Мелбърн ще помни голямото сърце на Хюит

Лейтън Хюит остава най-младият тенисист, станал номер 1 в света, достигнал до върха на 20 години и 8 месеца през 2001 г.  Със своите 178 см е и най-ниският. Но дългата му кариера и голямото му сърце ще се запомнят.

Тази седмица австралиецът изигра своя последен мач на сингъл. Загубата от Давид Ферер с 2:6, 4:6, 4:6 се превърна празненство на кариерата му. Това бе един любовно излияние, потвърждавайки невероятно пътешествие от млад пънкар до икона на Австралия. И един от въпросите, който му бе зададен на пресконференцията след мача, бе как се чувства като "национална икона".

Преди няколко дни Лейтън разкри, че това, което ще му липсва от тениса, е тежката работа, тренировките. "Нямам проблем с мотивацията да стана рано и да върша тежката работа, която никой друг не вижда. Няма зрители или камери наоколо. Ти си сам в салона или на тренировъчния корт. Това е едно от нещата, които ще ми липсват", сподели той.

Тези тренировки дават резултати през годините. Хюит има 30 спечелени титли. Възползвайки се от смяната на поколенията между Пийт Сампрас и Роджър Федерер, австралиецът играе четири пъти на финали на турнири от Големия шлем и печели два от тях - US Open през 2001 г. и "Уимбълдън" през 2002 г. Освен това на два пъти печели заключителния турнир на ATP за годината и извежда Австралия до титли в купа Дейвис през 1999 г. и 2003 г.

Най-голямото му постижение може би е най-трудното за описване - начинът, по който води Австралия в един тежък период за тениса в страната. Причината за сушата по отношение на таланти в страната до някаква степен бе решението на австралийската федерация да изостави тревни кортове и да премести турнира от Големия шлем на твърди кортове. Без традиции на тази настилка скоро не се появиха играчи, които да са достойни наследници на Род Лейвър, Кен Роузуол и Джон Нюкъмб.

Патрик Рафтър бе единственият австралиец сред елита, когато 15-годишният Хюит става най-младият квалификант в историята на "Аустрелиън Оупън" през 1997 г. Същата година Рафтър печели първата от двете си титли от Големия шлем. Той не успява да се задържи дълго сред водещите тенисисти, но Лейтън заема лидерската позиция.

Началото е изпълнено с предизвикателства. Хюит е толкова яростен състезател, че дори сънародниците му поставят под съмнение поведението му. Директният му подход не му печели и почитатели. Това сякаш в нито един момент не го е притеснявало. Когато спечели "Уимбълдън" през 2002 г., той вече беше единственият австралиец в топ 10. Той получи известна подкрепа от Марк Филипусис, който не успя да реализира потенциала си, главно поради контузии. Лейтън, който сега става капитан на тима за купа Дейвис, беше "златно" поколение от един човек.

Дебютът на Хюит на Откритото първенство на Австралия бе преди 20 години. Първият му съперник Серхи Бругера се отказа преди 15 години, а други като Седрик Пиолин и Алекс Коретча приключиха с тениса преди ерата на социалните медии. В този период 15 тенисисти бяха номер 1 в света, между които Пийт Сампрас и Хуан Карлос Фереро. Самият Лейтън застава на върха след Густаво Куертен, а след него е Андре Агаси. Австралиецът е неизменно там, свързвайки поколението на Сампрас и Агаси и това на Федерер, Надал и Джокович.

В Мелбърн той винаги е изнасял представления за местните и те го обичат. Сред 52-те му мача на "Аустрелиън Оупън" има 13 петсетови, седем от които Хюит печели, държайки нацията будна, често до късно през нощта. Последният подобен двубой, който спечели, бе през 2008 г. срещу Маркос Багдатис. Ще се помнят и две от срещите му с Давид Налбандян. През 2005 г. Лейтън стига до 10:8 в петия сет по пътя към финала. Въпреки че така и не стига до мечтана титла в Мелбърн, хората там няма да го забравят.

Топ тенисистите за Лейтън Хюит

Роджър Федерер: "Благодаря ти за всичко, което си направил за тениса. Всеки момент си струваше. Пожелавам ти всичко най-хубаво."

Рафаел Надал: "Винаги съм имал нещо специално с теб. Ти си огромно вдъхновение за тениса и развитието ми. Твоята любов и страст за нашия спорт вдъхновява и следващото поколение. Много ти благодаря".

Анди Мъри: "Ти беше идол за мен, когато растях. Винаги си се отнасял страхотно с мен и наистина оценявам това. Наслаждавай се на почивката, тя е заслужена".