Дача - нова перла в короната на спортното катерене

Когато говорим за спортно катерене в района на Средиземно море, всички се сещаме за Гейкбаири в Турция и остров Калимнос, Гърция. През последните 10 години тези обекти придобиха изключителна популярност сред катерачи от цял свят с множеството си леснодостъпни маршрути и перфектното качество на скалата. За съжаление и Гейкбаири, и Калимнос вече страдат от "болестите" на всяко популярно място за катерене – полирани маршрути, пренаселеност по секторите и чакане на опашки за маршрути, препълнени къмпинги и т.н. Добрата новина за тези от нас, които търсят нови и все още непопулярни места за катерене е, че има нова перла в короната на спортното катерене по тези земи – Дача.

Дача (Datça) е курортен град, намиращ се по средата на едноименния полуостров в югозападна Турция. Разстоянието от София е приблизително 1200 км и се взима с кола за около 16 часа. Релефът на полуострова е предимно планински с високи карстови хълмове и постоянно виещ се път между тях. Още на 10 км от града на север се откриват множество надвесени скални венци от жълт варовик, но всичко това са неразработени скали - само малка част от огромния потенциал на това място. Местата, на които има вече над 300 екипирани маршрута, се намират на 5 км западно от град Дача.

Катеренето в Дача започва да се развива в началото на 2013 г. от Оливие Николе (Olivie Nicolet) - швейцарски планински гид, който попада на снимки на голямата пещера Can Baba, направени по време на трекинг, и е толкова впечатлен от това, което вижда, че месец по-късно отпътува за Турция, за да се увери с очите си за качеството на скалата. Това, което заварва там, променя живота му за следващите три години – Оливие се влюбва в мястото, купува си имот с къща в непосредствена близост до скалите, пренася цялото си семейство и се отдава на разработване и екипиране на маршрути за спортно катерене. Благодарение на нестихващия му ентусиазъм и на помощта на много негови приятели скоро се появяват достатъчно маршрути, за да се разпространи сред катерачните среди мълвата за новия обект и
неговото качество. В двора на къщата си Оливие прави малък "бутиков" къмпинг с всички удобства – баня, обща кухня и няколко шатри, готови да приемат всеки любопитен катерач. Самият Оливие не бърза да направи обекта популярен, преди да има направени достатъчно маршрути за всички нива катерачи. В началото кани предимно хора като Клемен Бечан, Мишел Пиола, Адам Ондра и най-силните турски катерачи, за да му помогнат при разработването на трудните линии, а самият той се съсредоточава в екипирането на маршрути с трудност 6а-7с.



Историята около разработването на Дача е изпъстрена с множество забавни случки, свързани най-вече със сблъсъка на швейцарската прецизност и ориенталския манталитет на местната администрация. Оливие разказва как още при наковаването на първия маршрут в района е бил арестуван от местната жандармерия и е трябвало да прекара нощта в затвора; как първата година е дебнел лошо време с гръмотевици, които да заглушават шума на перфоратора, за да може да екипира маршрути, без да го е страх, че ще го арестуват повторно; как са му трябвали 3 години, за да направи катеренето в района легално и колко трудно е било да пребори тромавата администрация на една милитаризирана държава, в която всичко непознато е забранено.

Въпреки всички трудности Оливие и неговите приятели влагат огромни усилия, за да разработят по най-добрия начин скалите в близост до града. Не се пестят и средства – всички маршрути са екипирани перфектно, 99% с лепени клинове, никъде не липсва точка за осигуряване и никой маршрут не е накован опасно или пестеливо. Всички вериги (точките за спускане от маршрутите) са изградени от минимум два обединени лепени клина, много често и от три, всички пътеки към различните сектори са почистени и добре обозначени. Няма нито един маршрут, прокаран по чуплива или дори леко компромисна скала. Това е резултат както от перфекционизма на Оливие, така и от факта, че скалите в Дача са винаги с идеално качество. Във всичко личи внимателното отношение към всеки детайл и многото любов, вложена в разработването на този великолепен обект.



Маршрутите са разпръснати в около 15 сектора, всичките в сравнителна близост един до друг. До основата на всеки сектор се стига с кола по добър черен път, а след това се продължава с ходене по пътека между 5 и 35 минути. Основното количество маршрути са съсредоточени в един голям масив, разделен на седем сектора, сред които и великолепната пещера с невероятни форми Can Baba. Тъй като масивът е много висок, на места до 70 м, някои от маршрутите са разделени на две или три части, като първата част е по вертикален сив варовик с много добро качество и остри хватки, а втората и третата част са по леко надвесена жълта скала. На други места маршрутите са изцяло надвесени и катеренето е по скални образувания, черва и сталактити. Особено впечатляващ е секторът Can Baba, където са съсредоточени и най-трудните линии. В най-високата си част пещерата е висока 70 м, всички маршрути предлагат великолепно катерене по здрав жълт варовик с образувания, а категориите са предимно в диапазона 7 b+-8b+.

Изложението на секторите е различно, което позволява да се катери във всякакви условия, дори и по време на дъжд. Най-добрите месеци са октомври-декември, както и март-май. По средата на зимата е дъждовният период, образуванията протичат, става студено и в комбинация със силния вятър, традиционен за полуострова, условията стават твърде "кучешки". Лятото пък е характерно с големи жеги, макар да е възможно да се катери на сенчестите сектори.



Най-приятен за отсядане е къмпингът на Оливие, който предлага много уют и приятна атмосфера. Възможно е да се ползва собствена палатка или някоя от стационарните шатри, но тъй като е с малък капацитет, местата са винаги ограничени. Около и в Дача има множество семейни хотели за всеки, който търси повече комфорт. За съжаление мястото не предлага добри условия за диво къмпиране. Гората около обектите е абсолютно забранена за опъване на палатки, като това се следи от жандармерията и местните фермери, които явно искат да държат катерачните катуни далеч от маслиновите си насаждения и кошерите с пчели. Ако имате кемпер или бус, в който да спите, възможно е да нощувате на плажовете около Дача, но това предполага всеки ден пътуване по 10-15 км в посока, както и риска да станете неволни участници в купон на местни младежи на плажа.

Потенциалът около Дача за още маршрути е огромен. Само количеството на възможните обекти, които се виждат от пътя, е впечатляващо, но когато се разгледат и всички снимки на Оливие от скалите, които е намирал, докато е обикалял полуострова, става ясно, че Дача има възможността да стане много по-голям обект от Калимнос и Гейкбаири взети заедно. Докато всичко се разработи, ще минат години и дотогава Дача ще страда от "болестите" на всеки млад обект за катерене – проблеми с достъпа и местните фермери, недостатъчно къмпинги, липса на информация, липса на гидовник и т.н. Но ако ви харесва приключенският дух на новия обект, ако не харесвате пренаселените сектори и обичате да сте сами на скалите, сега е момента да посетите Дача. Защото много скоро ще стане изключително популярен обект, това е сигурно.

Руслан Вакрилов, списание 360
360mag.bg