Ами сега какво, Пеп?

Знае се, че победите и загубите на Джосеп Гуардиола интересуват само враговете на Джосеп Гуардиола – били те гласни или негласни. Има множество и от единия, и от другия вид, ако не съм сбъркал сметките. Онези, които не прикриват неприязънта си към каталанския треньор (мнозинството от тях с определени симпатии към „меренгето”), твърдо му скачат дори когато резултатите съветват да запазиш мълчание, докато прикритите (обичайно те са овдовели след напускането му „кулес”) само чакат миризмата на тамян, за да излязат на сцената и да си изиграят коронния номер: „аз казвах ли ви?”, „пиенето на светена вода не е добро за простатата”, „ами сега какво, Пеп?”.

След края на мача с Атлетико Мадрид на „Висенте Калдерон”, докато за пореден път се убеждавах как тези добри хора от платените телевизионни канали ми взимат точно колкото да не се чувствам престъпник, си спомних думите с които самият Гуардиола обобщи онзи антологичен мач срещу Реал Мадрид на Моуриньо, завършил 5-0: „Спечелихме само три точки, но това как ги спечелихме, ще остане във вечността.”

В сряда вечерта Пеп напусна стадиона на възхитителния Атлети с доста неприятен за своя Байерн (Мюнхен) резултат, който със стопроцентова сигурност ще опита да обърне в баварската столица, без да се отрича и от един от своите вечни футболни принципи. Но за пореден път остави зад себе си усещането, че винаги по-важен е извървеният път отколкото крайната цел.

Някои ще кажат, че той просто се е пречупил, че е все едно и също на кое коляно си поставил тежестта, когато си се преклонил, ала онзи, който е обичал и губил любовта, знае, че не може да се сравнява казването на нещата в очите и отпускането на страстта за един последен път с това да се събудиш една определена сутрин и да се намериш с къркорещ стомах, празен хладилник и съобщение в WhatsApp, в което пише „вината не е у теб, а у мен” с придружаващи два особени емотикона. Това как правиш нещата е от значение, особено при загубата, както ме научи един стар клиент на таверната на моя дядо, който си оставяше месечната заплата в машинките, а след това се прощаваше с тях с две целувки – по една от двете страни. Така благодареше за добре прекараното време.

„Зная, че всички са срещу теб, но първият, който разбива стената на крепостта, винаги кърви”, казва в една сцена на „Кешбол” президентът на Бостън Ред Сокс на героя на Брад Пит, докато двамата пият кафе и гледат как дъждът се лее върху седалките на „Фенуей Парк”.

Несъмнено това е най-добрият филм, сниман някога, който отразява похода на футболния идалго Пеп Гуардиола (макар че става въпрос за бейзбол, никой не говори каталан, а главният герой блести със завидна коса). Това е добър начин да се обясни защо толкова омраза, укори и неприязън се насочват към неговата личност. И все пак любимият ми бе подарен от един популярен мадридист, който изрече онова, дето „най-доброто при Гуардиола е, че изважда наяве каталанския спортен всекидневник, който всеки от нас крие у себе си”. Най-лошото, мой скъпи друже, е, че някои дори го четат.

Рафа Кабелейра, „Ел Паис”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe