Росен Барчовски: Явно не работим като хората

Росен Барчовски знае 2 и 200 в баскетбола. С директора на Рилски спортист продължава дискусията за проблемите в баскетбола, която е част от голямата тема за кризата в българския спорт. Пред "7 дни спорт" Барчовски сподели мнението си за представянето на националния отбор и очерта основните грешки в организацията на баскетбола.

- България пропуска трето поредно европейско първенство. Какво означава това за баскетбола ни?

- Не е никак добре. Спомням си, че на един управителен съвет, преди да бъде избран Любо Минчев, имаше дебат. По всякакъв начин искахме да намерим силен треньор чужденец, който с авторитета си да докара най-силните ни играчи. Имахме предвид най-вече близнаците Калоян и Деян Иванови. През 2010 г., когато форматът на европейското първенство беше разширен от 16 на 24 отбора, лично аз смятах, че няма да пропуснем нито едно европейско. За много кратко време съставът се промени. Много класни наши баскетболисти приключиха кариерата си. И когато такива състезатели като Калоян и Деян Иванови не играят, става много трудно.

- Задължително условие за успех в квалификациите ли беше чуждестранният треньор?

- Не. Просто се чудехме как да намерим авторитет, който да ги убеди да дойдат. Разбира се, на никого не бива да се молим. Това е убеждение. Виждаме играч като Пау Гасол, който е милионер и е играл баскетбол като за всички играчи на света, още иска да е в състава на Испания и на 36 г.

- По всеобщо мнение представянето е по-добро в сравнение с последните изяви на националния отбор.

- С просто око се виждаше, че отборът играе с желание, агресивно, сърцато и прави всичко по силите си, особено в защита. Всичко това е заслуга на Любо Минчев и неговия щаб Явно са свършили добра работа. Но когато няма резултати и не отиваме на европейско първенство... А следващото, както и всяко друго от тук нататък ще е през 4 години. Ние като пропуснем едно европейско, цяло едно поколение си отива. Това няма нищо общо с работата на националния селекционер, а е проблем на целия баскетбол.

- Много се коментира казусът с Александър Везенков, който напусна лагера на националния отбор два мача преди квалификациите, за да започне подготовка с Барселона. Вашето мнение?

- Абсолютно ненормално. Категорично съм против. Някой даде пример със Зоран Драгич. Да де, но Зоран Драгич си тръгва, когато Словения се е класирала на европейското първенство. Тези играчи са длъжни да стоят с всички останали до края. Какъв е примерът за другите? С какво едните са по-големи? С това, че играят в по-силни отбори и получават повече пари ли? Трябва да се отчете и грешката на FIBA с късните дати на квалификацията, но аз съм малко консервативен и съм категорично против това.

- От години се говори, че нямаме играчи на позициите плеймейкър и център. Защо България произвежда все по-малко качествени баскетболисти, а на тези позиции направо никакви?

- Тежък въпрос. През 2005 г. водих националния отбор на европейското в Сърбия и Черна гора. Тогава в състава имаше цели 7 високи играчи и е добре да ги изредим: Тенчо Банев, Бойко Младенов, Стефан Георгиев, Деян и Калоян Иванови, Георги Давидов и Димитър Ангелов. Това е през 2005 г., не е толкова отдавна. За толкова кратко време всичко това изчезна. Ние просто спряхме да произвеждаме. Съгласен съм, че с високите играчи е трудно, но такова нямане не е било. А липсата на плеймейкър е необяснима. Той първо трябва да се открие, защото се раждат плеймейкърите, не се правят и след това трябва да се изграждат. Явно треньорите си работим по един и същи начин. Проблемът основно е в нас.

- Много се говори за работата на треньорите по клубовете. Те ли са виновни, или като цяло организацията в баскетбола?

- Треньорите носят своята вина, но те са част от цялата болна среда в България. Не говоря само за баскетбола и само за спорта, а за всичко тук. Като влезеш в едно училище, децата се карат на учителите. Не можеш да ги накараш да си оставят мобилните телефони. Невероятна работа. Всичко това се пренася в целия ни спорт и в баскетбола. Родителите се месят в това колко и как да играят децата им, защото плащат такси. Стана така, че работодатели на треньорите са родителите, което е абсурд Треньорите не натискат играчите да тренират, защото ще си тръгнат; не им казват, че не стават, защото ще си тръгнат. Но най-големият проблем е липсата на мотивация на младите хора за спорт. Не тичат по улицата, не играят. Средата ни не е здрава.

- Георги Глушков каза, че младите се мислят за звезди, а нямат нищо общо с това. Има ли го проблема, че някои играчи започват да взимат необосновано много пари още в България и нямат стимул да се развиват?

- Не мисля, че това е глобалният проблем. Може би го има този момент. На някои места се дават нереално много пари някои играчи искат много повече от това, което представляват. Това са една шепа играчи. Лошото е, че нямаме много класни баскетболисти, защото тези щяха да отпаднат. Основните неща са средата, производството, отношението, възпитанието. Нещата са много по-глобални и за това трябва да се замислят хора на държавно ниво. Не мисля, че се работи чак толкова зле във федерацията по баскетбол и по клубовете. А като гледам работата в нашия клуб Рилски спортист, не мисля, че отстъпваме на много европейски отбори. Съвсем отговорно го казвам.

- Вечната тема с чужденците може ли да е извинение за българските играчи? За новия сезон допустимият брой чужденци пак беше увеличен.

- Личното ми мнение беше, че не трябваше да пипаме броя на чужденците. Говореше се за намаляване, а ние даже ги увеличихме. Това също е проблем.

- Това беше и критика към вашия клуб, защото вие се възползвахте от това правило и имате петима чужденци.

- Не, ние не искахме да се увеличават. Но при положение, че това се прие, се възползвахме. Другото е, че няма българи. Ние не искаме да взимаме чужденци, защото са чужденци. Кой не иска българи, просто няма. Ние искаме да направим нещо запомнящо се в Европа, което е страшно важно за България, а за това трябва да се обърнем към чужденци.

- Друг голям проблем е черното тото. Тодор Стойков призна, че всички знаят, че го има, но не се прави нищо.

- Чувам го непрекъснато. Даже съм чувал конкретни отбори и имена на играчи. Разбира се, не мога да ги кажа, защото няма доказателство, а това е тежко обвинение. Първо, трябва да се намалят предпоставките за това явление. Например в женското първенство сега има предложение към четирите много силни отбора да се вкара като пети Септември, където да се обиграват младите. Но в техните срещи въпросът ще е дали ще паднат с 40 или със 70 точки. Ето ви предпоставка за черно тото. Трябва да има и превантивни разговори с ръководствата на клубовете. Но и службите трябва да си вършат работата. Аз не знам колко служби имаме - МВР, ДАНС, ГДБОП и т.н. Всички те са призвани да хващат какви ли не престъпници, а не могат да хванат вчерашен пикльо, който играе черно тото Цялата нация плаща феноменални пари на тези служби, на които това им е работата. И никой не може да ме убеди, че ако искат да го направят, няма да успеят. Друг е въпросът, че според мен черното тото не е толкова сериозен бич за баскетбола. Трябва да се отреже веднага, но не е причината да сме на това дередже.

- Колко важно е да бъде спряна хегемонията на Лукойл , защото такива серии никога не са полезни като цяло за баскетбола?

- Не може да искаме те да отстъпят назад, за да може ние да ги стигнем. Трябва ни да се опитаме да станем по-силни. През последния сезон ние го направихме за Купата на България, но е много трудно това да стане в първенството. Ще стане, защо да не е тази година.

Тодор Христов, "7 Дни Спорт"