Дори германската воля не спря Марадона и Аржентина

01 юни 2018 | 14:52 - Обновена
Дори германската воля не спря Марадона и Аржентина

"Когато спечелиш, печелиш всичко, но загубиш ли, оставаш жив", така пише в своята скандална книга "Начален сигнал" бившият германски вратар Харалд Шумахер по повод загубата на Бундестима на финала на Мондиал`86. "Победените са изтощени до мозъка на костите. Очите на Бригел са пълни със сълзи. Румениге е блед като смъртник", продължава Тони. По-нататък стражът разказва за групичките в лагера на Бундестима по време на финалите, начело с Кьолнската мафия, странните хапове, раздавани на германските играчи в Мексико, но това вече е тема на материал със съвсем друга насоченост. Сега ние ще разгледаме историята от 29 юни 1986 г., когато на "Ацтека" Аржентина начело с великия Диего Марадона печели втората си световна титла.

Фаворит за финалния мач е тимът на дон Диего. От началото на Мексико`86 "лос гаучос" играят нападателен футбол и макар и със съдийска аванта в четвъртфинала с Англия, никой не оспорва класата на аржентинците. Освен това точно в заключителната фаза на турнира Марадона налучва до край ваксата, като гениалният футболист е почти неуловим за бранителите на Уругвай, Англия и Белгия в елиминациите. В резултат на това на бял свят идват два от най-големите шедьоври за всички времена, вкарани във вратата на Питър Шилтън и тази на Жан-Мари Пфаф.

В същото време Германия изиграва един много причудлив турнир. След краха на Маншафта на Евро`84 Юп Дервал е заменен от иконата Франц Бекенбауер, който по това време е анализатор в един от германските таблоиди и няма завършена треньорска школа. Самият Кайзер разкрива след време, че в началото на 1984 г. бил на почивка в планинския курорт Гризбах, където се засякъл с Дервал. Същата вечер предстоял жребият за квалификациите за Мондиал`86 и Бекенбауер и специалиста се разбрали да гледат предаването във фоайето на хотела. "Е, Юп, падна ти се трудна група", казва малко след това Бекенбауер на Дервал, без да предполага, че в скоро време именно той ще води Германия по пътя към Мексико. След един изненадващо лек успех над Франция с 2:0 на полуфинала тромавият Бундестим отива да мери сили с Аржентина за най-ценния футболен трофей.

Д-р Карлос Билардо нарежда своя тим в 3-5-1-1, като единственото острие пред Марадона е Хорхе Валдано. Петицата в средата на терена включва Хорхе Буручага, Ектор Енрике, Серхио Батиста и крайните полузащитници Рикардо Джусти и Хулио Олартикоечея. Пред вратаря Нери Пумпидо са тримата бранители Хосе Луис Браун, Оскар Руджери и Хосе Кучуфо.

Може би някои от тези имена не ви говорят много, а и съществува мнението, че всички останали покрай Марадона са просто дребни играчи в този състав. Избраниците на доктор-гинекологът Билардо обаче не са случайни. Така например в единайсеторката за финала са световните клубни шампиони за 1984 г. с Индепендиенте Джусти и Буручага, както и тези от 1986 г. с Ривър Плейт Пумпидо, Енрике и Руджери. Но, разбира се, Марадона е този, без когото "лос гаучос" едва ли биха стигнали до мача за купата. Според една история, Билардо разкрил тактическите си планове и идеите си за успех на Марадона в една неаполитанска пицария, като специалистът използвал за макет на игралното поле една...пица с аншоа.

От своя страна Бекенбауер избира 3-5-2 за финала. Пред вече споменатия Тони Шумахер тримата в отбрана са Андреас Бреме, Карл-Хайнц Фьорстер и Дитмар Якобс. Петимата в средата на игралното поле са Томас Бертхолд, Норберт Едер, Лотар Матеус, Ханс-Петер Бригел и атакуващият халф Феликс Магат. Напред в атака Кайзера пуска Кале Румениге и голмайстора на Евро`80 Клаус Алофс. Бързият поглед веднага показва, че този германски състав през 1986 г. е по-близо до този от 1982 г. отколкото до шампионския от 1990 г. - 5 титуляри от Мадрид, срещу трима бъдещи шампиони от Рим.

От самото начало на срещата Матеус се залепя за Марадона, с което известна част от блясъка на дон Диего изчезва и финалът на "Ацтека" не е от най-силните двубои на легендарната аржентинска десетка.

На път за претъпкания стадион Тони Шумахер седи кротко на своята седалка в автобуса на Германия и слуша на уокмена си Петер Мафай. Три часа по-късно вратарят сякаш се намира на 100 години разстояние от тихото място във возилото, защото под парещото мексиканско слънце и пред погледите на над 114 хиляди в пъкъла на "Ацтека" именно след негова безумна грешка Аржентина открива резултата.

Това се случва в 23-ата минута. Буручага центрира от фаул от дясно, Шумахер излиза крайно неразчетено и аржентинското либеро Браун с глава праща топката във вратата за 1:0. В 31-ата минута Румениге стреля от близо в аут, като благодарение на грешката на германския вратар полувремето приключва с преднина за южноамериканците. Предстои една много драматична втора част.

След почивката аржентинците заиграват на контра атака, докато лека-полека Бундестима тръгва все по-мощно напред, а Руди Фьолер заменя безличния Алофс. И тук идва 55-ата минута, когато Енрике пуска пас покрай Бреме за Валдано, като голямата грешка е на Якобс, който не тръгва да преследва аржентинския таран. Нападателят на Реал Мадрид се откъсва от ляво срещу Шумахер, като този път вратарят закъснява с излизането си. Вече е 2:0. Аржентина е на косъм от втората си титла.

При 2:0 Бекенбауер се решава на рокади. Матеус, който до сега се справя отлично с персоналното опазване на Марадона, изостава тази си длъжност, като дон Диего вече е грижа на Фьорстер. В същото време Бреме преминава в центъра на терена, а Едер покрива липсата му в дефанса, когато се налага. На терена се появява ветеранът Дитер Хьонес (брат на Ули), който с Фьолер поема нападението, а капитанът Румениге застава зад двамата на мястото на заменения Магат. Тук е мястото да кажем, че Пиер Литбарски изкарва почти цялото първенство на скамейката, според вижданията на Бекенбауер, и крилото не взима участие в този финал.

Така с наточени до край зъби Маншафта тръгва да обръща резултата във финала - нещо, на което може би наистина са способни само германците. В 71-ата минута Буручага е близо до гол, но Едер чисти в последния момент. В 74-ата минута Румениге е оставен непокрит след един корнер и резултатът е намален. Точно шест минути след това отбраната на Аржентина допуска същата грешка, след като няколко от играчите на Карлос Билардо гледат от близо как Фьолер с глава прави 2:2. Маншафта се вдига на крака след нокаут и е на път да стане първият евро отбор, станал световен шампион далеч от своя континент.

Бекенбауер обаче съзира опасността. Германия играе прекалено офанзивно за класата на своя съперник и безценния залог. Кайзера крещи на своите "Назад! Назад!", но играчите не изпълняват и грешат фатално. "Като цяло самото ни класиране за финала с онзи отбор бе успех, но бяхме много близо до титлата и бе жалко, че загубихме. Трябваше наистина да се върнем и да изчакаме продълженията, защото бе безумие да продължим така с цялата си атакуваща мощ. Аз също мисля, че в продълженията щяхме да имаме голям шанс да вземем купата. Уви, не се случи така", спомня си години по-късно Руди Фьолер.

В 84-ата минута Марадона е сред четирима германци в центъра и вижда свободния Буручага. Следва пас като по конец и халфът се стрелва към германската врата и историята. Бригел хуква по петите на аржентинеца, а колко разграден е германският двор може да съдите и от факта, че в това време тичащ сам успоредно на Буручага и чакащ головия пас е Валдано. Буручага обаче знае какво да прави - нисък удар и 3:2. Аржентина е Би Кампеон.

Няколко думи за автора на победния гол - Хорхе Луис Буручага. Атакуващият халф изиграва най-добрите си години в Индепендиенте, където през 1998 г. слага край на кариерата си. В периода 1985 - 1992 г. е играч на Нант. Буру можеше да играе срещу България на Мондиал`94, но наказание наложено от ФИФА заради скандалите във Франция с Марсилия през 1993 г. му попречва да участва на финалите в САЩ.

Да се върнем на "Ацтека" през 1986 г. Диего Армандо Марадона пръв се качва в официалната ложа на мексиканския стадион и пръв поема купата в ръцете си. Аржентина изкачва отново върха, само 8 години след домакинския успех. Марадона е най-голямата футболна звезда, като за мнозина с изявите си на мексиканския Мондиал дон Диего засенчва ореола на всички преди себе си, в това число и Пеле. За германците остава тъгата. Четири години след този финал обичащата да си прави понякога шеги съдба разменя ролите на отборите на Билардо и Бекенбауер.

АРЖЕНТИНА – ГЕРМАНИЯ 3:2, финал СП 86
1:0 Браун (23)
2:0 Валдано (55)
2:1 Румениге (74)
2:2 Фьолер (80)
3:2 Буручага (83)

АРЖЕНТИНА: Пумпидо, Руджери, Батиста, Браун, Кучуфо, Енрике, Джусти, Буручага (Тробиани), Валдано, Марадона, Олартикоечея. Треньор: Карлос Билардо

ГЕРМАНИЯ: Шумахер, Бригел, Якобс, К.Х. Фьорстер, Бреме, Едер, Матеус, Магат (Д. Хьонес), Бертхолд, Румениге, Алофс (Фьолер). Треньор: Франц Бекенбауер

СЪДИЯ:
Ромуалдо Арпи Фильо (Бразилия)

ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Марадона, Олартикоечея, Енрике, Пумпидо (А); Матеус, Бригел (Г).

СТАДИОН: "Ацтека", Мексико Сити, 114 600 зрители

Източник Sportal.bg
Прочетена 11

Коментирай



Няма коментари.


Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?