Амелия Матеева: Исландците са невероятни хора

След като еуфорията от победите на храбрия исландски футболен тим на Евро 2016 неизбежно зарази и Zebra, решихме че за следващия ни текст трябва да погледнем далеч на северозапад. Сред няколкото ни познати и приятели на острова с площ почти колкото България, но с 20-ина пъти по-малко население, избрахме да потърсим Амелия Матеева. Тя любезно прие да разговаряме. И нещо повече –  съгласи се веднага да отиде на Националния стадион в Рейкявик и да ни изпрати снимки оттам. Като резултат получихме снимка и на новоизбрания президент на страната Гудни Йоханесон, който дава интервю на спортния канал ESPN. Преди броени дни 48-годишният историк беше сред сънародниците си на стадиона в Ница, по време на историческия мач срещу Англия, спечелен от "викингите" с 2:1.

Амелия, разкажете ни как се озовахте в Исландия?

Заминах на 29 юли 1991-ва, с едногодишния ми син Александър. Смятах да изкарам няколко седмици през лятната ваканция и да се приберем в София заедно със съпруга ми Николай. Той отиде там четири месеца по-рано след покана да поработи като треньор по фехтовка. Семейството ни обаче живее в Рейкявик и до днес. Николай (част от легендарния български тим по сабя, начело с братята Етрополски – б.а.) е президент на Исландската федерация по фехтовка. Александър завърши зъботехника в Рейкявик, а сега учи стоматология в Дебрецен.  16-годишният ни втори син Андри, който е шампион на Исландия по фехтовка за кадети и младежи, наесен ще бъде в гимназията. Аз се опитвам да върша доста неща едновременно.

Лесно ли взехте решение да останете? 

В началото ми беше скучно и дори леко тъпо. Но за това трудно решение силно повлия запознанството ми с няколко човека, местни. Едва ли щяхме да останем и да се установим тук, ако не бяха те. Невероятни хора, които много ни помогнаха, бяха ни голяма опора. Исландците са чудесни – нещо, в което съм абсолютно убедена, и не мога да кажа и една лоша дума за тях.

Имахте ли затруднения с езика? Как свикнахте с климата?

В началото изкарах езиков курс за чужденци, после се записах в университета. По принцип, езиците ми се удават и ги уча сравнително лесно – завършила съм „Българска филология“, владея английски и руски, малко към позабравила френския, но исландският определено изисква повече време, особено докато се поотпуснеш да го говориш. Ако с нещо все още не съм свикнала докрай, това е климатът и най-вече, че тук няма достатъчно слънце. Обичам да ми е топло, да е 30 градуса. В Исландия често е облачно, вали, духа вятър. Но това е може би единственият недостатък за мен, докато пък много хора харесват прохладата и по-ниските температури. Като цяло съм много доволна от живота в страната. Уредено е, спокойно е, сигурно е, почти няма битова престъпност. Има добри условия за работа и хората наистина са невероятни.

Какво работехте със съпруга Ви през тези 25 години?

Когато решихме да останем в Рейкявик, беше ясно, че само с парите от фехтовалния клуб няма да можем да се издържаме. Николай, който беше завършил МЕИ, започна работа в една инженерна фирма за проектиране на геотермални станции. Впоследствие тя се обедини с още няколко сродни фирми и стана най-голямата в страната. Изкара 22 години в нея и я напусна през 2013-та, за да се отдаде изцяло на фехтовката, от която не се беше отделял през цялото време. Редовно ставаше в 5 и се прибираше в 22 часа. Николай е направил и прави изключително много за развитието на любимия си спорт в Исландия, за което се радва на заслужено признание, включително и в международната федерация. Аз, след като имах само 2 години трудов стаж в България – в Националната библиотека,  тук в началото учех езика и се грижех за първото ни дете. После 17 години работих в детска градина, предучилищна възраст. Много ми харесваше това, с което се занимавах, а и това, че участвахме в международни проекти. Единият включваше обмен с България, Румъния, Турция, Испания, Италия. И така до миналата година, когато направих рязък завой.

В каква посока?

Ами, тя не е само една. Сега помагам във фехтовалния клуб и превеждам, главно на българи. Преведох и една детска книга, която, надявам се, ще може да бъде издадена и в България. Освен това станах нещо като актриса. Участвам, предимно като статист, но и с отделни малки роли, във филми и реклами. В края на годината ще излезе филм на известния местен режисьор Балтазар Кормакур, с моето скромно участие. Явно че ми е било писано все някога да съм „на сцената“, след като израснах край нея – баща ми беше артист в Музикалния театър. Занимавам се и с различни доброволчески дейности, например част съм от ръководството на организацията „Жените от чуждестранен произход в Исландия“. Междувременно завърших курс за инструктор по зумба. Намирам време и за спорт. Никога не съм била активен спортист, но винаги съм спортувала.

Подобна активност и многообразие характерни ли са за хората в Исландия? Те с какво най-често се занимават извън работата?

Първо трябва да кажа, че исландците работят много и са много отговорни към работата си. Но и намират време за различни дейности. Една от тях със сигурност е спортът. Освен футбола, много популярен например е хандбалът. На Олимпиадата в Пекин мъжкият национален отбор спечели сребърни медали. Исландските треньори по хандбал са смятани за най-добрите. Тимът на Германия, който стана световен шампион, е воден от исландец – Дагур Сигурдсон. Доста популярни и практикувани са също гимнастиката, плуването, леката атлетика, волейболът, както и спортните танци, фитнесът, туризмът и алпинизмът, риболовът, голфът през лятото. В страната има няколко български треньори и състезатели по волейбол, които се представят много добре. Между другото, женският футбол е много развит и има доста международни успехи през годините. Дори сега се чувстват леко пренебрегнати, на фона на този първи голям успех на мъжкия тим.

Вашето семейство ходи ли на футболни мачове?

Да, особено на националните отбори. През 2007 година, благодарение и на усилията на Николай, на фехтовката беше дадена една от залите на Националния стадион. Много модерно съоръжение, разположено в красив парк. До него има огромен фитнес център, както и басейн. Офисите на футболната федерация са точно над нашата зала. Почти всеки ден се засичаме с шефовете на футбола и с треньорите. Радвам се, че Хеймир (Халгримсон), който дълго време съчетаваше треньорството с основната си професия – зъболекар, вече е толкова популярен. Наскоро го интервюираха за един английски тв канал в залата по фехтовка. Тя става медийна зона, когато има международни футболни мачове. Тук съм виждала например Кристиано Роналдо, Пепе и други звезди. Синът ни Андри няколко пъти беше сред децата, които преди мач извеждат националните отбори на терена. Беше много щастлив, когато излезе с холандците. Сега  гледаме европейското вкъщи, а след победите на Исландия отиваме до центъра на града, където винаги има много хора и чудесна атмосфера. В този период на годината е светло и през нощта и това прави всичко още по-приятно. Хората се забавляват истински.

Ставали ли сте свидетели на подобна еуфория, свързана със спортно или друго събитие?

Със спортно – не. Последните големи обществени вълнения бяха по повод „Панама пейпърс“. Хората не си тръгнаха от площада, докато министър-председателят, за когото се разбра, че притежава офшорна компания, не си подаде оставката. Гражданското общество тук е много силно и непримиримо.

Контактувате ли с други българи в Рейкявик?

Има няколко души, с които поддържаме контакти отдавна. Една от най-близките ми приятелки – Таня, има частно училище за здраве и фитнес. Страхотен човек, не съм виждала някой, който работи като нея. Понякога – по 20 часа. От няколко години организираме коледно парти в залата по фехтовка. Тя е доста голяма и удобна за събиране на повече хора. Идват над 100 българи. Идва и Дядо Коледа, който раздава подаръци на децата. Много е приятно и весело.

Докога планирате да останете в Исландия?

Честно казано – не знам. Засега животът и работата ни са тук, в Исландия. Обичам София, родния ми дом на "Дондуков", приятелите, природата, но когато се прибирам в България, се чувствам малко като на гости. Може би защото цялата ми дейност е в Исландия. Вероятно ми трябва още време, за да имам отговор на този въпрос.

За довиждане ще ни напишете ли нещо на исландски?

– Áfram Ísland! (Напред, Исландия!)

Никола Стойнов, Zebra.bg

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe