Къде е уиндсърфингът в момента? ...и за извънземните в спорта

Къде е уиндсърфингът в момента? ...и за извънземните в спорта

Една сутрин осъмнах с имейл, съдържащ истинско предизвикателство, дори по-яко от това да ти лепне вулкано-то*! Отправяха ми запитване дали искам да разкажа това-онова за любимия си спорт, за про-тата в уиндсърфинга, за начина на живот и въобще - да се гмурна в темата "Къде е уиндсърфинг спортът в момента?". Толкова се ентусиазирах, че дълго време не можех да седна да подредя мислите си на хартия. Признавам си, няколко седмици наред пишех наум!

НАЧАЛОТО

Както се казва, за да стигнем някъде, първо трябва да тръгнем отнякъде. За целта, ще се разходим до началото, без което всичко щеше да си остане една жул-верновска идея. Кредитът за появата на уиндсърфинга дължим на Нюман Дерби, американски изобретател, създател на - както сам той го нарича - сейлбординга. Израснал в Пенсилвания, САЩ, още на 12-годишна възраст Нюман започва да строи платноходки. И както сами бихте се досетили, първата му лодка претърпяла абсолютен крах, като потънала във водите на река с трудно за произнасяне име - Съскуъхана (бел.ред. Susquehanna River). Нашият упорит герой обаче, отдаден на любовта си към първото творение, успял някак си да го спаси, като го измъкнал от водата, за да може същото да заживее втори живот в близост до двора му, този път като "къщичка" за змии. Творението на Дерби, което живо ни интересува обаче, е заченато през 1948 г. и представлява идея за ръчноуправляван модел на квадратно платно (приличащо на перпендикулярно хвърчило), монтирано на катамаранна платформа.

По-късно в средата на 60-те, когато Нюман Дерби навършил двадесет години, изобретението му претърпява сериозна промяна. Създателят максимално олекотява носещата конструкция, тя вече има плоска дървена структура и представлява плаваща платформа за отдих и разходка по водата, наименована "Сърфът на Дерби".

Самият Дерби спокойно можем да определим като първия уиндсърфист, защото в периода 1964-65 г. той съумява да подкара десетфутовия си модел (приблизително три метра), задвижван от силата на вятъра, в околните езера. Така през август 1965 г. в списание Popular Science той за първи път дава гласност на изобретението си, което към онзи си момент съдържа два независими един от друг компонента - платното просто е подпряно, незастопорено на "возилото". Въпреки публикацията в научното списание, Нюман Дерби така и не патентова хрумката си. Това дава златна възможност на калифорниеца Джим Дрейк и сърфиста Хойл Швайцер да го патентоват през 1968 г. във вида, в който е познат днес - платно, закачено посредством мачта към дъска за хавайски сърф. Впоследствие моделът доста бързо бива разработен от компанията на тандема - Windsurfing International Inc., като в един по-късен етап Хойл откупува дяловете от компанията на стойност $36 000 от съдружника си и започва да раздава лицензи за международно производство на модела.



Към този момент Европа е жадна за новия спорт, а компаниите с подлиценз като Bic Sports, F2 и Mistral искат да намерят начин да се освободят от задълженията си на подлицензенти на Windsurfing International Inc. Това дава повод за много съдебни дела, оспорване на иновативността на модела, патентован от компанията-майка, в резултат на което същият претърпява много бързо развитие и модернизация, за да стигне до футуристичния си облик днес.

В момента компании като Fanatic, Tabou и JP, които са едни от основните производители на дъски за уиндсърф, всяка година изваждат на пазара подобрени и тунинговани модели на продукта си. Тази тенденция неотлъчно се следва и от утвърдените с течение на времето марки, създаващи уиндсърфинг платна, като North Sails, NeilPryde и Gaastra. Симбиозата е дотолкова напреднала, че ежегодните модели не само че се изработват спрямо подобренията на дъските, но и от гледна точка на визуалната комбинация от дизайн и използвани цветове.

*Вулкано: фрийстайл фигура в уиндсърфинга, която е основата на всички трикове, в които има смяна на посоката на движение. Използва се за преход от една фрийстайл фигура към друга.

ЖИВИТЕ ЛЕГЕНДИ

За да имаме космическите измерения в развитието на уиндсърфинга към днешна дата, не може да не споменем две имена - това на Роби Неш и на голямото дете Джейсън Полаков. Възрастовото измерение и на двамата е живото доказателство, че за професионалистите факторът "навършени години" не играе. Дори напротив, в бранша съществува усещането, че колкото по-улегнали ТРЯБВА да стават, толкова по-луди глави го раздават. За момент не спират да се развиват уменията си в спорта, не спират да пътуват, за да карат.... все така гонят Михаля в доказателство, че перпетуум мобиле съществува. И ако за някои това е непонятен житейски път, то за нас остава благодарността и умилението, което изпитваме към тези хора. Жив пример за еволюцията на спорта.

Пръв по възмъжалост, но и по хъс и мотивация, е Роби Стънтън Неш, към днешна дата на 53 навършени години. В историята на уиндсърфинга чичко Неш, както галено го наричаме помежду си, се прославя с внушителния тейбъл топ* и страшничкия за учене фронт лууп*. Неш ще остане в историята на спорта и с първия фронт лууп (преобръщане с главата напред), направено с дълга дъска – Mistral Equipe, с размер 3.72 м. Към днешна дата Роби Неш е титулован като "Легендата на уиндсърфинга", дори се счита за един от основоположниците на производен, нов вид спорт - кайтсърфинга. Тук идва и логичният въпрос, дали това не е първата запалена лампичка - предупреждение, че на уиндсърфинга му предстои да отстъпи мястото си на нещо по-ново, по-яко и по-лесно за напредване... НО, дотогава ще уважим много прогнози, ще покараме уиндсърф и... ще видим!

*Тейбъл топ: фигура, изпълнявана по време на карането на вълни, при която след отскачане на определена височина от вълната, сърфистът позиционира дъската и платното си в една линия.

*Фронт лууп: фигура, изпълнявана по време на карането на вълни, при която след отскачане от вълната сърфистът се преобръща на 360 градуса напред и се приземява отново на дъската, като по този начин може да продължи да кара в същата посока на движение, която е държал преди да отскочи и да се завърти.



Другата голяма известност в спорта, с особено силно присъствие на уейврайдинг сцената, определян от гилдията като "уиндсърфиста на всички времена", е лудакът Джейсън Полаков. За него трябва да прибавим, че освен на уиндсърфинга и предизвикателството да пътува, за да кара вълните-челюсти, той е и страстен почитател на мото-кроса (разписал се е с подобаващ брой травми и в този спорт). Всъщност, много и още по-много може да се разкава за Джейсън, а личното ми мнение е - това е живото доказателство, че перпеттум мобиле съществува!

За Полаков се заговаря за първи път през 90-те. Той е забелязан заради специфичен стил и невероятни умения, демонстрирани при "пързалянето" по вълни. Нещо повече, възхитата идва и от факта, че той е един от първите уиндсърфисти, които започват да тунинговат дъските, които карат. Така Полаков освен че съумява да наложи собствен стил в уейврайдинга, неусетно полага основите на "тенденциите на Джейсън" за бъдещата много бърза еволюция във формата на уейвърките. Първоначално любимият ни супергерой кара традиционния за времето си асиметричен дизайн, заложен във формата на дъската, но я заменя почти веднага със симетричната заострена задница (pintail). Това е и преломът в историята и развитието на уиндсърфинга - направо революция!, защото дава тласък в развитието на формата и дизайна на дъските за уейв уиндсърф към днешна дата. Кой ти тогава (никой!) въобще е можел да предположи, че спортната визия на Джейсън ще се разпростре отвъд настоящето, за да създаде един от най-известните и преуспяващи брандове – “Jason Polakow Australia”, диктуващ модата и тенденциите на пазара за уиндсърф през 21 век.

Наред с многото титли и силното присъствие в световната купа в уейврайдинга, щурият Джейсън ще остане в историята на уиндсърфинга и с тенденциозното "разпукване" на вълните - челюстите на Ho'okipa, Хаваи, САЩ. А тази година - и с успешното пързаляне по 6-7-етажните грамади на Назаре, Португалия. Няма такава сила, няма такова спокойствие и вътрешна увереност за успех. Ей така, кара си ги човекът, сякаш закусва сутрин мюсли, с невероятна лекота и красота! Keep going, MASTER!

ЗА НЕПОСВЕТЕНИТЕ - ПРОСВЕТА!

Преди да заковем вниманието на четящите върху застъпващите отворковци, ми се струва подходящо да разкажем за уиндсърфинга като вид спорт, за да спестим недотам адекватните въпроси. Като тези, задавани от моите съседи, които всеки път, когато ме срещнат по стълбите на път да товаря материала в колата, преди да замина да карам на прогноза, ми хвърлят по едно: "Нети, как си? А ти какво точно караш... Хайде, дано имаш хубави вълни!" Добронамерени са хората, спор няма, но все трябва да подчертавам, безброй много пъти, че ми трябва вятър предимно, защото само с вълни не става!



За непросветените, просвета! Уиндсърфингът в превод от английски означава "пързаляне с вятъра", и представлява индивидуален спорт, обявен за Олимпийска дисциплина. В него се обособяват следните дисциплини - уейв (кара се на вълни), фрийстайл (или, както на наш си език му казваме, "пумпалеене", в желанието си, все пак, някой да щракне фотка от брега, докато работим над поредната фигура) и рейсовите дисциплини – слалом, формула и RSX.

Екипировката, с която се практикува, е дъска и платно, включително компонентите, които задават формата на платното - мачта, гик и удължител за мачтата. Маневреността на дъската се определя освен от размера и плаваемостта, и от монтираната за нея финка или допълнително прибавен шверт (при учебните дъски). Дъската има "палуба" (повърхност), ляв и десен борд, нос и кърма (задна част). В зависимост от предназначението си, дъските имат различни качества, съответно различна конструкция. Изработват се чрез ламинатни технологии в комбинация с карбон, кевлар, дърво, фибро стъкло, поставени на пластове върху олекотена сърцевина и съединени посредством вакуумни технологии.

Тенденцията при платната е да са изработени от леки и много здрави материали, подсилени с карбонови нишки и твърде често с изключително стилни цветове и дизайн, на които трудно може да се устои (без да бъде закупен и използван в предстоящия сърф сезон). Най-условно платната имат триъгълна форма, по дължината на която има джоб, в който влиза мачтата, която закрепва платното за дъската чрез въртящ се шарнир.

"ХОР БОДРА СМЯНА"

След подробната вметка, веднага засилвам към вашето внимание мучачото Голито Естредо. Роден през 1989 г. в Парламар, Венецуела, за първи път започва да се състезава на 13-годишна възраст, като до момента е носител на шест световни купи в дисциплината фрийстайл. Това е човекът, благодарение на когото уиндсърфингът няма начин да загине… или пък случайно да бъде изместен от кайтсърфинга. Допринася нечовешката за равитието на дисциплината към днешна дата, като процесът търпи развитие. Затрогващо и с благоговение го наричам Mr. Alien (Г-н Извънземен). Като го гледа човек в тубата, за да абсорбира уменията му, в захласването си, успява да забрави от коя фигура е тръгнал човекът, за да навърже 4-5-6 такива и да се озове в някаква космическа безкрайност на ротациите... Еър Флака в Шака 720, yeah! Като жабка по водата е, скача от място и с лекинка засилка… и скачааа високооо! (Дали белите могат да скачат така?!) И навързва, навързва… последният да затвори вратата.



Дамската представителка в същата дисциплина, еквивалент на Естредо, е къдравелката Сара Кита Офринга от Аруба. Родена на 4 юли 1991 г., на 24-годишна възраст тя вече е седемкратен носител на световната титла във фрийстайла и двукратен в слалома. Определят я като "кралицата на фрийстайла в уиндсърфинга". На искането да се опише във водата отговаря: "Винаги съм водена от предизвикателството да "изпомпам" нещо ново. Опитвам се да работя предимно върху нови трикове и това е причината за внушителните ми "размазванки" във водата. Но дори и най-малкият прогрес е страшна мотивация за мен, до степен да вярвам, че всяко падане си е заслужавало… Като цяло съм весела и винаги ентусиазирана, особено за случването на нови неща". Любимите й места за каране са Фуертевентура, Бонейр и Аруба. За Сара не се говори много, дори е трудно да се намерят разнообразни нейни снимки в интернет пространството... Присъствието й във фрийстайла е ненатрапчиво и скромно. Но уменията в пумпалеенето са завидни. Физически е внушителна - висока и здрава, лицето й винаги по детски захилено, добронамерена и сърцата, мята си се мъжката във водата. Участва в много кампании за популяризиране на уиндсърфинга сред малките момиченца. Сара си остава вдъхновение не само за нежната половина в спорта, но и мотивация за силния пол.

Прегледът на световния уиндсърф уейв-фрийстайл елит не може да мине и без сестрите Ибала и Дайда, по прякор Близначките Морено. За тях винаги се говори в множествено число и няма как да е другояче. Родом от Лас Палмас, Гран Канария, Испания, те правят дебюта си на световната уиндсърф сцена през 1998 г. В някакъв период от време за сестрите не се говореше много и затова, ненадейно и за себе си, бях решила, че са тихи и скромни личности, само постиженията им на световния уиндсърф подиум бяха шумни и крещящи, отмятащи, прославящи, зашлевяващи и доказващи, че са безкомпромисни във фрийстайл уейврайдинга. Обяснението за тишината около тях дойде малко по-късно, когато един ден Дайда се появи в медийното пространство, за да сподели, че е преборила диагнозата рак. Същата й е поставена 2012 г. и това я подтиква към самовглъбение. Притихва, но не защото е паднала духом или се е отказала от борбата, а за да започне побеждаването на новото предизвикателство по нейни думи "изотвътре" и със същата онази настъпателна упоритост, с която всеки път успява да се покатери, за да види света от гребена на вълната, в духавица и пяна, докато кара уиндсърф. Много малко са посветените в двубоя й с болестта. Химиотерапията я отслабва видимо физически, тя самата казва пред списанието Cooler: "Не съм същата. Видно е, че не съм. Преди четири години бях в страхотна физическа форма и точно тогава не бях готова да спра да карам уиндсърф..." Ибала е неотлъчно до нея, съдбата им е отредила да са заедно и в това страшно, сломяващо житейско препятствие и изпитание за силата на личността им.

В момента сестрите развиват уиндсърфинг спорта на Посо, участват активно в организирането на кръговете от състезанията за Световната купа, провеждат тренировъчни лагери, стопанисват малко хотелче за отдих. Не спират да тренират, всеки момент, в който има прогноза, са във водата, стремят се към усъвършенстване и според мен захождат пряко към нови върхове. Следобедите и след задължителната тренировка за деня Дайда работи като физиотерапевт, помага на близки и познати, на хора в нужда. Понякога сред пациентите е и нашият познайник фрийстайлър Голито Естредо... Който не спортува, той не се травмира!



След загърбване на поредното предизвикателство, близначките Морено са по-силни отвсякога. Макар да казват за себе си "въпреки, че сме родени в един ден, по едно и също време, излезнали сме от едно и също коремче, сме много ралзични…", животът им е отредил да са задружни и еднакви в силата на волята си и по зрелищност на карането на уиндсърф. За нас отстрани остава възхищението от хладнокръвието (нищо, че в жилите им тече кипящата испанска кръв!), с което двете заявяват на света, че уиндсърфът няма да умре, а ще пребъде!

И след като доволно спрегнахме имената на фристайлърчетата, трябва да разкажем и за летежите на детето-чудо Филип Костер, който също фрийстайлничи, но по вълните. Роден на 5 март 1994 г., на канарския остров Las Palmas, той живее на къща в близост до морето заедно с родителите и сестра си. На осем "той е малък, но вече знае", че иска да се занимава с уиндсърфинг и нищо друго. И това не е изненада за никого, предвид, че докато пише домашните си, от прозореца на стаята си може да наблюдава екшъните на местните гурута във водата. Преди да започне уиндсърфистката си кариера, Филип е шампион на Канарите по плуване, водата е любимият му физико-химичен елемент, и кариерата му получава тласък именно в тази посока. На 12 получава уайлдкард за PWA World Cup в Позо и въпреки че е елиминиран още на първия кръг, това е разковничето, което го кара да продължи да тренира като обезумял, използвайки всяка минута във водата, за да се усъвършенства. Разбира се, резултатите не закъсняват, на седемнадесет Филип Костер става световен шампион в категория вълни при мъжете, и съответно е най-младият световен шампион в историята на уиндсърфинга. Не е ли това само по себе си космос? Мъникът да сложи в "джобчето" си мъже-професионалисти с дългогодишен опит зад гърба си? И всичкото това с невероятна лекота...

В момента лудкото Костер "диша във врата" на Рикардо Кампело, направил първи опит да завърти тройния фронт лууп, а цялата уиндсърф гилдия му стискаме палци... защото всеки път е на косъм да го стори, дори ако трябва да сме точни, на милимунда от косъма е. Със сигурност успехът му е въпрос на време... на кратко време!

ПРИКАЗКА С ТЪЖЕН КРАЙ

И докато разказваме за развитието на уиндсърфа към днешна дата, не можем да не отдадем внимание и почит към една изключително ерудирана личност, творец, боец, създател и свободен дух. Неговият начин на живот до края на дните му си остана уиндсърфингът - Андре Пасковски, който вече не е между нас.

На 16 април 1982 г. мама Анет и татко Инго Пасковски стават най-щастливите родители на света, защото на бял свят се появява малкият Андре. Така започва неговата приказка, а с нея се поставя и началото на феномена в уиндсърфинга Андре Пасковски. Изначално видно е, че е орисан да пътува, за да практикува любимия си спорт. Живее и кара уиндсърф на едни от най-красивите и ветровити, а впоследствие превърнали се и в модерни, уиндсърфинг дестинации по света. Радва се и цени всеки миг, който животът и удовлетворението от спорта щедро му поднасят. Така неусетно той се пристрастява към уиндсърфинга, а особено силно се увлича от състезателния дух, който кипи в този спорт. Става европейски фрийстайл шампион в професионалния кръг през 2006 г., след което, за да докаже, че титлата му не е резултат само на късмет или пък случайност, той вдига за втори път короната над главата си като най-добър фрийстайлър на Европа за 2007 г.

По време на пътуванията си среща много талантливи уиндсърфисти, посещава много впечатляващи места, подходящи предимно за фрийстайл, дори спомага двe от тях да добият известност към днешна дата. Така например малцина знаят, че Андре разучава и полека-лека развива спотовете Джерикоакоара в Бразилия и Ел Як във Венецуела. С течение на времето първата уиндсърфинг дестинация му става любима, за да се превърне впоследствие в също толкова обичан и посещаван рай от останалата част на гилдията – професионалисти и аматьори. Местните бразилиероси направо се влюбват в Андре, всеки път, когато той пристигне на Джери с грижите и вниманието си те го карат да се чувства като у дома си, водени от радост и искрена благодарност, че помага за развитието и популяризирането на мястото. В Ел Як във Венецуела пък се среща с Голито Естредо, за когото това е "домашният спот" за тренировки. По всеотдайност и увлечеността си към лудия спорт двамата ужасно много си приличат, до степен, че продължават да пътуват и да тренират заедно, взаимно да се учат и подкрепят в трудните моменти. Стават братя по съдба.



Приказката за Андре не свършва дотук, дори напротив, тя продължава с провеждането на тренировъчни лагери и преподаването на уиндсърф умения, измислянето и финансирането на фрийстайл фигурата "Пашко" и правенето на филми. Беше много горд, че направи филма "Rewarded", защото успя да покаже колко вдъхновяваща е историята на Голито, вече петкратен световен шампион. Освен това много се гордееше, когато станеше дума за "Four Dimensions", защото направи нещо наистина голямо с малък бюджет, а резултатът надмина всички очаквания и собствените му предели, както и с процеса по създаването на "Под повърхността" – беше страхотно доволен от вече готовите части и от работата на екипа като цяло (бел.а. филмът "Под повърхността" беше показан в София, в "Дом на киното", с подкрепата на 360°).

След като Андре ни напусна през 2013 г., приятелката му Каролина сподели в интервю за списание Boardseeker: "Андре така силно обичаше уиндсърфинга, както и създаването на филми, че черпеше енергия тъкмо от тази любов през всичките тежки моменти. По лицето му се изписваше какво щастие изпитва, когато види добър кадър. Случвало се е да ме събуди посред нощ, само за да ми разкаже каква идея му е хрумнала за идеалния кадър за проекта или нещо подобно. Мисля, че е трудно да правим сравнения, защото в бранша се работи наистина трудно – няма много пари, а очакванията са огромни – но у него имаше толкова страст, а също и талант, че естествено зададе нов стандарт при филмите за уиндсърф. А и защото вечно се опитваше да надмине собствените си предели, винаги искаше да се усъвършенства, да мине на следващото ниво, да бъде по-добър не само в сравнение с другите, а и спрямо себе си. Винаги казваше, че ракът го е накарал да осъзнае много неща в живота – за това, кое е наистина важно; че трябва да се грижиш за хората, които обичаш, да не си прекалено суров към себе си, да се радваш на всеки миг."

ЩЕ ПРЕБЪДЕ!

Всички представени в този кратък и набързо спретнат преглед муцунки са виновни уиндсърфингът към днешна дата да жъне слава с космическите си измерения. Едни карат по грамадните като 6-7-етажен блок вълни, други разцъкват като жабки по чопеста повърхност, сякаш танцуват... Трети пък, съвсем "месарската", мачкат де що вълна им се изпречи пред очите и въртят салта през глава... Всичко това под зоркия поглед на вятъра, силата, поривите и заигравките му. Не им е лесно на хората, които наричаме про-та. Трудно е да надскачаш всеки сезон летвата, все по-високо поставена не от кой да е, а от теб самия! Да съумяваш да поддържаш огъня и страстта си към уиндсърфинга, година след година. Най-важното е, че тези супергерои не прегарят, въпреки трудния път и въпреки крачките, принудени да правят назад, а напротив, заразяват с енергия, хъс, позитивизъм и адреналин само докато ги гледаме. Нямаме избор, остава да се научим като тях да преследваме мечтите си. Когато паднем, да станем с още по-голяма мотивация и да изживеем подарените ни мигове щастие, докато практикуваме любимия си спорт - уиндсърфинг.

Венета Захариева-Нети, списание "360"
www.360mag.bg

Последвайте каналите ни в:

Още от Други спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти