своята автобиография: "След разочарованието от Мондиал'66 се оттеглих от националния отбор. Но с наближаването на Световното първенство в Мексико през 1970 г. в мен настъпи промяна и след двегодишно прекъсване реших отново да се състезавам за страната си. След като съдията свири край на финала с Италия, настъпи хаос. Хора наскачаха на игрището и за секунди фланелките и дори гащетата ни бяха отнесени. Бях вдигнат на ръце и минаха доста минути, преди да успеем да се приберем в съблекалнята и да се опомним. Под душа намерих миг покой, за да благодаря на Бог и на семейството си за това, че ми помогнаха да постигна тази голяма победа. Докато се къпех, нахълта един журналист. Познавах го, това беше един от онези, които разпространяваха слуховете за моето късогледство. Той коленичи пред мен, целият вир-вода, и ме помоли да му простя за онова, което бе писал. Казах му, помня, че само Бог може да прощава и че аз не съм Бог. След това се върнахме на терена, за да получим трофея от президента на Мексико. С нищо не мога да сравня сълзите в очите си и вълнението, когато Карлуш Алберто вдигна купата над главата си."

И така Мексико'70 има своя заслужен победител, а Марио Загало става първият човек в историята, станал световен шампион и като играч, и като треньор. Бразилия вече е "три кампеао", с което трофеят "Жул Риме" остава вечно притежание на Селесао Бразилейра. Купата, която се вози на параход през Атлантическия океан за първите финали през 1930 г., изкарва мрачните години на Втората световна война скрита в кутия за обувки под едно легло в Италия, бива намерена от едно куче увита във вестник в една хладна британска утрин през 1966 г., сега намира покой в ръцете на бразилците.

През декември 1983 г. обаче трофеят е откраднат от сградата на Бразилската футболна федерация и завинаги изчезва от лицето на Земята. Започва огромно разследване, в което се включва дори ФБР. Редица бразилски банки обявяват огромни парични награди за този, който намери златната статуетка. Жоао Хавеланж, Пеле, Ривелиньо, Диди и други бразилски легенди призовават крадците да проявят уважение към бразилския народ и да върнат трофея. Резултат обаче няма и търсенето на купата достига до задънена улица. И до днес се смята, че "Златната Нике" е претопена и разпродадена. Това не е единственият случай, в който изчезва реликва на бразилския спорт. По подобен начин в нищото потъва и топката, с която Пеле отбелязва своя гол № 1000. Никой обаче не може да открадне мястото на трона за най-голяма футболна сила на бразилците.

През 1974 г. в Западна Германия футболният елит се събира за нов рубеж, като надпреварата вече се води за нов трофей, който е преходен. Времената на футболния романтизъм обаче са отминали безвъзвратно...

БРАЗИЛИЯ – ИТАЛИЯ 4:1, финал СП 70
1:0 Пеле (18)
1:1 Бонинсеня (37)
2:1 Жерсон (66)
3:1 Жаирзиньо (71)
4:1 Карлос Алберто (86)

БРАЗИЛИЯ: Феликс, Брито, Пиаца, Карлуш Алберто, Клодоалдо, Жаирзиньо, Жерсон, Тостао, Пеле, Ривелиньо, Евералдо. Треньор: Марио Загало

ИТАЛИЯ: Албертози, Бургнич, Факети, Чера, Розато, Бертини (Юлиано), Рива, Доменгини, Мацола, Де Систи, Бонинсеня (Ривера). Треньор: Феручо Валкареджи

СЪДИЯ: Рудолф Гльокнер (ГДР)

ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Ривелиньо (Б); Бургнич (И);

СТАДИОН: "Ацтека", 107 412 зрители

Източник Sportal.bg
Прочетена 63

Коментирай



Няма коментари.


Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?