Накрая ще останат само спомените...

Женският баскетбол в България е далеч от най-доброто си състояние, а за съжаление през последните години нищо не се променя в положителна насока. Все повече се залага на доказани или пък не кой знае колко доказани чужденки, докато подрастващите получават недостатъчно внимание. Но за сметка на това всяка година от 1984 насам на 8 март феновете на интелигентната игра в родината ни се усмихват с умиление.

На 8 март 1984 година български тим покори европейския връх. Левски Спартак печели КЕШ в Будапеща, като във финалната среща сломява един от най-големите отбори в женския баскет на Стария континент по това време - Золу (Виченца).
 
Под вещото ръководство на Славчо Бояджиев българките стигат до триумфа с 84:78 и добавят трета европейска купа в клубната витрина, след като по-рано на два пъти вдигат трофея в друга клубна надпревара от високо ниво - купа "Лиляна Ронкети".

Българските момичета не се плашат от именития съперник, в чийто редици има състезателки от САЩ и Канада, както и някои от най-силните фигури в женския баскетбол по онова време, сред които и голямата Катарина Полини.

Техните имена са Надка Голчева, Петкана Макавеева, Красимира Банова, Мадлен Станева, Силвия Германова, Нина Хаджиянкова, Радмила Василева, Костадинка Радкова, Анета Митева и Ина Иванова.

Надали се гордеят от състоянието на любимия си спорт в момента, но пък със сигурност всеки път се усмихват, когато чуят израза "И сме най-красиви, и сме най-добри". Неразривно свързан с последната баскетболна приказка в нежния фронт на този спорт у нас.
 
Преди време в интервю именно свързано с поредната годишнина от този триумф, Славчо Бояджиев призна, че няма никаква представа къде в момента се намира историческата купа, спечелена от този славен отбор в Будапеща...

Но дори липсващия трофей не може да замени историята и спомените, които тези велики състезателки са донесли на родината. Тъжно обаче е, че както е тръгнало, единственото хубаво нещо в женския баскетбол в България съвсем скоро ще бъдат спомените...