Лара Гут: Ските ми носят неподправена радост

Лара Гут затвърди репутацията на единствената в белия керван, която се осмелява да оспори лидерството на Линдзи Вон. В неделя швейцарката спечели супергигантския слалом в Гармиш-Партенкирхен (Германия) и свали изоставането си от върха в генералното класиране под 100 точки. Между напрегнатите надпревари и тренировки Гут отдели време, за да разкаже своите правила в живота пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

- Наслаждавате ли се все още на това да карате ски всеки ден?
- Да. Това е моята страст. С течение на времето осъзнах, че карането на ски може да е и професия. Израснала съм със ските и никога не съм разглеждала това като професия. Карането все още ми доставя удоволствие.

- А професионалните ски?
- Има много моменти, в които си казвам: трудно е, много е трудно, но трябва да се боря. Но ските ми носят неподправена радост.

- Значи вие сте щастлив човек. Поздравления. Но кои са моментите, в които е наистина трудно?
- Като спортист трябва да работиш практически по 24 часа в денонощието. Решението за това кога да си лягам вечер, е част от работния процес. Мога да купонясвам до 2.00 ч. през нощта, но знам, че на другия ден ще бъде трудно. Трябва да съм строга към себе си.

- А на пистата?
- Когато нещата не вървят, когато завоите са трудни, когато въпреки всичко трябва да се състезаваш с часовника всеки уикенд, не е лесно. Но всичко това също е част от работата.

- Световната купа по ски е пътуващ цирк, който през цялата зима обикаля ски курортите. Със сигурност там се случват много неща. Мислили ли сте някой път просто да отидете при феновете и да пиете една бира с тях?
- Не, предполагам, че това може да се случи при мъжете, когато са в Кицбюел или някъде другаде. По-скоро съм от хората, които могат и без купони. От 16-годишна карам в Световната купа и за мен е изключително важно да водя здравословен начин на живот, а не да съм недоспала. Често се случва да има филм по телевизията, който искам да гледам, но в този момент си казвам, че главата ми има нужда от тишина. Следобед обичам да чета книга в леглото, но това не е като съня. Затова за мен е най-важно да се наспя, а след това е всичко останало.

- Сама сте си шеф и носите отговорност за себе си.
- Да, точно така. Това също е предизвикателство. Когато бях малка, родителите ми ме учеха, че ще имам възможността да взимам собствени решения за бъдещето си. Никой няма да ги взема вместо мен. В спорта е същото. Всеки спортист отговаря за действията си. Ако реша да изям три бисквитки повече, знам, че след това може да имам проблеми. Трябва да знам какво би последвало от всяко мое действие.

- Всичко това може би не е чак толкова лесно?
- Това се учи, когато има трудности. Когато навърших 18, разбрах, че трябва да започна да вземам решения. Разбира се, това не означава, че съм сама. Радвам се, че до мен има хора, които ми помагат и са готови да ми покажат правилния път.

- Ако спечелите, всички ви обичат, но при загуби отнасяте критики. Как се справяте с това?
- С течение на времето научих, че има Лара човекът и Лара спортистът. На старта хората виждат Лара спортиста, а не човека. Те си мислят, че един спортист може винаги да печели. И когато това не се случи, започват критиките. Всеки има право на мнение. Без значение какво сте направили, хората могат да кажат, че е черно или бяло.

- Самокритикувате ли се, когато не печелите?
- Опитвам се да давам най-доброто от себе си всеки ден. Това обаче не означава, че задължително ще спечеля. На финала може да се окаже, че съм четвърта. Доволна съм, когато съм честна със себе си, и знам, че съм направила всичко възможно. Но винаги се целя нависоко. Лара спортистът печели, но човекът в мен винаги казва, че мога повече.

- Обвинявали ли сте хората от екипа си, че не се справят добре?
- Ако аз правя грешки, това си е за мен. Всички останали от екипа ми са с мен, за да ми помагат. Те не правят грешки.

- Гледате много философски на спорта. Правите разлика между спортиста и човека у вас, между професията и любовта към карането. Това са различни роли, които се събират в едно.
- Мисля, че това е защитна реакция. Когато бях на 16-17 години, приемах критиките много лично. Бяха като шамар в лицето. И това е болезнено, защото обществото забравя, че и ние сме хора. Те не осъзнават, че зад това, което виждат, се крият чувства и емоции. Това се отразява на всяка публична личност. Важно е да знаете, че не сте сами.

- Говорите четири или пет езика, учили сте много неща. Как съчетахте това с нещо относително просто като ските? Не ви ли омръзва?
- Не. Животът в професионалния спорт е много вълнуващ. Всеки ден трябва да направиш нещо ново, за да се усъвършенстваш. Не е толкова просто. От друга страна, учих допреди 2 години. Сега имам нужда да чета, да научавам нови неща. Когато човек чете книги, той се обогатява. Тялото ми работи всеки ден и главата ми трябва да прави същото. Разбира се, това не е висша математика, но за мен е важно да имам баланс между главата и тялото.

Превод: "7 дни спорт"