Драган Травица: Това беше нещо повече от въпрос за дисциплината...

Отне му малко време, за да проговори, но когато го направи, Драган Травица - бившият капитан на националния волейболен отбор на Италия, описа тежката ситуация. И хвърли още сенки върху онова, което се случи посред нощите в Рио де Жанейро и това, което е останало от националния отбор. Коментира и сегашната работа в тима, като отбеляза, че никой не го е търсил. Извън вината на Травица, това си има своята тежест, така както и думите на Драго (б.р. така наричат разпределителя в Италия). Ето какво написа в своя личен блог Драган Травица седмици след случилото се непосредствено преди финалите на Световната лига в Рио де Жанейро:

Да се върнем в Рио. Важно е въведението. Атмосферата бе доста обтегната от известно време и репликата "мисля, но си мълча" се усещаше във всички. И в този момент ми идва сравнението с червейчето, което изяжда падналата на земята ябълка и тя започва лека-полека да гние. Имаше малко диалог, имаше несъответствия, егоизъм, а щаб и играчи караха в различни коловози, разделени и в противоположни посоки. Не се гледахме дори в очите. Лично аз страдах заради това как изглеждахме на терена и заради начина, по който се подготвяхме за финалите. Исках да продължавам да работя и да продължавам напред, но като че ли нещо ме задържаше и ме дърпаше назад. И като се завъртах да погледна, не виждах никого. Не успявах да намеря отговори на хилядите въпроси "Защо?", които ми се въртяха през главата. Изглеждаше, че сме заедно насила. Изключително гадно усещане, преди всичко в спорта. И съм убеден, че всички страдахме страшно. Истината, с няколко думи, е че не трябваше да се стига дотам. Но достигнахме, при това тежко. И с всеки ден, който изминава, си давам сметка, че причините за отстраняването ни не бяха само дисциплинарни... напротив.

Почти се срамувам да го кажа, но го мисля, по-силно е от мен. Не знам дали това решение - обмислено и след това конкретизирано 20 часа след случилото се и съгласувано между треньора и федерацията - бе само наказателна акция или някои се възползваха от случая, не знам. Тоест, мисля си го, но не съм сигурен, а когато не съм сигурен в нещо, предпочитам да не коментирам. Излязъл от онази ситуация, реших да понеса моята отговорност, на спокойствие. Без "ако" и без "но". Бяха седмици, през които говорех малко, нямах желание за това. Исках само да съм у дома си с хората, които с поглед ме разбираха и прегръщаха. Чувствам се достатъчно спокоен и зрял, за да разбера, че винаги трябва да носиш отговорност, преди всичко, когато тази отговорност пари като горящи въглени. Винаги съм го правил и ще продължа да го правя. Не си спомням друг път, когато не съм се подчинявал на някое правило в моята кариера в националния отбор и ако това се случи точно в този момент, със сигурност не бе случайност. Съзнателно или не, но нищо не се случва просто така. И от когато напуснах онази хотелска стая, не съм имал разговор с никого и по-точно с никой от хората, които взеха това решение. Нула, нищо. Приключи така. Нямаше време нито за един поглед. И ще излъжа, ако кажа, че не съм очаквал диалог, но моята позиция не е повод за скандал, а само една констатация, която правя, след като две страни споделяха доста неща заедно и в един момент пътищата се разцепиха. Не е въпрос на правила или на логика, а въпрос на дух, сърце и настроение. И на хуманност. Иначе защо е необходимо да изграждаме отношения? Вярвам в отношенията между хората, винаги съм се подхранвал с тях и се надявам да не преставам да го правя. Дори след всичко това, което се случи.

Превод: BGvolleyball.com