Плувец си беше татко, плувец ще съм и аз

Когато дойде този сезон, идва моментът за плуването. Дори да се смяташ за велик плувец, внимавай за следните проблеми.

Когато има вдигнат черен флаг (сега вече е червен), НЕ влизаш да плуваш. Това е. Не се правиш на смел и обигран, защото после само създавам драми на спасителите на плажа, които определено не приличат на Памела Андерсън, а по-скоро на едри, но опитни чичковци.

Не се преуморявай безумно. Може да си мислиш, че си адски добър и няколко километра кроул са ти окей, но често може да се окаже че грешиш и то фатално. Не прекалявай с екстремните разстояния, особено по обяд и в ранните следобедни часове - уж си във водата, но истината е, че слънцето си пече и за половин-един час можеш да се смажеш. Внимавай и не се прави на Майкъл Фелпс.

Шамандурите са там, защото трябва да са там. Ако влезеш прекалено навътре, ще чуеш знаковата свирка на спасителите (пак те, точно така). Това значи, че трябва да се върнеш към брега, а не да продължиш да плуваш, докато крещиш на ум "Еее, спокойно, бе - ще се прибера, когато си искам, ууу, чак пък толкова екзистенциална драма да изсипваш, какво я надуваш тая свирка?!".

Демонстрациите в и около плувното пространство не са за предпочитане. Винаги може да получиш болезнен крамп и после да не можеш да се справиш - сещаш се за драмата във филма "Вчера"... Умните плувци си носят безопасна игла, закопчана за банския костюм - когато се наложи и болката в крака е непоносима, взимаш иглата и пробождаш дълбоко мускула. След секунди положението е значително по-добро и можеш все някак да се довлечеш до брега.