'Нормалният' немски хеви метъл

Енергичен, овладяно смахнат, позитивен към предизвикателствата (както предпочита да нарича ребусите за решаване), готов за борба до последната светлинка в тунела, дефинирал себе си като ‘Нормалният’. Това е Юрген Клоп.

За някои специалисти един от създателите на иновативния стил в играта - gegenpressing (прибилизителен превод на български ‘контра преса’). За други - недоказан специалист, на когото просто му е провървяло в живота. Швабата, барнат с анцуг без кантове, приличащ по-скоро на играч от тима - успя да извади от раклата позабравената романтика във футбола и да я трансформира в рационален механизъм. Солиден аргумент, с който ненатрапчиво припомни - с повечко вяра и увереност дори и един никому неизвестен служител в професионална йерарахия разполага с възможност да постигне неподозираното. И то, ако непременно разчита на своите качества и заразяваща усмивка.

Клопо е роден преди 48 години в града на Краси Балъков - Щутгарт, зодия Близнаци. Израства в пасторалната атмосфера на Глатън в полите на Шварцвалд. Средновисока планинска верига, от която извира тихият, бял Дунав, или както го наричаше учителят ми по география- топлата връзка на Западна Европа с татковината ни. Район известен с хора, които наистина работят здраво. Точно както родителите на Клоп - футболен маниак и винаги готова за шеги майка, убедени християни (протестанти), отгледали две дъщери и едно момче. Синът им - подчертано спортна натура, но в останалите дисциплини класическо ‘тромбе’. Показателна за онзи период си остава речта на директора при дипломирането на юношата: Юрген, момчето ми, надявам се да ти провърви във футбола, защото иначе нямам добро усещане за теб.

И на бъдещия топ-мениджър наистина му потръгнало в спорта, но не изведнъж и не както става в приказките. След неуспешни проби в любимия му Щутгарт и дълъг период в аматьорския футбол, през 90-а длъгунестият младеж попада на радара на Майнц 05. Футболен клуб с 85 годишна история, с нито един сезон в немския елит. Първите пет години играе нападател, но след това е преквалифициран в централен защитник. Логично - ръст 1.93 м.

Първият реален шанс на нахъсания футболист за влизане в първото ниво на германския футбол се открива през пролетта на 97-а година. Във финалния двубой за сезона, само победа срещу Волфсбург би означавала успех за Майнц. Клоп отбелязва важен гол и отборът му е толкова близо до мечтата, но …. бърка фатално при разиграването на една топка и…. феновете отново се прибират разочаровани.

Животът става все по-тежък за отбора от фестивалния град.

Февруари 2001-а, ‘червено белите’ (цветовете на Майнц) са застрашени от изпадане, а треньорският щаб - неспособен да спре регреса. Тогава обаче се сещат за 4-ката в отбора. Да, той е на 33 години, с нулев опит като мениджър, но с огромно желание.
Клоп: “Веднага щом ми предложиха, аз се съгласих, но с идеята: до тук съм с кариерата ми на играч. Причината - може би винаги съм искал да бъда по-скоро треньор, отколкото футболист.” И от този момент нататък, директорът на гимназията започва да се гордее.

Майнц 05 се спасява и ‘старшията’ има за цел: отборът никога повече да не попада в подобна ситуация. Напредъкът е изумителен:
Сезон 2001/2002 - една точка не достига на отбора за Първа Бундеслига.
2003-а, втори опит - разочарованието е смазващо. Един гол разлика в полза на конкурента Франкфурт и надеждата по-скоро се превръща в химера. Но мениджърът излъчва увереност пред питомците си: “Момчета ще успеем. Усмихнете се, продължаваме да работим здраво, както досега. “
Трети опит: 5 мача преди края на сезона шансовете за класиране са микроскопични, а лидерът на червено-белите смирено отпива от своята халба в местната пивница. На телевизора вървят резултатите от кръга във Втора Дивизия - и…..изненадааа! Конкурентите губят! Клоп си казва: “Хм, ако те не искат, то значи е наш ред”. Става, плаща си бирата, пуска вдъхновяващ sms на играчите и... Мечтата се сбъдва: за първи път в 99 годишната си история Майнц 05 прекрачва прага на голямата Първа Бундеслига. Годината е 2004-а.

Следват два сезона, в които клубът се превръща в истински хит и дори играе в турнира за Купата на УЕФА. Но през 2007-а отново изпада и след още 12 месеца Клопо с тъга и гордост напуска Coface Arena (новия стадион на Майнц 05). На прощаване феновете пеят: ‘You’ll Never Walk Alone’.

Лятото на 2008-а. Телефонът на 41 годишния екстроверт от областта Баден - Вюртемберг не спира да звънни. От другата страна са спортните мениджъри на Байер Леверкузен, Хамбургер Шпортферайн и дори този на хегемона Байерн Мюнхен. Искат вдъхновяващия Юрген на руля на своята фрегата. Но неговото най-силно желание в момента е да бъде новия фронтмен на ‘спящия великан’ Борусия Дортмунд. Речено сторено.

Ситуацията при жълто-черните от ‘Сигнал Идуна Парк’ (стария Вестваленщадион) напомня на тежка прокоба - финансови затруднения, опустишително скучен футбол, разочаровани фенове, позагубени надежди за трофеи, 13-о място. Всички погледи са насочени към очилатия лидер. От ден първи, методично, търпеливо, но и с присъщия си ентусиазъм Клоп изгражда новото лице на Борусия. Първи сезон - 6-а позиция в Бундеслигата, втори сезон - 5-а. Но както и в Майнц 05, третата година магията просто се случва. След 10 години в изгнание, жълто-черните от Дормунд вдигат ‘салатиерата’ и не само това… Те го правят отново по феноменален начин, поставайки рекорд до онзи момент - най-много спечелени точки за сезон в Германия и най-дългият маратон без загуба. (28 срещи). През май 2012-а Дортмунд постига и дубъл, украсявайки витрините на Борузеума и с Купата на страната. (първи дубъл в историята на “жълто-черните”)

И въпреки загубения през май 2013-а финал за Шампионска лига на Уембли срещу Байерн Мюнхен, и последвалите два разочароващи сезона, хер Клоп и неговите идеи дават ново лице на световния футбол. Подкрепен от неизменните си помощници Желко Бувач и Питър Кравиц, хеви-метълът очевидно дава резултати. Клоп иска: движение по целия терен, физическо усилие до последната секунда (в Борусия Дортмунд играчите средно на мач са изтичвали между 10 и 12 километра - факт), бързи решения на терена, енергия, борба като за евро-фондове, концентрация и cool дух.

Идеята е проста: пресирай топката, където и да се намираш по терена. Ако я загубиш, до 3 секунди си я вземи обратно. Спомняте ли си - gegenpressing - контра преса, спираща в зародиш бързата атака на противника. Битка, в която генералите печелят с: перфектна защита, рязко превключваща в нападение, бързо прегрупиране, клинично точен миг отбрана и отново щурм. Абсолютен хеви метъл. При това - германски.

Някои анализатори и фенове го сравняват с тики-таката на Барселона (разбирай визията на Кройф, Пеп Гуардиола, Тито Виланова и Луис Енрике) и движението на топката при Арсенал. Но рекламното лице на вашия Опел е категоричен, говорейки за стила на Арсен Венгер и сякаш няма предвид само него : “ Арсен обича неговите играчи да разполагат с топката, да си я подават до безкрайност. Не ви ли напомня усещането, когато слушаш оркестър? Но оркестър, изпълняващ тиха тема. Не, че е лошо, но аз харесвам много повече - хеви метъл!” и допълва: “Има хора, които предпочитат ръкостискането като начало и край на среща. Е, на мен ми иде да си чукнем 5-ичка с човека, да се чуе пляс! Разберете ме, винаги искам нещото да се случва шумно! Искам БУУУМ!” (и налудничаво ококорва очи зад дебелите рамки на очилата си).

Точно от такъв взрив има нужда и още един ‘заспал гигант’. Едно страшилище, притихнало сякаш от векове край бреговете на река Мърси, Северна Англия. И макар британците, само при мисълта за спора “от коя страна на голлинията тупна кълбото през 66-а”, да мятат като обезумели столове, маси, дървета и тела по всеки срещнат футболен дойчовец - Копа обикна Клопо от пръв поглед. Легендарната тераса на стадиона на Ливърпул (дяволски близка с Жълтата стена на Сигнал Идуна) вече няколко пъти изпита симптомите на масивен инфаркт. Така характерни за ‘Нормалният’ и неговите отбори. Примери, колкото щете:
абсолютно изтрещяла победа: 5:4 срещу Норич (след 5-ия гол, влетял в 95-ата мин, в настаналото меле Клопо остава без цаки);
ненормално 3 на 3 с Венгеровия Арсенал (германецът търчи като изтърван от едното до другото флагче на корнера);
в някакъв момент през януари здравите футболисти в отбора се броят на пръсти (следствие от: тичайте бе, гадни копилета);
49 годишният мениджър претърпя операция на апандисит, след която при всеки луд момент на терена хирургът му сънува Петър Москов в опозиция, демек кошмари...
отново драматично загубен финал на Уембли (с дузпи срещу Манчестър Сити. Тоя път леля Ангела я нема да го успокоява, сигурно е ходила на джамия, завалийката);
историческо: вечното дерби на Острова ‘Ливърпул’ - ‘Манчестър Юнайтед’ се превърна и в европейски спектакъл; дори и чичо ви Сър Алекс не би си го причинил;
и нещо ви липсва нали … четвъртфинал за Лига Европа срещу Борусия.
Последното се случи, както добре знаете на 7-и април. В един откровено казано странен двубой ‘вестфалци’ по-скоро нямаха ден. Реваншът на ‘Ел Клопико’ както сполучливо го нарекоха находчивите цвърцугери (разбирай twitter манияците), ще се случи утре вечер и определено пред портите на ‘металягата’ се извисява същинска планина. И то каква! Немският ‘миньоро’, уверено воден от Томас Тухел (забележете бивш мега-успешен треньор на Майнц 05), отново се намира в безпощадна форма и със сигурност няма да го мисли много много в утре вечер срещу ‘мърсисайдци’.
Колкото и философски да се отнася Клоп, нека не се залъгваме - сегашният му клуб е доста далеч от желаното ниво. Да, факт е, че дори и неуверени ритни-топковци като Мама Сако (той ако поне и това можеше), Кристиян Бентеке, “рибарят и неговата душа” Миньоле и Деян Ловрен получиха кредит на доверие и правят максималното спрямо възможностите си, но нека си го кажем честно - без нови лица, притежаващи нужната класа положението ще бъде по-скоро Майнц 05, отколкото Борусия. Да не забравяме все пак и горчивата истина - грандът Ливърпул вече 26 години не е вкусвал ‘премиър’-ското шампанско.
Погледнато и от перспективата - в следващите няколко години Г7 на футболните мениджъри явно имат желание да заседават ежеседмично в Кралството (все по-близко сме до събирането в една лига на Пеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, Антонио Конте или Диего Симеоне, Рафа Бенитес, Арсен Венгер, Маурисио Почетино и Юрген Клоп), ’фениксът’ може и да не възкръсне скоро.
Но все пак ми се иска да си припомните някои от опорните точки, изграждащи концепцията ‘Клоп’. Както в живота, така и във футбола не е достатъчно само да си зверски професионалист. Не винаги е достатъчно добре да си изчислил плюсовете и минусите, преди да вземеш важно решение. Колкото и да си анализирал възможните изходи и да имаш самочувствието - ‘аз съм непоклатим прагматик и това е яко!’, има три точно толкова съществени компонента: забавлявай се, най-вече действай и по твоя начин и не спирай да се бориш.
Ако все още се чудиш дали последното си заслужава. Прочети статията отново… Само, че този път - с тази усмивка.

http://u.goal.com/2966700/2966772.jpg

Източник:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe