Несравнимата дързост на Аякс

В академията на Аякс има една максима, която ти набиват в главата още от първия ти ден там: „Ако си плах, тук ще ти е трудно.” Култивират една футболна арогантност в добрия смисъл на израза – ние сме Аякс и това е нашият стил. Просто трябва да си смел и точка. И точно това отношение даде като плод поколения от дръзки, атлетични и динамични младежи; младежи, отглеждани при максимално ниво на изискванията и изковавани във филиала във втория ешалон на нидерландския клубен футбол, където се учат да се съревновават с ускорен темп на развитие.

Мнозина се изненадаха от смелостта на тези млади футболисти, които отстраниха победителя от последните три сезона Реал Мадрид и Ювентус на Кристиано Роналдо в Шампионската лига. Абордажът на „Сантиаго Бернабеу” и „Ювентус Стейдиъм” обаче не е някакво изключение, защото е част от клубното ДНК.

Аякс има един непоколебим стил на игра, подкрепян от огнената лоялност на своите привърженици, горди от смелостта на отбора си; стил на игра обаче и верен на управленската стратегия. Клубът стои над всичко – и на терена, и в кабинетите. Там са напълно наясно, че са задължени да са с крачки пред останалите си конкуренти по отношение на спортно-техническото планиране, защото този отбор е вероятно предизвикващият най-лакомо внимание от богатите европейски акули. В момента, в който разбраха накъде се е запътил в развитието си Френки де Йонг преди две години, моментално идентифицираха неговия наследник. Същото важи и при треньорите, които нямат глас при трансферите, тъй като идват и си отиват, а клубът е длъжен да спазва стратегията си в дългосрочен план.

Когато привлякохме Петер Бош в Макаби Тел Авив след напускането на Славиша Йоканович към Фулъм в средата на сезона 2015/16, напълно ясно съзнавахме, че неговото име е начело в списъка за наследник на Франк де Бур, ако последният реши да си тръгне при големия интерес към него. Когато това се случи официално, бях сигурен, че ще дойде всеки момент обаждането от Аякс за обявлението за плащането на неустойката за разтрогването на договора на Бош с Макаби. Той остана само един сезон в Амстердам, защото Борусия (Дортмунд) го дръпна, след като изведе Аякс изненадващо, но и заслужено до финала на Лига Европа срещу Манчестър Юнайтед.

Още в този сблъсък с „червените дяволи” на терена се проявяваше талантът на това поколение от младоци, което сега завладя сърцата на почитателите на футбола. Аякс обаче работи от доста повече години за осъществяването на наглед невъзможната мисия да е конкурентоспособен на всеки колос в Шампионската лига, без това да се пренася към спечелване на трофеи. Тимът не е печелил титлата в Еередивиси от вече пет години. И този натиск на домашната сцена принуди ръководството да пипне малко линията на рекрутиране почти изцяло на млади обещания, като вложи повече пари за изпитани в големите лиги и запознати с нидерландски футбол ветерани като Дейли Блинд и Душан Тадич.

Това съчетание между младост и опит доведе до идеалното равновесие в един състав, който си върна манталитета на победител и сега се е прицелил към спечелването на титлата в Еередивиси. Клубът освен това разполага с достатъчно пълна каса благодарение на добрите операции по продажба като тази на Де Йонг и предстоящата и на Матейс де Лихт, така че няма да му се налага да се разделя с половината си титуляри и ще може да предложи на оставащите си таланти заплати, сравними с тези в Премиър Лийг и Ла Лига. Нека никой не се лъже: на Аякс не му трепва пулсът при интерес и от най-богатия гранд, когато е обявил някой свой играч за непродаваем.

Мнозина ме питат дали днешният Аякс е почит към баща ми Йохан. За да съм докрай честен, не бих се осмелил да стигна до там. Най-доброто почитане към него бе прекръщаването на стадиона „Йохан Крайф Арена”. Има обаче елементи в този отбор, които бяха част от неговото футболно кредо: ясно изразен стил с владение на топката, юноши от академията, смелост и срещу най-страшния съперник и управление от бивши играчи на отбора. Днес последният елемент е представляван от генералния директор Едвин ван дер Сар и техническия директор Марк Овермарс, а в близкото минало – от Денис Бергкамп на пейката и Вим Йонк в академията.

Сигурен съм, че татко би се чувствал горд от това поколение, което и снощи на „Ювентус Стейдиъм”, и преди това на „Бернабеу” излезе да играе по единствения възможен начин да се играе и печели във футбола: без страх. Старият Аякс на младите, който налага чрез футболната идеология триумфа над финансовото владичество. Старият Аякс на младите, който успя да направи предвидимата Шампионска лига вече непредвидима.

Жорди Крайф, „Ел Паис”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe