Феноменалният Роналдо и грешката на Кан

01 юни 2018 | 14:48 - Обновена
Феноменалният Роналдо и грешката на Кан
В последните часове преди началото на азиатския Мондиал през 2002 година селекционерът на Бразилия Луиш Фелипе Сколари подарява на всички в състава си копие на "Изкуството на войната" на китайския мислител Сун Дзъ. "Ако врагът ти е по-силен, изплъзни му се. Ако е ядосан, дразни го. Ако ти е равностоен, бий се. Ако ли не, бягай и направи преоценка", пише в една от 13-те глави на многовековната книга. Може би под въздействието на военните стратегии в труда на Сун Дзъ Сколари вдига бразилския национален тим на крака в много труден период. Бразилия записва най-трудното си класиране за Световно първенство, като Сколари е третият треньор в кампанията след уволненията на Вандерлей Лушембурго и Емерсон Леао.

Друг колос на футбола - Германия, също минава през иглени уши, за да стигне до Мондиал 2002. След трагичното представяне на Евро 2000 Бундестима е сразен през есента на 2001 г. с 1:5 от Англия в Мюнхен, което праща състава на Руди Фьолер на бараж.

Така за първи път от доста години Бразилия и Германия не са сред основните фаворити за трофея в навечерието на най-големия футболен форум. В Япония и Южна Корея светът вижда изумителни резултати, вследствие на които полуфиналните двойки са Бразилия - Турция и Германия - Южна Корея. Минимални успехи с по 1:0 пращат двете световни сили в мача за купата.

Това е първа среща между германци и бразилци на световни финали. Нещо повече - от Втората световна война насам винаги единият от двата отбора играе в мача за най-ценния футболен трофей, с едно единствено изключение през 1978 г., което обаче сякаш идва, за да потвърди правилото.

Наказание за финала на Михаел Балак наклонява везните в полза на южноамериканците, а интригата допълнително се усилва от факта, че за първи път битката за световния трон няма да се води нито на европейска, нито на американска почва. Така пред погледа на японския император Акихито Германия и Бразилия изиграват един от най-бързите и приятни за гледане мачове за титлата.

Сколари избира доста атакуваща схема, като "Селесао Бразилейра" започва в 3-4-3. Напред "златистите" разчитат на атомното нападение Роналдо, Роналдиньо и Ривалдо, които ротират местата си. Смъртоносният тризъбец кара Големия Фил да върне малко назад играещите до сега като крила Кафу и Роберто Карлуш и двамата бързаци застават като външни полузащитници. Между тях оперират Жилберто Силва и много активният Жозе Клеберсон Перейра. Отзад в линия са наредени Роке Жуниор, Едмилсон и Лусио, а на бразилската врата е легендата на Палмейрас Маркуш.

Германците започват в 3-5-2, като на вратата е признатият за най-добър играч на финалите Оливер Кан. Пред него в отбраната Руди Фьолер разполага 21-годишния Кристоф Метцелдер и далеч по-опитните Томас Линке и Карстен Рамелов. Халф-крила са ветеранът Марко Боде (ляво) и Торстен Фрингс (дясно), а в центъра на игралното поле действат Бернд Шнайдер, Дитмар Хаман и Йенс Йеремис, който идва за заместник на Балак. Атаката на Бундестима се води от Мирослав Клозе и Оливер Ньовил.

Още след първия сигнал на рефера Пиерлуиджи Колина двата тима се хвърлят в атаки. Това води след себе си един много динамичен мач, който се превръща в украшение на един иначе блед турнир. 

Първата опасност е за Бундестима. В десетата минута Клозе и близо до гол, но Едмилсон чисти топката в корнер миг преди решителния удар. Малко по малко бразилците поемат инициативата и пред рамката на Оли Кан става страшно. В 18-ата минута Роналдиньо пуска пас през германската отбрана за Роналдо, но деветката стреля покрай Кан в аут. Десет минути след този епизод Роналдиньо отново извежда Феномена, но този път ударът на нападателя е уловен от вратаря. В 45-ата минута Клеберсон пробва техничен шут извън границата на наказателното поле, но коженото кълбо се отбива в горната греда на германската врата.

В последните секунди на първата част Роберто Карлуш прави нещо средно между удар и центриране в наказателното поле на Бундестима, където Роналдо овладява топката. Следва коварен удар с левия крак на бразилската звезда, който обаче невероятно е избит с крак от Кан. Резултатът остава 0:0.

След почивката трикратните световни шампиони натискат газта, което води до няколко разбърквания пред полето на Маркуш. В 50-ата минута Ньовил изстрелва бомба от фаул от над 30 метра, което кара бразилският вратар майсторски да избива топката, която се отбива в страничната греда. Това е шансът за Германия в този финал.

В 62-ата минута Кафу влиза грубо в краката на Йеремис, като германският халф се хваща за коляното на левия крак и иска смяна. В игра е готов да влезе Себастиан Кел, но в крайна сметка след лекарска намеса Йеремис остава на терена.

Идва 67-ата минута. Тук е решен финалът. Роналдо открадва една топка от халфа на Ливърпул Диди Хаман, след което пуска пас към Ривалдо. Следва мощен шут към германската врата и тук идва фаталната грешка на Кан. В този миг Кинг Кан се пропуква и не успява на улови топката. Роналдо е точно пред вратата и за Феномена е детска игра да се възползва от грешката на германския капитан за 1:0.

Постепенно Роналдиньо заиграва по-назад и се връща в халфовата линия, което води до промяна на бразилската постройка от 3-4-3 в 3-4-1-2 и 3-5-2. Руди Фьолер подканя своите да търсят изравняването и да събудят у себе си характерния германски дух за такива ситуации. На скамейката на Бундестима за щурм могат да послужат таранът Карстен Янкер, атакуващият халф Ларс Рикен, крилото Джералд Асамоа и ветеранът Оливер Бирхоф. Фьолер избира да пусне в игра първо героят от Евро`96 Бирхоф. Той заменя изхабилия доста сили Клозе, а в 77-ата минута на терена се появява и Асамоа, който заменя Йеремис. Така с трима в атака германците тръгват да търсят гола.

И ето го вторият бразилски удар. Обърнете внимание на непростимата грешка на германската защита - тримата бранители сякаш са забравили за съществуването на Роналдо зад гърбовете им, а Асамоа е закъснял с подсигуряването от фланга.

В 79-ата минута Клеберсон подава към Ривалдо, а асът на Барселона хитро е усетил, че Роналдо е неохраняван в ляво. Следва пропускане на топката и докато германците се опомнят Кан вече вади кълбото за втори път от мрежата си.

Бундестима има два отлични шанса поне за почетен гол. Първо в 82-ата минута Маркуш избива страхотен удар от близо на Бирхоф, а 120 секунди след това Метцелдер се разминава с топката от непосредствена близост. Идва и последният съдийски сигнал, с което е узаконена и петата световна титла на Бразилия. Без никакво съмнение "Селесао Бразилейра" е логичния и заслужен шампион на Мондиал 2002.

Роналдо със своята странна прическа е големият герой на финалите, като със своите 8 гола той преминава наложената от повече от 25 години голмайсторска граница от 6 попадения. С двата си шампионски гола в Йокохама Феномена взима реванш от съдбата за мистериозната му болест през 1998 г. в Париж и окончателно се канонизира в храма на най-големите нападатели във футболната история.

От другата страна са сълзите на Германия. Веднага след края на финала покрусеният Кан хвърля ръкавиците си във вратата и застава до едната от страничните греди, а целият Бундестим се изрежда да стисне ръката на своя капитан, без чийто намеси Маншафта едва ли би стигнал финала, но чиято грешка фатално посочва изхода на последния мач. Защото в Йокохама Германия е на крачка от нещо велико, но в крайна сметка Кан и съотборниците му усещат мъчителната тежест на сребърния медал върху гърдите си.

И в тези мигове на бразилски триумф и германско огорчение Руди Фьолер намира сили в себе си и като типичен джентълмен, какъвто винаги е бил и на терена, и след това като треньор и мениджър, поздравява Роналдо. С усмивка на лице и в приятелски тон Фьолер стиска ръката на палача на своя отбор, сякаш да покаже на света, че въпреки сълзите, емоциите и бляскавата световна купа между двата състава, все пак става дума само за една игра - за един велик спорт, в който винаги има победители, но има и победени.

Маркуш Еванжелища де Мораеш Кафу вдига купата над главата си, с което Бразилия за пореден път доказва, че е футболна сила номер 1 на планетата. Още от предвоенните години, а и на всички Мондиали след това, независимо от тенденциите в играта и формата на останалите, футболистите от южноамериканската държава винаги са били сред най-силните и са играли решаваща роля.    

Сякаш едно от най-точните описания на философията на бразилския футбол се крие в девиза изписан върху бразилския национален флаг "Ordem e Progresso" - вдъхновен от основния девиз на позитивизма "Любовта като начало, редът като основа, прогресът като цел". Резултатът е религиозен екстаз от играта, участие на всеки един шампионат, 7 финала и 5 титли. 

ГЕРМАНИЯ – БРАЗИЛИЯ 0:2, финал СП 2002

0:1 Роналдо (67)
0:2 Роналдо (79)

ГЕРМАНИЯ: Кан, Метцелдер, Линке, Рамелов, Боде (Циге), Хаман, Йеремис (Асамоа), Фрингс, Шнайдер, Ньовил, Клозе (Бирхоф). Треньор: Руди Фьолер

БРАЗИЛИЯ: Маркуш, Кафу, Лусио, Роке Жуниор, Карлуш, Едмилсон, Ж. Силва, Клеберсон, Роналдиньо (Жуниньо Паулища), Роналдо (Денилсон), Ривалдо. Треньор: Луиш Фелипе Сколари

СЪДИЯ: Пиерлуджи Колина (Италия)

ЖЪЛТИ КАРТОНИ:
Роке Жуниор (Б); Клозе (Г).

СТАДИОН: "Интернешенъл", Йокохама, 70 000 зрители
Източник Sportal.bg
Прочетена 22

Коментирай



Няма коментари.


Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?