Ева Янева: Китайците работят, работят и си лягат

Ева Янева: Китайците работят, работят и си лягат

Капитанката на националния отбор по волейбол Ева Янева говори пред "7 дни спорт" за предстоящия турнир Гран при, работата с новия щаб и емоциите с младите волейболистки. Не пропуснахме темата за последното й приключение в Китай и Турция.

- Тръгвате на голямо турне, какви са целите пред отбора?

- Целите са да се представим максимално добре с максимално много победи. Аз се чувствам страхотно, работи се много приятно с по-младите момичета и за мен това е страхотна мотивация.

- Отново сте капитан на националния отбор, какво означава това за вас?

- Да, отново имам честта да водя отбора и съм много щастлива, че треньорът и момичетата ми гласуваха това доверие.

- Като домакин България се класира директно за финалите на Гран при. Каква е мотивацията за мачовете в предварителната група?

- Това са първите ни мачове в този състав, предполагам, че ще търсим обиграване на отбора. Важно е да намерим ритъм на игрището.

- Как се работи с новия щаб?

- Съвсем нормално и в същото време много емоционално. Няма никаква проблеми. Някои от нас все пак са опитни състезатели, други са по-млади, но със страхотно желание за изява.

- Има ли спокойствие в отбора с оглед на младостта?

- Да, има спокойствие в отбора. Определено не е лесно, защото ние никога не сме играли заедно. Винаги ще има в нас някакво притеснение и емоция. За някои от тях това е първо участие за националния отбор, но тази емоция е позитивна и нещата може да се получат.

- Тръгвате за Аржентина с пет талисмана. Колко са важни те за вас?

- Единият ми е от Турция, това е едно око против уроки. Имам от Япония, това е моят номер 8. Имам си анимационен герой с волейболна топка. А също имам един шарен талисман, подобен на гривна за късмет. Нося си и едно плюшено ангелче, което ми подари мой много близък приятел, винаги е с мен за късмет. Той ми пожела винаги да съм усмихната и да си нося любовта с мен. Аз имам и такова дяволче, затова не знам дали именно това съм аз (смее се).

- Разбрахме за един доста симпатичен жест, който направихте към ЦСКА. Дарихте средства за ремонт на настилката в залата. Бихте ли помагали и занапред?

- С удоволствие. Смятам, че в този момент трябва да си подадем ръце, защото ситуацията със спорта в България е много тежка. Много ми е тъжно за това, че когато аз започнах да играя волейбол, имаше условия треньори и възможност да съм това, което съм. Сега повечето деца нямат тази възможност.

- Изкарахте последния сезон в Китай, какъв е волейболът там?

- В Китай волейболът е много интересен и много различен. Там отидох с много голямо желание, бях много отворена към тях и исках да науча много неща. Действително беше много интересно, но и много тежко физически.

- Какво ви впечатли в Китай?

- Това са едни хора, които стават, работят, работят, пак работят и лягат (смее се). Това ме впечатли страшно много.

- С какво ще запомните престоя си там?

- С осемчасовите тренировки и това, че пет месеца нямахме нито един свободен ден.

- А свикнахте ли с храната?

- Да, стараеха се. Бяхме две чужденки и се съобразяваха с нас. Винаги ни питаха какво искаме и каква храна обичаме. Аз лично нямам никакъв проблем с това.

- След това обаче се отправихте към Турция, мислите ли да останете там и през следващия сезон?

- Турция беше едно приключение за три месеца. За съжаление не успяхме да се преборим. Отборът изпадна във втора лига. Беше по-спокойно, бях по-близо до България и се чувствах много добре. Надявам се другата година да остана там. На този етап нямам нищо черно на бяло. Няма да кажа нищо, защото не обичам да изпреварвам събитията.
Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти