Array

ИСТОРИЯ

Байер 04 Леверкузен е германски футболен клуб със седалище град Леверкузен.

Историята на отбора започва на 27 ноември 1903 г., когато Вилхелм Хаушилд пише писмо, подписано от 107 негови колеги до работодателя си - Фридрих Байер и Сие, в което търси подкрепата на компанията за основаване на спортно сдружение. Предприятието дава съгласието си за финансиране на инициативата и на 1 юли 1904 г. възниква ТСВ Байер 04 Леверкузен (пълно наименование Turn- und Spielverein Bayer 04 Leverkusen).

Понастоящем тимът играе мачовете си на стадион Бай Арена в Леверкузен. Стадионът е с капацитет 22 500 места и в момента тече ремонтна дейност, която цели разширяването на съоръжението до капацитет надхвърлящ 30 000 души. През 1958 г., когато „аспирините" заиграват за пръв път на този стадион той носи името на бившия тогава директор на клуба Улрих Хаберланд.

На 31 май 1907 г. в клуба се оформя отделен футболен департамент. В духа на спортните разбирания в Германия по това време съществува значителна ненавист между гимнастиците и другите атлети. В края на краищата тези разногласия водят до разделението на спортното сдружение: на 8 юни 1928 г. футболистите основават отделна асоциация - Sportvereinigung Bayer 04 Leverkusen, която включва в себе си още спортистите трениращи хандбал, лека атлетика и бокс, а гимнастиците продължават развитието си като TuS Bayer 04 Leverkusen.

СВ Байер 04 Леверкузен или още Спортен Клуб Байер 04 Леверкузен взема със себе традиционните цветове на бившето спортно сдружение - червено и черно, докато гимнастическия отбор приема новите жълто и синьо.

През този период и през 30-те години на миналия век СВ Байер 04 Леверкузен играе в трета и четвърта дивизия в Германия. През 1936 г. отборът печели промоция за втора дивизия. През същата година тимът за пръв път използва като знак традиционният кръст на Байер.

Отборът прави първата си поява в горните дивизии през 1951 г., когато играе в западната Оберлига, където се задържа до 1956 г., след която отново отпада в долните дивизии. Байер не се завръщат в елита до 1962 г., само година преди формирането на новото професионално първенство в Германия - Бундеслигата. През последвалата 1963 г., отборът от Леверкузен се намира в западната Регионаллига, където прекарва няколко сезона на дъното на таблицата на втора дивизия.

През 1968 г. Байер Леверкузен правят нещо като пробив и печелят титлата в дивизията, но на плейофите не съумяват да си осигурят промоция в първа дивизия. През 1973 г. отборът отново отпада, но само след една година в трета дивизия, прави своето завръщане във Втора Бундеслига. Четири години по-късно отборът успява да подсигури мястото си в елита и започва игра в Бундеслигата през сезон 1979/80.

До края на 80-те Байер Леверкузен успява да достигне горната част на схемата в Бундеслигата и да се задържи там. През 1984 г. се случва така, че двете части на клуба, разделени вече повече от половин век, се сливат отново за да оформят TSV Bayer 04 Leverkusen . Новият клуб взема за официални цветове червеното и бялото.

През същата година, дългогодишният изпълнителен директор на клуба Райнер Калмунд става техен главен мениджър. Това се смята за един от най-важните ходове в историята на отбора, тъй като Калмунд води Байер едно десетилетие, в което „аспирините" постигат много успехи чрез умели и прозорливи трансфери.

След обединението на Германия през 1990 г. Райнер Калмунд прави бързи ходове на пазара и си осигурява услугите на източногерманските звезди Улф Кирстен, Андреас Том и Йенс Мелциг. Тримата моментално стават любимци на публиката и значително допринасят за успеха на тима. Калмунд се сприятелява с един от най-знаменитите бразилски агенти Жуан Фигер и привлича суперзвездите Жоржиньо и Пауло Серхио. Редом с чешката звезда Павел Хапал към Байер се присъединяват и харизматичните Бернд Шустер и Руди Фьолер. Тези умели ходове на мениджъра осигуряват на отбора популярност и успехи.

През 1994 г. в мач срещу Айнтрахт Франкфурт, може би за да разстрои противника, Байер обличат третия си екип на червено-черни райета, екип силно наподобяващ този на Франкфурт по това време. Това се оказва сензационен успех сред феновете и скоро след това тима си връща „ретро" екипите в червено и черно, с които провеждат домакинските си срещи и до сега. Интересно за този мач е, че в него Бернд Шустер бележи гол от 45-метрова дистанция - попадение спечелило награда за „Гол на годината", а по-късно и за „Гол на десетилетието".

През 1996 г. Байер се разминава на косъм с втора Бундеслига, след което „аспирините" се утвърждават като силен отбор с нападателен стил под ръководството на новия мениджър Кристоф Даум, който допринася и за привличането в отбора на звезди от калибъра на Лусио, Емерсон, Зе Роберто и Михаел Балак. Даум по-късно бива уволнен като резултат от скандал за наркотици, който му коства и мястото като национален селекционер.

През годините от 1997 до 2002 г., клубът неизменно е във върховата четворка на страната. След края на сезон 2001/02 тимът губи Михаел Балак и Зе Роберто в полза на враговете от Байерн Мюнхен.

През сезон 2002/03 Байер отново са на крачка от изпадане, което води до отстраняването на треньора Клаус Топмьолер, ръководил отбора през най-успешната му година. Той е заменен от неопитния Томас Хьорстер. За да спаси отбора от крах, за последните 2 мача от сезона юздите поема Клаус Аугентхалер и с победа над бившия си тим Нюрнберг осигурява мястото на „аспирините" в Бундеслигата. Последва трето място в страната и класиране в Шампионската Лига.

Началото на сезон 2005/06 е може би най-ужасното за отбора от Леверкузен - само 1 победа в първите им 5 мача в първенството и две последователни загуби и отпадане от турнира за купата на УЕФА от ЦСКА София. Аугентхалер бива уволнен и на негово място идва Руди Фьолер, дотогава начело на националният тим на Германия. През октомври 2006 г. Фьолер бива наследен от помощника си в националния отбор - Михаел Скибе, който обръща сезона за аспирините и ги довежда до 5-тото място и нов шанс за УЕФА.

Противоположно на много германски отбори, които поддържат тесни връзки с пролетарските си корени, Байер Леверкузен се стреми към чист и семейно приятелски имидж. Стадионът им - Бай Арена се слави като едно от най-приятните спортни съоръжения в Германия.

За нещастие някои смятат, че „аспирините" имат проблем с имиджа, но от различен характер. Въпреки финансовата си стабилност и умението на играчите си, червено-черните са смятани за отбор, без традиции в играта. Смятат го за клуб, съществуващ само на основата на благата на богатия си фармацевтичен спонсор. Това не е новост във футбола и други клубове като ПСВ Айндховен, Сошо и Парма споделят сходна репутация.

Успехи:

Носител на Купата на Германия: 1993 г

Носител на Купата на УЕФА: 1988 г

Финалист в Шампионската лига: 2002 г

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?