Защо няма най-велик в историята

Защо няма най-велик в историята

Фелпс, Болт, Оуенс са огромни, но в различни епохи

В един сив, влажен ден в Рио това беше разговорът, който освежаваше всички кътчета на Олимпийския парк. Дали Майкъл Фелпс е най-великият олимпиец за всички времена? Неговите 28 медала като че ли слагат точка на спора, защото никой друг не притежава дори половината от торбата на американския плувец. Това обаче означава да се подценят чудесата, които последните 120 години ни поднесоха...

Ако искате да стане като игра с чисти числа, има и други водещи претенденти за подиума: родената в Украйна гимнастичка Лариса Латинина (18 медала, девет от тях златни), съветският гимнастик Николай Андрианов (15 медала, седем златни), както и мустакатият американски плувец Марк Шпиц (9 златни, един сребърен и един бронзов). Същите възможности обаче не бяха достъпни за всички. Лекоатлетът Джеси Оуенс, спечелил онези 4 славни медала в Берлин през 1936 г., не получи друг шанс поради глобалния конфликт и дискриминацията спрямо афроамериканците, когато се завърна в САЩ от Хитлерова Германия. Както и бегачът на средни и дълги разстояния Пааво Нурми с 9 златни и 3 сребърни олимпийски медала между 1920 и 1928 г. На игрите в Париж през 1924 г. Нурми спечели златните медали на 1500 и 5000 метра, подобрявайки световните рекорди и в двете дистанции, като разликата в стартовете беше само 1 час.

Нурми можеше да прибере още трофеи ако официалните лица не го бяха изключили от бягането на 10 000 м в Париж поради здравословни причини. После Летящия финландец получи забрана за участие и в игрите през 1932 г. за нарушаване правилата на аматьорския статут, понеже получил пътни пари за участие.
Други също спечелиха купища медали, но в условията на не особено енергична конкуренция. Американският лекоатлет Рей Еури пребори детския паралич и дългите периоди в инвалидна количка, като спечели 3 златни медала в Париж през 1900 г., още три в Сейнт Луис 4 г. по-късно и още два през 1908 г. Но да се сравняват неговите подвизи с тези на богатирите от 21 в., при положение че той триумфира на скок дължина от място и троен скок от място, е, меко казано, неточна наука.

Ами онези майстори в повече от една дисциплина, които за награда получиха единично злато? Британецът Дейли Томпсън доказа два пъти, че е най-добрият десетобоец на планетата - първо на игрите в Москва през 1980 г. на 22 г. и отново в Лос Анджелис 4 г. по-късно, надвивайки доста по-солидни здравеняци в 10 дисциплини в рамките на два дни. Плюс това медалите не са еднакви. Не всички олимпийци могат да се състезават на една и съща дистанция в различни стилове. Малцина от тях например участват в щафети.
Рекордът на Нурми на пистата може би никога няма да бъде повторен, още повече че той бягаше в ерата преди източноафриканската конкуренция. Не бива обаче да се омаловажават неговите постижения - той имаше само 26 минути почивка, преди да спечели финалите на 1500 и 5000 м през 1924 г. Все пак неговата група беше по-малка и не дотам разнообразна, както на Хишам ел Геруш, който постигна същия дубъл през 2004 г.

Да не забравяме и Карл Люис с 9 златни медала в 4 дисциплини в рамките на 12 г., седем от които в индивидуални стартове. Когато обаче американският спринтьор и скачач доминираше в Лос Анджелис през 1984 г., бойкотът на Източния блок рязко намали конкуренцията, срещу която се изправи. Но на световното предишния сезон Люис спечели на 100 м, 4x100 м и скок дължина срещу най-добрите на планетата.

Спортистите, покорили вековете и демонстриращи своята мощ от олимпиада на олимпиада срещу различни поколения съперници, също заслужават собствената си слава. Това са британският гребец сър Стив Редгрейв с 5 златни медала от пет олимпиади, германската кануистка Биргит Фишер, спечелила 8 златни медала от 6 олимпиади - независимо че пропусна игрите в Ел Ей заради бойкота, унгарският фехтовач Аладар Геревич, спечелил 6 пъти една и съща дисциплина, като между първото и последното злато има 28 г.
Освен това медалите не се печелят по един и същ начин, нито пък резонират в еднаква степен по света. Оуенс е известен не само с броя на златните си медали, но и с посланието, което те изпращат - неговата олимпиада рекламираше изкривените идеали за националсоциализма и омразните доктрини на Хитлер за арийското превъзходство. А холандската лекоатлетка Фани Бланкерс-Коен, получила автограф от Оуенс на 18 г. като новобранка в Берлин, участва и в първата следвоенна олимпиада в Лондон през 1948 г., където печели 4 златни медала като майка на две деца, бременна с трето. В период, в който женската атлетика е свирепо подценявана, нейният атлетичен талант също бива пренебрегнат и тя участва на висок и дълъг скок, тъй като разрешават максимум 4 дисциплини. Успехът на Летящата домакиня обаче е зашеметяващ и в онези размирни години помага за установяването на нежния пол като равноправен в обществото.

Какво да кажем пък за легендата в спринта от Ямайка Юсейн Болт, който спечели първото си олимпийско злато на същите игри в Пекин, на които Фелпс спечели осем? Никой преди не е бягал като Болт и никой не може да си фантазира за времената, които той показва. В една ера, разтърсвана от допинг скандали, когато другите четирима най-бързи мъже за всички времена бяха санкционирани за употреба на стимулатори, той единствен носеше кръста на този спорт. Болт заедно с другия голям симпатяга сред олимпийците преди него Мохамед Али остави своя неповторим отпечатък в историята. В края на игрите в Рио активът на Болт достигна 9 златни олимпийски медала, но тази бройка в никакъв случай не включва нито неговата брилянтност, нито вдъхновението, което поражда.

От значение е също не само какво си спечелил, но и с какъв стил си го постигнал. Славата на румънската гимнастичка Надя Команечи извира не само от нейните 5 златни медала, 3 сребърни и 1 бронзов, но и от перфектните десетки, които увековечиха тийнейджърката. При днешното съдийство спортистите едва ли биха получили тези оценки. Това, което американката Симон Байлс може да изпълни на греда, далеч надхвърля по трудност програмата на Команечи, но не носи същите награди, което подчертава друг недостатък при сравненията между поколенията. Разбира се, има и инсинуации: чехът Емил Затопек, бегач на дълги разстояния, спечели трето злато в маратона на игрите през 1952 г. - дистанция, която никога преди не е бягал, като подтичкваше редом с фаворита Джим Питърс и го питаше дали бягат достатъчно бързо. Естествено, има и хъс - решителност, която граничи с лудост. Американецът Ал Ортър със златни медали на хвърляне диск в 4 последователни олимпиади въпреки претърпяна автокатастрофа, която почти го убива, отговаря на доктор, който му препоръчва медицинска почивка: "Това е олимпиада. Човек умира, преди да напусне."

А има и вариант, при който постигането на невъзможното става традиция. Болт чупи рекорди след обяд с пилешки крилца, с развързани връзки на обувките, като изминава последните 10 метра с разперени ръце и широка усмивка на лицето си. Няма друг като него.

За да предпочетем подвизите на даден олимпиец, те трябва не само да носят наслада в момента, но златното им сияние да не замръква и в бъдеще. Люис гърмя с положителна допинг проба за забранени стимуланти три пъти преди квалификациите на САЩ през 1988 г., като първоначално получи забрана за участие на игрите в Сеул, след което се отърва само с предупреждение. За някои тези ретро разкрития помрачават лустрото на спечелените медали. На петата си олимпиада Фелпс е определено по-различен човек в сравнение с онзи, който приключи Лондон 2012 с идеята да се оттегли. Сега той е по-отворен, по-социален и очевидно по-щастлив в своята кожа.

Като че ли единственият начин да посочите най-великия олимпиец е да направите своя избор според вашите собствени причини. Величието се ражда от обществени дела, но се гарантира от лични пристрастия.

Том Фордайс, Би Би Си

Превод: "7 дни спорт"

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти