Нася Димитрова: Обичам българската публика

Една от най-успешните състезателки по волейбол - Нася Димитрова, преди време гостува в студиото на "Спорт Тото" по БНТ. "Ние двамата един върху друг сме високи... колкото нея", коментира водещата в началото на разговора със състезателката на Марица (Пловдив), която спечели и конкурса за Мис BGvolleyball.com 2016.

Как започна с волейбола?

 Основната причина, за да започна да тренирам волейбол, е баща ми. Той е бивш волейболист и преди 13-14 години ме записа да тренирам при бившия ми треньор Илия Жеков в Ямбол. Така започнах с волейбола, след това преминах в София, където изкарах 10 години. Сега вече съм в друг клуб. 

Най-силната ти година?

 Най-силната ми година беше през 2014 г. Тогава бях в двете редици на националния женски отбор на България. Първо в Б-отбора, с който играхме Гран При и имахме много силни мачове. След това преминах в А-отбора и спечелихме Купа Елцин в Русия. Играхме и на световно първенство. 

Трънлив ли е пътят към националния отбор?

 Да, трябва да се докажеш преди всичко пред специалистите. Да те забележат как играеш, колко си мотивиран и какъв хъс и характер полагаш в игрището. 

 

А какви качества са необходими, за да те забележат?

 Трябва да си много силен характер и психически да си силен в игрището. Да успяваш да мислиш във всякаква ситуация как да играеш.

На какво ниво е в момента българският волейбол?

 Не е много силно нивото, за съжаление. Има още много какво да се желае докато стигнем другите първенства. Силно се надявам да се наложи женският волейбол в България, защото има много талантливи деца. 

На каква възраст едно дете трябва да започне тренировки във волейбола?

 Колкото по-малки са децата, толкова по-добре, защото научават много нови неща и по-добре се изграждат като състезатели.

Какви качества трябва да имат децата и какво дава спортът?

 Аз съм на принципа, че спортът дисциплинира децата. Кара ги да бъдат преди всичко хора не само на игрището, но и извън него. Колкото до качествата, всичко е до желание. Кой какъв стремеж има, за какво се бори и да не се отказва никога. 

 Каква е твоята мотивация да останеш в България?

 Обичам българската публика и тя е голям мотиватор. Искам да докажем със сегашния ми клуб, че в България също има женски волейбол, който може да се представя и в чужбина. И да ни знаят не само като национален отбор, но и на клубно ниво. 

Какво изпитваш, когато чуеш националния химн?

 Нещо, което няма да чуеш в дискотеката и в баровете. Много силно чувство. Няма как да се опише, най-големият мотиватор преди мач. 

Как преминава един твой типичен ден?

 Аз съм перфекционистка и се опитвам да тренирам триразово - сутрин, следобед и вечер. Третата тренировка е по мое собствено желание. 

Пожелание към зрителите?