››   Анкета

Кой е най-големият виновник за провала срещу Вадуц?

›› Булевард

Мартина Хингис се омъжи

Само година след като за последен път се оттегли от професионалния тенис, Мартина Хингис се омъжи за Хари Лийман. Сватбата се е състояла в популярния швейцарски курорт Бад Рагац, а на събитието са присъствали 140 ...

Виж още
Други

Маниш за престоя си в европейските грандове и португалския футбол

27 май 2018 | 14:20 - Обновена
Маниш за престоя си в европейските грандове и португалския футбол
Португалската футболна легенда Маниш даде ексклузивно интервю за предаването „Код спорт“ по ТВ+. Той е юноша на Бенфика, но е герой на Порто. Очевидно португалският футбол е родил доста смели сърца, които рискуват с подобни трансфери. Маниш е един от бандата на Жозе Моуриньо, спечелила в две последователни години Купата на УЕФА и Шампионската лига. След това той ликува с шампионската титла и с Интер, игра също и в Челси. Избраха го в идеалния отбор и на Евро 2004, и на Мондиал 2006. Получи наградата за играч номер 1 на финала на Междуконтиненталната купа през 2004 година. Носител е на най-високия орден на Португалия.
 
 
- Сеньор Маниш, Португалия е eвропейски шампион. Докъде ще стигне на предстоящото световно първенство?
 - Това се две много различни надпревари. Спомням си как никой не очакваше Португалия да спечели европейското първенство. Факт е, че там не изиграхме най-красивите си мачове, но във футбола най-важното е да побеждаваш. Ние имахме най-добрата комбинация от фактори, за да спечелим: много добро приятелство между играчите, качествата на футболистите ни, решителност в най-важните моменти. Световното и европейското обаче са много различни. На мондиала в играта влизат Бразилия, Аржентина и други страни, които винаги имат много добри футболисти. Нещата стават доста по-сложни. Освен това във футбола всичко е възможно.
- Изненада ли беше Португалия да спечели европейското първенство?
- Да, беше изненада, разбира се. В предишни години и издания на първенството сме имали отбори с много по-големи качества и показващи по-красива игра, но именно този тим се оказа печелившият. Направи така, че с  цялата подкрепа на всички в страната ни и с футболните качества на играчите, тактиката и стратегията на треньора, да спечелим заслужено първенството. Късметът е важен във футбола, но освен него, Португалия имаше също и много солидни футболни аргументи. Изненадата беше в това, че на първенството играха отбори с много по-големи имена и с много повече индивидуални качества, но ние пък имахме много сплотен тим и спечелихме.
- Коя е най-голямата сила на Португалия?
- Някои казват, че това е Роналдо, защото той е наистина половин отбор. С целия негов талант и усърдие ... Все пак той е най-добрият играч в света. След него идват и останалите ни футболисти с много добри качества и с амбиция да правят нещата все по-добре, за да водят Португалия винаги по пътя към победата.
- Какъв е отборът с Кристиано Роналдо и без него? Видяхме двете лица на вашия тим във финала срещу Франция.
- Малко сме несправедливи в оценките си към останалите ни национали. В края на краищата и те са на терена, и се борят и жертват за този отбор. Когато вкарахме победния гол срещу Франция, Роналдо вече не беше на терена, така че е много трудно да се отговори на този въпрос. Разбира се всички искат Роналдо да играе винаги, защото с него отборът е по-добър. Не трябва обаче да забравяме, че и останалите ни футболисти имат много солидни качества.
- Как успява Кристиано да е толкова постоянен през годините?
- Мисля, че водещо е невероятното му желание винаги да побеждава. Той е човек, който иска във всеки нов ден да е с нещо по-добър от предишния. Всичко, което прави е свързано с футбола и с това да става все по-добър. Спомням си, когато още играех в националния отбор, че първи пристигаше за тренировките и винаги си отиваше последен. Постоянно работеше, за да подобрява всеки един аспект на играта. Дори не планира свободното си време. Всичко в живота му е футбол.
- Веднъж Роналдо беше казал в интервю, че ще играе до 42 години. Реално ли е това и до каква възраст го виждате като световна класа?
- Да, вярвам в неговите планове, защото той тренира много усилено и много си пази здравето. Храни се изключително здравословно, не пие алкохол. Мисля, че когато един играч се грижи така педантично за тялото си и е такъв стопроцентов професионалист, е възможно да играе до 40 години. Има много примери за това. Спомням си, че бяхме заедно със Санети в Интер (Милано) и той игра до 40 години като определено можеше и до повече години.
- За хората в Португалия кой е по-голяма фигура - Еузебио или Роналдо?
- Еузебио ще бъде винаги един символ на португалския футбол. Ще остане в историята завинаги. Той е единствената легенда от световна величина в неговото поколение. Роналдо има своите безбройни титли и е бил обявяван за най-добър играч толкова много пъти. Има повече купи в кариерата си и държи много повече рекорди. Като минат години, сигурно в историята Роналдо ще бъде по-значим, но хората, които са гледали Еузебио да играе на живо, ще продължават да мислят, че той е по-добрият. Аз лично нямам отговор на този въпрос, защото не съм гледал Еузебио да играе, но пък за сметка на това съм бил съотборник на Роналдо и ви казвам: Той е уникален.
- С Роналдо играхте заедно на злополучния финал през 2004 година. Как така загубихте от Гърция? И как така успяхте два пъти да загубите от отбор, който определено не беше от най-силните в Европа?
- Загубихме от тях първия и последния мач на първенството. Беше наистина голямо разочарование. Още повече, че играхме в родината ни пред собствена публика. Излизаш на финал пред сънародниците ти и имаш шанс да останеш завинаги във футболната история с победа и титла, каквато Португалия никога не беше завоювала дотогава. Когато загубиш в точно такива случаи, разочарованието е наистина брутално.
- Вашият дебют в националния отбор е в мач срещу Бразилия, който победихте с 2:1. Какво е чувството да ликуваш още в първия си мач и то точно над колоса Бразилия?
 - Спомням си този двубой много добре. Все пак беше първият ми за националния отбор. Играхме на стадион „Дас Анташ“ в Порто. Валеше. Няма как да забравя своя първи мач с националната фланелка. И то срещу великата футболна сила Бразилия и особено след като ги победихме!
- Играл сте в школата на Бенфика, а после в Порто. Как се сменят тези два отбора?
- Играл съм и за трите португалски гранда – Бенфика, Порто и Спортинг. При нас футболната култура е такава, че рядко един футболист може да премине от един в друг от тези вечни съперници. Аз го направих, но беше адски трудно. Тогава Бенфика ме беше пуснала да тренирам индивидуално. После Моуриньо ме потърси и ме взе в Порто. Разбира се, тази година беше много трудна за мен, защото когато минаваш от Бенфика в Порто очакванията към теб са да бъдеш най-добрия и да правиш всичко перфектно. Трябва много здрава психика, за да издържиш на такъв натиск.
- Бенфика и Порто са известни като клубове, които продават най-добре. Как успяват да го постигнат?
- В Португалия имаме много добра школа и много таланти. Важни са също и треньорите, които умеят да предават на младите футболисти знанията си. Имаме също и много добро качество на инфраструктурата в самите клубове. В школите им не липсва нищо. Пътят за младите е начертан от толкова поколения преди тях, че те само трябва да го следват и да осъществят мечтите си.
- За две години в Порто покорихте всички върхове. Какъв треньор бе тогава Жозе Моуриньо?
- Аз се запознах с Жозе Моуриньо още когато бях в Бенфика. Чак след това той и президентът Пинто да Коща дойдоха да ме вземат в Порто. Още от млад Моу беше с големи познания и качества. Още тогава разбираше, че за да има успехи трябва да работи много усърдно, да бъде точен и справедлив към играчите си. Той говори с футболистите си винаги пред всички останали в съблекалнята. И още тогава имаше тази неутолима амбиция и жажда за победи.
- Кое беше по-трудно да спечелите – Купата на УЕФА или Шампионската лига?
- Купата на УЕФА. За мен лично спечелването на този трофей беше много по-трудно. Това е и един от най-ярките спомени за мен в кариерата ми. Беше една наистина трудно спечелена титла след уникален финал, завършил 3:2. Разигра се едно драматично преследване в резултата срещу Селтик и то в условията на невероятна 42-градусова жега. Освен всичко, трябва да отбележа, че това беше и първата купа на УЕФА,  спечелена от Порто. Дотогава клубът не беше триумфирал с този трофей.  А когато постигаш нещо за първи път, оставаш в историята.
- Помните ли, че срещу вас тогава игра един българин?
- Номер 10. Петров, нали? Да. Много класен играч.
- Толкова ли беше лесно да станете европейски шампиони? Победихте Монако с 3:0.
- Три на нула, защото спряхме да играем. (Смее се) Така е, но всеки мач от Шампионската лига е труден. Монако, преди да стигне до финала, беше отстранил Реал (Мадрид) и други класни отбори. Ние също се бяхме справили добре. А в един финал може всичко да се случи и затова човек трябва сериозно да се подготви и да работи до последния момент. Ние просто бяхме себе си и спечелихме един финал, който сигурно отстрани е изглеждал лесен, но вътре на терена не беше точно така.
- Завършихте годината тогава с победа за Междуконтиненталната купа срещу колумбийския Онсе Калдас и ви избраха за играч на мача.
- Спомням си, че беше един наистина труден двубой, защото Онсе Калдас са много здрави в защита и се бяха затворили наистина добре. Ние пък пробвахме удари от всякакви дистанции и положения, но топката така и не влизаше. Така се стигна до дузпи и дори при тях  пропуснах да вкарам, но независимо от това победихме. Тогава ме обявиха за играч на мача и това означаваше премия, която беше чисто нов автомобил. Аз обявих, че не го искам и че е по-добре тези средства да се дарят на институции, които се грижат за децата без родителски грижи. Не исках да получа тези пари или автомобила и затова реших, че ще е по-добре да ги даря за някаква добра кауза.
- Къде беше силата на Порто в този период?
- В единството. Определено в единството на отбора. Разбира се, и качеството, защото без качествени играчи няма как да побеждаваш.
- Продължавате ли контакта си със съотборниците си от тогава и включително с Моуриньо?
- Да, имам привилегията да съм един от малкото футболисти, които са били тренирани от Моуриньо толкова пъти: и в Бенфика, и в Порто, и в Челси. Сега имам малък собствен клуб в Португалия и дори ходих да го посетя за две седмици, когато беше в  Челси. Поддържаме контакт, както е нормално за професионалисти, а също и за хора, които заедно са спечелили много трофеи. Безспорно имаме голямо уважение един към друг. Точно това например помага и за изграждането на добри отношения във всеки отбор.
- Приключихте кариерата си в трети португалски гранд - Спортинг. Много ли са португалците, които като вас са играли и в трите колоса в страната?
- Мисля, че десетина играчи и то португалци са успели да го постигнат.
- Някога имал ли сте проблеми с феновете?
- Нормално е да имам при подобно движение. Ние в Португалия имаме такава футболна култура, в която не се приема  преминаване в редиците на вечните съперници. Ако си в Бенфика и играеш добре - всички са доволни. Но ако отидеш в Порто и продължаваш да играеш добре, никой в Бенфика не са радва. Дори напротив – бесни са! В такава ситуация просто трябва да бъдеш професионалист и да не се поддаваш на емоции. Ако искаш да продължиш да имаш една добра футболна кариера, не трябва да обръщаш внимание на натиска и на критиките.
- Каква е разликата между Порто и Бенфика?
- Бенфика е напълно различна от Порто, който през последните години практически спечели всички трофеи, които един професионален футболист мечтае да има. Дори и Лига Европа. Порто като клуб има наистина много добра организация и освен в Португалия жъне също и международни успехи. Всички в клуба работят, за да има точно такива международни успехи. В Бенфика обаче не е така. Пълен провал на международната сцена. Затова за мен няма подобен проблем, защото в сърцето ми съм за Порто и дори съм акционер и член на клуба.
- Играхте още в Динамо (Москва), Челси и Интер. Бил сте шампион на Италия и Англия, но защо не останахте за по-дълго в нито един от тези клубове?
- Така се получи, защото когато отидох от Порто в Динамо (Москва), не успях да се адаптирам към реалността в този руски клуб. Челси, където тогава треньор беше Моуриньо, ме привлече. Там останах 16 месеца. Исках обаче да играя в най-фантастичния шампионат в света – испанската Ла Лига и Атлетико (Мадрид) ми направи предложение, на което не можех да откажа. Между мен и треньора на отбора тогава обаче се получи една не много приятна ситуация. И в резултат на нея  ме изпратиха в Интер като преотстъпен за 6 месеца, с опция след този период да се върна при тях.
- След Порто най-успешните ви години бяха именно в Атлетико. Какво ще ни разкажете за този клуб?
- Да играя за Алетико (Мадрид) беше привилегия и голяма чест. Истински гранд с уникална публика. За мен испанската Ла Лига е шампионатът, в който се играе най-добрия футбол. Единственото нещо, за което съжалявам във футбола е, че не останах за по-дълго там.
- Играхте и за Кьолн. Германия, Англия, Испания, Италия, Русия, Португалия... Къде най-много ви допада футболът като организация и атмосфера?

- Имах привилегията да играя за Интер (Милано) – един истински колос. За Атлетико (Мадрид) – гранд във всяко едно отношение. Също и за елитните Челси, Порто, Кьолн...  Истинско футболно пътешествие! В Германия си спомням винаги пълните стадиони. Наистина много хора посещават мачовете от шампионата там. Общо взето във всичките отбори, където съм играл, е имало добра атмосфера на стадиона и мачовете винаги са били много посещавани. Най-хубавият футбол за мен обаче е в испанската Ла Лига.
- Говорихме за Стилиян Петров и сблъсъкът с неговия Селтик във финала за Купата на УЕФА, но спомняте ли си и други български футболисти или мачове с наши отбори?
- Спомням си Бербатов. Играх срещу него, когато той беше в Тотнъм, а аз в Челси. България има много класни играчи. Винаги сте впечатлявали с технични футболисти. Имаше период, в който винаги бяхте на големите първенства. Разбира се, нормално е да има периоди на смяна на поколенията и спадове в играта на всички национални отбори. Сменят се играчите или треньорите, променят се и времената. Има всякакви ситуации в тази магия, наречена футбол, но аз винаги съм се радвал на големите ви и технични футболисти.
- Кой български футболист цените най-много?
- Е, Стоичков ... (смее се).
- Имате много награди в кариерата си. Бил сте в идеалния отбор на Евро 2004 и в този на световното през 2006-а.  Носител сте дори и на орден. Кой от всички тези призове цените най-много?
- Най-важната персонална награда е когато получиш признание за работата, за смелостта и приноса ти за твоята страна. Затова за мен най-ценен е орденът, който португалското правителство ми присъди за заслуги към страната.


Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 2794

Добави коментар ›› Коментари (3)

Алкохолика от Лудогорец
(Гост)
3
отговор
28 май 2018 | 09:45

Успех на Португалия и на БОГ Кристиано Роналдо!!! Рейтинг: 5 0

FC P
(Гост)
2
отговор
28 май 2018 | 08:28

Маниш е пич. Рейтинг: 5 0

Ptugal
(Гост)
1
отговор
28 май 2018 | 08:28

ca Ptugal! Успех на световното! Рейтинг: 3 0


							
						

Холандия - Ередевизие

Спортистите и депресията: шампионите вече не се ... 19 март 2018
Open. Отворено. Направо разтворено възможно най-широко. Шкафчето в съблекалнята на спортистите вече е отключено и ключът не се знае къде е, а призраците започват да излизат навън. Един след друг. Пусна ги една от ...
Уилям Галас: Христо Стоичков е велика легенда 25 март 2018
Уилям Галас, един от най-коравите защитници във футбола, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. На 17 ноември 1993 година той е имал нещастието да е на трибуните на „Парк де ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?