Боян Петров: Единствената ми помощ бе отгоре (видео)

Алпинистът Боян Петров говори пред медиите след завръщането си в родината за поредното си постижение - изкачването на връх Манаслу. 42-годишният Петров, който е и диабетик вече може да се похвали с голям шлем от осемхилядници - Манаслу (8156м) е четвъртият му такъв след Кангчендзьонга (8586м), К2 (8611м) и Броуд Пик (8047м). Петров, който по професия е зоолог сподели впечатленията и преживяванията си от катеренето си в Хималаите. Той достигна до Манаслу без помощта на кислороден апарат и шерпи.

“Това е най-кратката експедиция към осемхилядник, в която бях участвал. 31 дни от София до София и 20 дни от базовия лагер до върха. Изкачването беше много бързо, защото условията през тази есен бяха изключително подходящи, особено на фона на това, което се е разигравало при предишните шест български експедиции. Гледал съм кадри от три от тях - те са засипани с метри сняг, в базовия лагер и във всички лагери нагоре. Това е била основна причина да бъдат неуспешни. На първата експедиция на Борислав Димитров загива Христо Станчев. Видях къде е загинал, наистина стръмен и труден терен”, започна разказа си Петров.

“Аз просто имах късмет тази есен, да няма сняг, да има голям брой хора, около 100 алпиниста чуждестранни плюс шерпите - 150-160 човека се опитваха да изкачат върха.Три от големите комерсиални агенции направиха грешка в планирането на атаката, поради което клиентите им бяха подлъгани и излъгани. Те се подхлъзнаха от прогнозата и направиха по-ранен щурм. А клиентите им бяха заплатили по $20 хиляди, което е три пъти повече от сумата, която аз съм платил и така си тръгнаха без покорен връх”, продължи той.

“Маршрутът от базовия лагер до върха не е нещо гигантско и сложност. Има една трудна част между Лагер 1 и Лагер 2, но я минах сравнително бързо. За първи път на тази експедиция експериментирах с нов подход, правех височинни совалки, качвах се от базовия лагер до Лагер 3 или до Лагер 2 и отново се връщах. Спестих много спане във високите лагери, тоест видях, че и този подход към осемхилядник работи. Бях най-лекият алпинист от всички тежки експедиции, които бяха с много палатки, с много инвентар”, добави българският алпинист.

“Разстоянието между лагерите е по два километра или по километър. Но в денивелация става дума за 500-600 метра. Не можеш да прескочиш през лагер, защото се получава прекалено голямо разстоянието. Совалките ми помогнаха да се аклиматизирам добре и след 12 или 13 дни бях готов за върха и чаках прозорец с хубаво време за атака на върха”, каза Петров.

“От 28 септември нататък имаше едни прекрасни 3 дни с чудесно време, в които всичко бе прекрасно. Оказа се, че Манаслу е единственият хималайски връх, който има собствен климат. Там условията са такива, че голямата прогноза ти дава само идея какво ще се случи, а там се получават някакви такива валежи… Единственият връх, на който за 24 часа може да падне метър и половина сняг извън прогнозата. Помощ отгоре имах за подобен бърз успех. Тази година на Манаслу се качиха мисля, че около 60 човека. 80% или 90% с шерпи или кислород, моето както останалите ми предишни - без кислород и без шерпа. Никой не ми е помагал освен себе си и силите ми”, завърши той.