Големите надежди

7 март 2008 | 13:04
6623
0

Днес Пини Гершон пристига у нас. Чакаме го като месия. Горкият човек. Вече почва да му става притеснено от цялата тази суматоха. Чуди се за какво е този шум и сигурно има право. Май попрекалихме с еуфорията. Захласнати по него забравихме всъщност какво му поверяваме. Избутахме на заден план защо той въобще ни се е вързал на акъла. Дори за миг не спряхме, за да се попитаме: "Ей, абе тоя знае ли какво го чака?" Отговорът е, не. Не знае. По-напрягащото е, че когато разбере ще му иде и пеша да си тръгне. Не, че толкова обича да върви, просто няма да има търпение да избяга и никога повече да не се връща. Защото и Господ да е, пак не може да ни оправи. Макар, че ние така се надяваме. Така силно вярваме, че не виждате ли, Пини каца и баскетболната идилия в родния баскетбол ще разцъфти. А пък той, яхнал бял кон ще препуска покрай стотици простосмъртни, които от благодарност ще изпопадат на колене в краката му.

Гершон идва и това само по себе си е прекрасна новина. Само, че преди да се оплетем в сложни сметки и варианти за класиране за европейското, е по-добре да се огледаме. Лошото е, че няма какво да видим, освен трагично първенство, посредствени изпълнители, още по-трагични съдии, едни и същи треньори, с едни и същи остарели схеми и поглед върху играта от преди 20 години. Без да се обиждаме, но сме зле. Много сме го закъсали. Тук-там по някой светъл лъч светлина, по някой амбициозен младок, който още не е избягал или който още не сме осакатили физически и емоционално. По някой ентусиаст, който вярва, че животът му досега е минал под двата коша и вече е късно да поема другаде. За реферите коментарът не си струва. Там отдавна са го ударили на уволнение. По традиция те са над всички и над нещата. По присъда обаче със сигурност са сред опашкарите на Стария континент.

Свидетели сме на първенство, в което конкуренцията от второто място надолу уж била невероятна. Всеки можело да бие всеки. Чудесно. Като са от една черга нека си мерят възможностите. Работата е там, че те са жестоко лимитирани. Но дори и в първия, в Лукойл Академик, от които сега трепетно чакаме едва ли не влизане в осмицата на УЛЕБ Къп, положението е срамно. Тримата национали на студентите играят роли от миманса. Изявите им са такива, че дори не е сигурно дали си заслужава да ги виждаме в държавния тим. Ясно е, че Гершон няма да има къде да ходи и ще повика Стойков и Банев, Костов едва ли. Но това няма да се случи, защото заслужават, а защото просто нямаме други. Баскетболист №1 за 2007 г. е със статут на резерва дори във вътрешното ни първенство. Нарочен, че не може да пази наравно с останалите си сънародници. Нищо, че те, другите му колеги са се утрепали да играят в защита, но тях няма какво да ги мислим, да тъй като паспортите им са международни.

Баскетболист №1 на България за 2006 г. Филип Виденов носи екипа на средняк в Италия, показва колебливо лице и още търси себе си след половингодишната принудителна пауза. Новото попълнение на Сплит Бойко Младенов още не знае къде се намира, след като до преди дни не бе стъпвал на терена в официален мач от ноември. Димитър Ангелов е лимитиран в срядняк от гръцката таблица и не може да хване ръка за повече от четвърт час. Калоян Иванов драпа със зъби и нокти, за да оцелее в ACB и го прави, но той си знае на каква цена. Със същия хъс, но с по-голяма успеваемост в Сплит се подвизава другия близнак Деян.
По ирония на съдбата в нашия шампионат най-добър до момента е 19-годишния гард на Балкан Иван Лилов. Той досега не е помирисвал повиквателна от първия отбор при мъжете, но пък случи на треньор, който да му гласува пълно доверие.
Клубът, който заслужава да изпрати най-много баскетболисти в ръцете на Пини, е Левски. Първо, защото там години наред залагат на своето. Ограничен бюджет и само един чужденец, никакво участие в евротурнирите... Да, това като че ли е другата страна на медала от действителността, наречена "Made in BG".

И сме тръгнали на европейско. Даже вързахме вече каруцата пред коня. Как ли ни се смеят в момента сърби, италианци, че дори унгарци и финландци? Лесно им е. Те имат свои играчи в НБА, по няколко представителя в Евролигата и УЛЕБ, убийствена конкуренция във вътрешния календар. Не се мръщят, че първо трябва да поработят здраво с подрастващите, за да положат основата и чак след това да се перчат, че са станали треньори на мъже. Там има закони за спорта, хората инвестират, но знаят на каква цена. Тук президентите тропат от врата на врата като просяци. Специалистите от ДЮШ пък прибират по 200 лв заплата, но иначе деца дал Господ. Мизерните ни зали са пълни с талантливи дечурлига. Дано само докато дойде тяхното време не сме изпаднали в десета глуха, че оттам връщането обикновено става пеша. Така, както се опасявам, че Гершон ще тръгне наобратно, ако изгледа няколко мача от първенството или му попадне лист със статистиката на така наречинете проектонационали.

Спасението към днешна дата е само едно – път на младите в селекцията. Край на робуването и слугуването на имена. Край с връзкарите и протежетата. Край с онези, викани просто, защото са пораснали повече от останалите или защото са били някога полезни. Това някога не топли никого. То някога сме били и първи в Европа на баскетбол при жените, ама това е било през 1958 г.

Да му мисли Гершон. И тези, които трябва добре да го пазят, че да не избяга.

У НАС

Лукойл Академик

Тодор Стойков
(27,0 мин., 12,0 т., 3,3 борби, 2,4 ас.)

Тенчо Банев
(16,7 мин., 5,5 т., 4,5 борби, 0,5 ас.)

Чавдар Костов
(16,3 мин., 5,1 т., 1,6 борби, 0,8 ас.)

Левски

Юлиан Радионов
(20,4 мин., 6,7 т., 1,4 борби, 2,2 ас.)

Станислав Славейков
(30,2 мин., 16,5 т., 6,4 борби, 1,6 ас.)

Стефан Георгиев
(24,5 мин., 13,2 т., 7,3 борби, 1,4 ас.)

Златин Георгиев
(26,6 мин., 10,4 т., 2,7 борби, 2,8 ас.)

Николай Върбанов
(14,1 мин., 5,3 т., 4,3 борби, 0,3 ас.)