Българската следа в историята на рафтинга

Българската следа в историята на рафтинга

Спускане в бърза вода с надуваема лодка. Сам, двама, трима... та до дванадесет. Може и повече, вероятно.

Името на този вече доста популярен спорт идва от английската дума за сал. Преди да се обособи обаче като спорт, легендата разказва за българския принос в това нещо. Движението се заражда от дървосекачи, там далеч в Канада и Щатите. След като отсичали дървета в близост до реката, те ги маркирали с боя в единия край и ги пускали по течението надолу. Някъде в края ги събирали и си правели с тях каквото искат. Привлечени от жажда за забогатяване и авантюри, двама нашенци, надъхани от успехите на Дан Колов, се отправят на север за дърва. Схемата им е безупречна. Километър-два по течението надолу, след като другите дървосекачи пуснат отсечените и маркирани трупи, нашите момчета ги залавят с куки и въжета, отрязват маркираната част и маркират с техния маркер. Гении на дърводобива. Легендата май няма щастлив край, защото те се издънили от лакомия и бягайки от разярената тълпа, въоръжена с брадви и хоругви, успели да избягат със сал по-надолу по реката. Нищо повече не се знае за тях.

После се появят гумените лодки, най-вече военни и рибарски разработки и нещата почват да се раздуват. В началото на 70-те години на миналия век става популярен триметровия рафт за сам гребец с две гребла, като на рибарска лодка, но с достатъчно място да качи още хора и багаж. Това бил и най-сигурният и удобен начин за проучване на реките. Освен че се популяризира, новоформираният спорт почва бързо да се комерсиализира, понеже досетливи хора усещат потенциала на предлагания адреналин. Започват да се използват лодки, в които водачът е отзад с дълго гребло с една лопатка и играе ролята на рул. В лодката има още хора на страничните бордове и гребат кой колкото може. Това нещо се развива дотолкова, че има Международна Рафтинг Федерация (IRF), която управлява събитията и определя стандартите. Има международни състезания, включително и Световно първенство.



Състезанията са в четири дисциплини: Хед ту хед - два отбора стартират заедно, за да изминат определено разстояние и да опитат да си избият зъбите един на друг с греблата, когато се доближават. Даунривър - отборите се спускат през интервал от време. Слалом - по пътя си имаш и поставени слаломни вратички. Зелените ги минаваш по течението, червените - обратно на течението. Отново времето е определящо, като имаш и наказания за пропуснати или докоснати вратички. Спринт - ами… спринтираш.

В България за начало на рафтинга се смята 1965 г., когато група от СПК (Студентски Пещерен Клуб) "Академик" София влиза в Понора с надуваеми лодки. По-официална дата е 1 и 2 май 1971 г., когато под шефството на БНТ и под патронажа на Иван Славков в дефилето на Кресна се прави и първият рафтинг. От позицията на сегашното време, първият рафтинг у нас е бил чисто безумие от гледна точка на сигурността. Няма каски, няма жилетки, няма лодки. Нищо си нямат. Само ентусиазъм и липса на знания и умения. С гуми, шалтета или по гащи са били основната екипировка на куражлиите, спускали се по много от познатите ни бързеи по Искър и Струма.

Постепенно нещата започват да се случват около 24-ти май на 80-90-те години и след подетата инициатива от пещерняците, които имат опит от проникването по вода в пещерите с гумени лодки, започва да се формира нещо като клуб по интереси с нова играчка. Много от лодките са събрани за спускането от някой познат рибар или комшия, нямащ представа за какво ти трябва, който накрая остава без лодка, защото тя не оцелява до финала. Самите лодки не са пригодни за това, тъй като нямат клапи за оттичане на водата и когато се напълнят, стават неуправляеми. На тези спускания нещата стават панаир и очевидците споделят за плуващи в реката анцузи, чорапогащи, анораци, кубинки и друга подобна неспециализирана водна рафтинг екипировка. На поредното събитие се появява огромна, дванадесетместна, военна, черна, надуваема лодка, наречена понтон. Съоръжението е разделено на камери с големи месингови клапи. При едно от спусканията понтонът се напълва и дъното му се отваря. Това, разбира се, прави спускането още по-атрактивно.



Нещата почват да се заформят, когато група от френски туристи дава задача на една от първите туристически агенции да им организира спускане с надуваема лодка. Те издирват собствениците на големия понтон и след дълго умуване и пазарене е направено първото комерсиално спускане. С търсенето нараства и предлагането и само за последните 10 години рафтингът като спорт и бизнес се разрасна.

Днес в България има десетина клуба, формирали и отбори: Арзус, Адвенчър Нет, Х-клуб, Рефлип, Респект, Бобри, Къща за книги и приключения и др. Те предлагат рафтинг спускания най-вече по р. Струма. Обединени са от Българска Федерация по Рафтинг. Вече има оформени няколко рафтинг бази в дефилето на Кресна с добри условия и за други активности. Екипировката е съвременна, което вдига и нивото на безопасност.

Започнаха да се организират и международни състезания по Струма, както и сертифицирани курсове от IRF за рафтинг гидове с инструктори от чужбина. От 2007 г. е сформиран женски отбор от клуб Адвенчър Нет. Освен подиуми в почти всяко европейско състезание, имат и две първи места в Еврокупата. В момента те са със статут женски национален отбор. Мъжки и женски отбори имат и повечето от клубовете с променливи успехи, но винаги заредени с воля за победа. Българският рафтинг има и няколко международни квалифицирани съдии.

Дамян Кирилов-Демо, списание 360
www.360mag.bg

Последвайте каналите ни в:

Още от Други спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти