Когато Scania-Vabis спаси Швеция от зимната изолация на 1922 година

През 20-те години на миналия век шведското автомобилостроене напредва, но животът е разделен на два етапа – топли и сухи месеци и сковаваща зима. Когато завали сняг, всичко замръзва, най-добрият транспорт стават теглените от коне шейни, а колите се прибират да спят зимен сън.

За Шведската Поща, която е длъжна да стига до всички райони, дори слабонаселените, това бил голям проблем. Решенията му били три: първото било специални моторни шейни, второто снегорини, които да чистят постоянно, и а третото да се построят автомобили, способни да се движат еднакво добре както по затрупаните от сняг пътища, така и през лятото. Избират последното.

С помощта на визионера генерален пощальон Юлиус Юлин и изобретателността на техническия експерт на пощата Ернст Ниберг Scania-Vabis проектират 15 пощенски буса през 1922-ра и 23-а година.

 

Две от изобретенията на Ниберг правят пощенските бусове уникални: едното са ски на предните колела (вдъхновени от пустинната кола на Citroen), а другото е парното - свеж въздух, подгряван от изпускателната система, с който се затопляло купето. За съжаление Ернст пропуснал да патентова идеята си и изобретението му бързо било приложено и на други места.

И така, благодарение на пощенския бус, в северна Швеция имало поща и през зимата. Бусът побирал 12 пътници, имал 36 конски сили и нещо като зимни гуми на задните колела. Проблемът бил решен.