Инженерът, който надигра Стеф Къри

Датата е 22 юли 2007 година. Мястото е Нови Сад, а в сръбския град в продължение на десет дни среща си дават най-добрите млади баскетболисти в световен мащаб. Причината? Първенството на планетата за младежи до 19-годишна възраст. Домакините от Сърбия изживяват истинска приказка, печелейки златото за сметка на фаворитите от САЩ, като в редиците на “плавите” личат имената на бъдещи звезди като Стефан Маркович, Марко Кесел, Милан Мачван, Мирослав Радулица и Бобан Марянович.

Янките също не отстъпват и са водени от играчи, които съвсем скоро ще попаднат сред елита в Драфта на НБА - Джони Флин, Патрик Бевърли, Донте Грийн, ДеАндре Джордан и не на последно място - Майкъл Бийзли и Стеф Къри.

Призовата тройка се допълва от Франция с Никола Батум, Антоан Дио, Алексис Ажанса, Едуин Джаксън, Ким Тили и Адриен Морман.

Къри току що е завършил първата си година в колежанския Дейвидсън, а на първенството в Сърбия е сред по-добрите играчи на родината си, макар статистиката му да е далеч от предстоящата му блестяща таква в професионалния баскетбол. В 9 двубоя тогава той записва по 9.4 точки, 3.8 борби, 2.2 асистенции и 2.4 отнети топки.

В сблъсъка за световната корона сърбите печелят със 74:69, а Къри е опазен от един играч, който ще се оттегли от активната си състезателна кариера само няколко години по-късно, за да преследва изцяло друга кариера.

Неговото име е Стефан Стоячич. 194-сантиметровият гард има три златни медала с националните гарнитури на Сърбия, но през 2013 година напуска залата, за да се съсредоточи върху образованието си и да преследва диплома по електроинженерство.

Близо 10 години по-късно същият този Стоячич отново е близо до любимата игра, макар и в друг вариант - 3Х3. Към днешна дата световният шампион за младежи от 2007 година е №42 в световната ранглиста на ФИБА с 422 200 точки, а наскоро се съгласи да се върне назад във времето и да разкаже за най-блестящия си спомен - победата срещу американския отбор пред родна публика.

“В Сърбия няма по-популярен спорт. Баскетболът е №1. Баща ми е бил професионален играч и всъщност той ме запали по играта”, разказва Стоячич, чийто по-малък брат Страхиня също играе в сръбското първенство, където за последно е част от Константин (Ниш).

“Това може би е най-красивият ми баскетболен спомен. Аз дори не бях сред най-добрите в този отбор, имахме трима баскетболисти, които играеха и за мъжкия национален отбор на Сърбия, а след това част от тях стигнаха и до НБА. Моята задача бе да пазя Стеф Къри”, спомня си сега Стефан.

“Винаги съм бил добър защитник, а освен всичко в този мач вкарах 14 точки, докато той остана само с 5. Може би това е бил щастливият ми ден”, разказва с усмивка бившият играч на Партизан, Мега Визура, Цървена звезда, Раднички и Войводина.

“Имах нелоша кариера в Сърбия, играх в Адриатическата лига, но след това осъзнах, че не съм на необходимото ниво и надали ще имам кой знае какъв успех, ако продължа. Точно тогава реших да спра с баскетбола и да заложа на образованието си и по-конкретно на електроинженерството. Много хора не разбраха този ход, бяха изненадани, но не съжалявам за нищо. Това е моят живот сега”, продължава той.

Стоячич в действие в наши дни

“Един от приятелите ми от университета ме покани да поиграя малко 3Х3. Този формат е много популярен в Сърбия. Световните шампиони са от Нови Сад. Всичко е много различно, няма нищо общо с традиционната игра. Много е забавно, спортът се развива и все повече деца могат да бъдат видяни да играят 3Х3 по улиците у дома”, завършва Стоячич, който понастоящем играе за отбора на Лиман.

Пътищата на Къри и Стоячич се развиват по съвсем различен начин. Първият играе за милиони долари, има титла на НБА и е двукратен “Най-полезен играч” в Лигата. Вторият пък се занимава с електроинженерство и вече играе просто за удоволствие и защото обича играта.

Дали съжалява за каквото и да е? “Не”, казва Стоячич, който е устремен към върховете в 3Х3, но същевременно остава отдаден и на реалната си професия, а оранжевта топка вече е само хоби.