11-ата в Европа Габриела Георгиева се цели в "нещо значимо" на Олимпиадата

Габриела Георгиева е състезателката, която представя България на големите плувни форуми при жените през последните две години. Дебютира на световно първенство на 50-метров басейн в Будапеща през 2017, след това скочи на Универсиада в Тайван. В началото на месеца бе и първото й участие на европейски шампионат в Глазгоу, записвайки полуфинал на 200 м гръб. Завърши 11-а в Европа, второто най-добро класиране от българите, след осмото на Антъни Иванов.

За състезателката на Кристиян Минковски и столичния клуб Дамини ЛВ това всъщност това не са участия, а стъпките към голямата й цел – да плува на олимпийски игри. Гърбистката не иска да бъде там само заради кубертеновия принцип, а за да „направи нещо значимо“.

Габриела плува още от детската градина, 3-4-годишна, родена е на 16 юни 1997-а в София. Иска да бъде като кака си Мишел. Тренира при Росица Димитрова - първо на басейн „Академик” зад столичния хотел „Плиска”, после и в този на 163-о училище в квартал „Дружба”.

Школува се последователно и при Кристиян Минковски и Добромир Петров. В VI клас е приета в спортното училище на ЦСКА и от 2008-а допреди три години нейна наставничка бе Олга Иванова.

Габриела печели първия си медал не в гърба, а на 800 м свободен стил – при девойката старша. Универсална плувкиня, сред стотиците си медали (над 300) има титли и на съчетаното, спринтовия кроул, а на последния държавен шампионат в София триумфира и на 100 м бруст. Има четири отличия и от балканиади. Във визитката си е вписала и три национални рекорда – на 50 и 100 м гръб при девойките старша възраст.

Снимката й в спортното училище на ЦСКА „Ген. Владимир Стойчев” стои редом до тези на Таня Богомилова, Весела Лечева, Кубрат Пулев.

Когато не е в басейна Габи гледа да не прекалява със застояването пред компютъра. Пък има достатъчно заложби, за да си пилее свободното време. Рисува прекрасно. Влече я фотографията. Самата тя позира с удоволствие пред обектива, колкото и да е срамежлива и скромна.

21-годишната шампионка има ръст  на модел, лице, в което обективът е влюбен и усмивка, която по думите на бившия й треньор Олга Иванова „може да разтопи всеки”.

- Габриела, каква е оценката ти за цялостното ти представяне на Европейското първенство в Глазгоу?

- Трудно влезнах в състезанието. След 100 м гръб вече бях сигурна в себе си и подготвеността ми. Яд ме е за полуфинала, където можех да плувам поне пет десети по-бързо.

- Имаш опит от големи първенства, но това беше дебютно за европейски на голям басейн. С какво беше по-различно това състезание за теб?

- Бях наясно със себе си защо участвам на това първенство. Определено бях притеснена в началото и то защото търсех добра изява. Смятам, че цялата обстановка около мен в дните на шампионата ми помогна да се представя добре.

- Освен първенството по плуване се провеждаха още няколко, имаше ли усещане за миниолимпида?

- Бях се съсредоточила върху предстоящите ми стартове и не усетих състезанията в другите спортове. Домакините и доброволците бяха изключително любезни и отзивчиви във всички аспекти от престоя ни.

- Създаде ли се отборен дух в българския лагер?

- Както винаги е било, бяхме единни, подкрепяхме се и извън басейна. Ние освен съотборници сме и приятели.

- В дългосрочен план какви са целите ти? Гледаш ли към олимпийските игри в Токио по-уверено?

- Дългосрочният план, в който се намирам от 3 години, има крайна цел- значимо представяне на олимпийските игри през 2024 г. За след това ще мислим впоследствие. През следващите 8-10 години плуването ще е приоритет за мен.

- В Глазгоу спечели директен двубой с Екатерина Аврамова, кога смяташ, че ще подобриш неин рекорд и кой ще падне първи?

- Катя е една от всички състезателки в конкуренция с мен, които ще се опитвам да побеждавам. С уважение към рекордите й ще направя необходимото скоро да бъда по-бърза. Имам предвид 50, 100, 200 м гръб и на двата басейна.

- Кой те впечатли на това първенство?

- Впечатление ми направи това, че повечето състезатели от всички страни са в много приятелски отношения. Впечатли ме уважението между състезатели, треньори, организатори, доброволци, ръководители, служителите в хотела, служителите в транспорта. Създадено беше усещане за близост между всички. Прекрасно усещане.

- Какво показват резултатите на шампионата две години преди олимпийските игри?

- Преди Токио ще има още едно евопейско първенство на 50-метров басейн – 2020 година. Според мен резултатите ми в Глазгоу бяха много плътни и на много високо ниво.

- Имаме потенциал за смесена щафета микс (двама мъже и две жени – б. а.). Кога най-рано смяташ, че това може да се случи?

- Този въпрос е по-скоро към треньорите. Което зависи от мен, аз винаги ще направя и ще дам максимално от себе си за силна българска щафета.

- Колко дълга ще е почивката ти?

- Ще почивам до 17 август (по-малко от десет дни). После  започна подготвката си за следващия цикъл на края, на който е през декември тази година. На 27 август съм на лагер с представителния отбор на високопланинската национална спортна база Белмекен. Всеки старт за мен е важен. През декември вярвам,че ще бъда много доволна от постиженията си.

- Имаш резерви на старта и подводните, ще акцентирате ли с с треньора ти Кристиян Минковски върху тези и други елементи?

- Наясно съм, че имам резерви в подводните и обръщанията, но не спирам да работя върху тях с цел подобряването им. Трудно е, но знам, че без тези елементи съм по-малко конкурентна. Аз няма да бъда в такава позиция!