Стоян Добрев е двукратен европейски шампион по класическа борба и носител на бронзов медал от световното първенство във Варна през 1991 г. По-късно става помощник на Братан Ценов в националния отбор и двамата работят заедно 12 години до олимпийските игри в Лондон. След това бяха освободени, а Добрев получи покана да води националите на Сърбия. Само в рамките на 4 години той връща големите успехи на страната чрез Давор Щафенек, който става световен шампион в кат. до 66 кг и носи първата олимпийска титла в новата история на сръбската борба. Пред "7 дни спорт" Добрев коментира разликите между работата в Сърбия и България и това, което трябва да се направи, за да може българската борба да върне позициите си.
- Как видяхте българското представяне в класическата борба на олимпийските игри?
- Не мога да кажа, че представянето е добро с едно пето място. Николай Байряков имаше голям шанс и можеше да се възползва. Според мен голямата слабост на нашите беше от партер. Ако нямаш добра защита от партер и атака, няма как да спечелиш схватката. Даниел Александров и Елис Гури също се сбориха и имаха шанс. Гури можеше да се пребори за медал. Той е световна класа борец и шведът не е на неговото ниво. Но не мога да кажа как е протекла подготовката.
- От олимпиадата в Сеул'88, когато имаме 8 медала в борбата, досега се забелязва осезаем спад. На какво се дължи това?
- Цялата система на спорта е различна, няма нищо общо с онова време. Тогава имаше клубна борба, мъжки отбори, спортни училища, казарма. Всичко това пораждаше голяма конкуренция и с добрата система на работа имаше предпоставки за големи резултати. До олимпиадата в Барселона се караше по инерция, но лека-полека всичко се разби. Вече няма казарма, спортните училища са на самоиздръжка. Дават им малка част за храна, но няма как да се води такава подготовка като едно време. Въпреки всичко това при добра организация и план на работа нещата може да станат. Трябва да се заложи на млади треньори, в които да се вложат средства и да се изчакат няколко години. За да може младите борци да научат всичко от А и Б и нещата ще се получат, няма как. Виждал съм момчета, които идват в мъжкия отбор и не могат да направят падане в мост, съвсем нормален прийом в борбата. Ние винаги сме имали традиции в борбата и това няма да се промени. Въпросът е да се направи трезва оценка и да се вложат средства в треньори, които да се научат и да им се даде шанс да работят.
- Друг голям проблем е, че няма треньори по клубовете, не взимат достатъчно пари и трябва да работят на друго място.
- Така е. Всеки си мисли, че треньорската работа е лесна. Хората казват: "Е, треньорите са добре, ходят напред-назад", но не е така. Това да си подчиниш живота и 24 часа да работиш за тези момчета и да мислиш как те да се развият, е много тежко. И трябва постоянно да се учиш и да търсиш нови методи на работа. За да успееш в нещо, без значение дали е бизнес, спорт или журналистика, трябва да обичаш това, което правиш, и да си отдаден на 100%. Тогава има голям шанс да успееш. А като взимаш 300-400 лв., се чудиш за какво по-напред да дадеш. Голям проблем е, че допуснаха да се стигне дотам. В България дори когато треньор постигне успех, възнаграждението му е символично. Състезателят взима голямата премия, а треньорът получава 15%, което е смехотворно.
- Как стои този въпрос в Сърбия?
- В Сърбия треньорът взима абсолютно същата премия като състезателя. Вече има различни договорки, но има и процент за първия треньор, който го е открил. Той примерно взима 15-20 процента, а останалите ги взима личният треньор, който в момента се занимава с него. Нормално е да вземеш едни 50-60% от премията за медала, за да знаеш за какво си си дал годините, младините и всичко.
- А има ли разлика в организацията на борбата?
- Има, което е много изненадващо, защото в Сърбия няма спортни училища и всичко е на аматьорски начала. И при тези условия те имат отборна лига, която ние затрихме преди 10 години. Това е в една малка Сърбия без никакви традиции. Тези хора са проумели, че трябва да имат такава лига. Тя се провежда от септември до декември, точно когато повечето наши борци почиват. Всяка седмица има отборни срещи, а някои отбори дори си позволяват да взимат по-опитни борци от чужбина, което вдига нивото на шампионата. Иначе отборите са пълни предимно с юноши, защото и там няма много средства в борбата. Поне 4 отбора трябва да има в България. Как иначе да има конкуренция и напредък?
- Говори се, че ще бъдат изградени центрове за развитието на борбата в страната. Може ли това да помогне?
- Ако това нещо го направят, ще е много добре. Чух, че нямало толкова борци, на които да дадат пари, но аз мисля, че ще се намерят млади състезатели и след 3-4 години те ще дадат резултат. Ако това стане, ще е предпоставка за успехи още на олимпиадата в Токио.
- Вицепрезидентът на федерацията по борба Огнян Макавеев смята, че градският тип живот променя младите и има все по-малко деца, които искат да се борят.
- Абсолютно. Това е голям проблем не само в България, и в Сърбия е така. Мисля, че в националния отбор има само едно момче, което е от Белград, всички останали са от малки градчета. Борбата е спорт за по-бедни хора. В спорта те виждат път, по който да излязат от бедния живот и да сбъднат мечтите си. Точно от слабо развити райони са излизали най-големите борци. Градове като Стара Загора, Ловеч, Пазарджик са събирали цвета на българската класическа борба. Друг въпрос е, че децата в тези градове трябва да имат идоли, да се докоснат до тях. Това също е един от моделите на успеха. Актуалните борци трябва да ангажират младите състезатели, да им разказват своята история - как са тръгнали от нищото и са стигнали до световния връх.
- Федерацията смята да натурализира чужди борци. Може ли това да вдигне конкуренцията в националните отбори и да доведе до по-добри резултати?
- Аз не съм привърженик на тази практика. Ако дойде изявен борец, разбирам. Но ако дойдат трима-четирима, тогава какво става? Младите ще се обезкуражат, защото знаят, че каквото и да правят, чужденецът винаги ще е пред тях и той ще участва на състезанията. А и какъв им е стимулът на чужденците да идват?
- Идват за пари.
- А, много си прав. Той си взима неговото и след известно време "Чао, бамбина". А ако направим шампиони като Александър Томов, Петър Киров, Братан Ценов, Николай Гергов, те си стоят тук и всеки може да се докосне до тях. Точно от такива хора можеш да си изградиш ценностна система - как са живели, как са успели да достигнат тези върхове. Докато чужденецът идва, взима си неговото и си заминава. Успешен вариант беше Армен Назарян. Той дойде в период, когато нямахме големи резултати, и покрай него израснаха Николай Гергов, Явор Янакиев, Христо Маринов, които постигнаха успехи. Освен това чужденците могат да са само прикриване на проблемите. Защото, ако само те взимат медали, какво правим? А и кой ще се зарадва, ако кубинец печели медали за България.
- Как се развива класическата борба? За страничния наблюдател е едно безкрайно бутане, докато някой не бъде сложен в партер.
- Имаше изключителни срещи и такива, които наистина не бяха особено привлекателни. На олимпиадата винаги има много интереси и съдийски грешки. За мен това е най-важното - да направят независимо и безпристрастно съдийство. Искат да махнат партера от класическата борба, за да стимулират техническите действия от стойка. И борците, и ние, треньорите, трябва да разберем, че трябва да се правят хватки от стойка, което прави борбата по-атрактивна.
- Какво е бъдещето пред вас, оставате ли в Сърбия и бихте ли се върнали да работите в България?
- Още преди олимпиадата се договорихме за още 4 години. Нормално е да остана в Сърбия и да довърша работата, която съм започнал. Има млади момчета, които вече няколко години тренират и тепърва ще берем плодовете от това. За България на този етап няма как да се получат нещата, не гледаме в една посока. Но винаги когато мога, ще помагам.
Тодор Христов, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)