Росен Барчовски: Самоков заслужаваше такава Купа

Росен Барчовски изведе Рилски спортист до историческа за клуба първа Купа на България. 55-годишният специалист бе вдигнат във въздуха от баскетболистите на Самоков след триумфа над Лукойл Академик с 90:80 в Ботевград. В личната му колекция златният медал е под №19. От тях 9 купи на страната като играч и 3 като треньор, както и 6 титли като баскетболист и една като наставник на Славия. Ето какво каза той пред „Тема Спорт” няколко часа след успеха.


Г-н Барчовски, турнирът за Купата на България винаги е бил интересен, защото е съпътстван от изненади. Успехът ви може ли да се приеме като голяма такава?

- Не бих казал, че е голяма, защото ние наскоро играхме с тях в Правец и загубихме с една точка мач, който заслужавахме да спечелим. Не е случаен този успех. Най-важното е, че Самоков заслужаваше такава купа, влагайки такива страхотни усилия за баскетбол. Не е добре един и същи отбор да печели непрекъснато. Важно е за публика, за спорта, за медии, за рекламодатели да има разнообразие.

Домакините също бяха сред големите фаворити предвид фактора публика...

- Много е голямо напрежението при тях. Преди години ние взехме домакинството, но отпаднахме още на 1/4-финал. Баскетболът е спорт на психология и това е много важно. Две неща искам да кажа. Разковничето беше на полувремето и мерките, които взехме. Тактическият анализ и промените, които направихме, защото в първото полувреме не играхме добре. Получиха ни се нещата – мотивация, характер, отборна игра.

Повлия ли ви спорното техническо нарушение на Николай Стоянов, което бе отсъдено в последната секунда? Стимулира ли ви допълнително?

- Така става, когато един отбор се чувства ощетен, това го мотивира. Това беше допълнително, така е. Истината е, че момчетата се оказаха много свестни хора, бойци и характери. Най-важното е, че стана отбор. Всичко е благодарение на тях. Данчо Бозов, Гуджино, Търнър, Златин Георгиев... Привличането на Ники Стоянов от Варна обаче бе страхотно постижение. Горд съм с него. Такъв характер и хъс, невероятно е. Има още много да работи в чисто спортен план, но иначе като лидерски качества ги притежава. Искам да поздравя домакините и федерацията. Този вариант с по два четвъртфинала на ден е много по-правилен. Отборите, които уж бяха по-слаби и отпаднаха на старта, допринесоха страшно много за нивото. Нямаше скучен мач. Стана много хубав турнир.

Спомена Ники Стоянов. За едни малшансът оказа ли се шанс за други?

- Да, така става. Случва се това в живота. Ако не бе тази криза във Варна, нямаше да е толкова добре за нас, но за българския баскетбол щеше да е много по-добре. Те пак играха много силно, жалко е. Трябва да се направят максимални усилия този отбор да се запази. Това е от огромно значение за нашия спорт. Дано всички там да го осъзнаят това.

Как приемаш в личен план този успех? Чувстваш ли го като повече твой?

- Откакто съм тук, вече над 4 години, сме спечелили 10-11 медала, но все бронзови и сребърни. Страшно много ми липсваше една титла. Не заради мен. Аз имам страшно много и като играч, и като треньор. Но заради тези хора. Видях ги как се запалиха. Това ми е най-хубавото. Сега ще мога да вървя с гордо вдигната глава из града.

Притесняваше ме, че не получават това, което заслужават. Ще успеете ли да задържите инерцията от този успех? Не само като игра, но и като интерес.

- От нас зависи. Ще има тласък, но трябва да задържим и надградим. Ние като игра и публиката като подкрепа. Имаме нужда. Това, което направиха в Ботевград, може да се случи и при нас. Дано хората да са щастливи. Трябва да се качим на едно ниво по-високо. Най-вече и от общината. Надявам се да има по-голяма подкрепа, защото усилията, които влага Петър Георгиев, са невероятни, но с подкрепа още малко от общината може да се случат нещата на още по-високо ниво.

По мое мнение моментът от 2009-а, когато бе спечелена Балканската лига, бе изпуснат...

- Така е. Може би причините са и в нас. Трябва допълнителни усилия в тази насока. Ще предизвикам разговори в тази насока. Трябват действия, по училища, по детски градини. Иначе ще изпуснем сега тази инерция.

Още е рано, но доколко вече мислите за шансовете си за титлата?

- В момента не мислим за това нещо, но апетитът се покачва. Когато спечелиш нещо, няма как да си кажеш, че това ти стига. Това ще ни укрили, но ще мобилизира и всички останали, особено Лукойл Академик. Балкан също. На мен това ми се е случвало. През 2005-а спечелихме купата с любимия ми ЦСКА срещу Лукойл, след което те взеха страхотни мерки и ни победиха на финала на първенството. Знам каква ще е мобилизацията там. Не се съмнявам.

Остават 4 дни до края на трансферния прозорец. Вие сте достатъчно хомогенен състав, но можете ли да добавите още нещо?

- Надали. Ако нещо изникне, не изключвам такава вероятност, но не мислим в момента за това. Днес (б.р. вчера) ще празнуваме още малко.

А промени - в Лукойл Академик или пък в Балкан?

- Може да се случи нещо в Балкан, където имат проблеми с финансирането. За тях цел №1 е да подсигурят края на сезона и едва ли мислят за сериозни промени. Докато в Лукойл е възможно. Поне практиката го показва. Когато загубят трофей, правят промени. Говоря за състава, защото проблемът във финала не бе в треньора. Играчите им не се бориха толкова, колкото нашите, и това бе основният им проблем.

Ще има ли премии?

- Не се е споменавала тази дума. Откакто съм тук, винаги когато се постигне нещо, има премии. Но не сме играли за това. Ако го има, ще е добре за играчите, ако не – няма значение.

Хари Латифян, "Тема Спорт"