Хулио Веласко - герой на 3 континента

Хулио Веласко - герой на 3 континента

Заради любимия волейбол легендарният специалист и до днес не успява да завърши висшето си образование

"Тази беше наистина уникална емоция. Това е първият успех, който постигам като селекционер на Аржентина. И с всеки миг, който минава, си давам все повече сметка за това". Вече се превърна в герой на три континента: два пъти световен шампион с Италия през 90-те години на ХХ век, след това спечели титлата на Азия с Иран, изстрелвайки националния отбор на страната в орбитата на най-големите. Сега, след като прехвърли 60-те години,

Хулио Веласко

спечели Панамериканските игри, 20 години след последния успех на Аржентина (1995 в Мар дел Плата), като трофеят дойде след сладка победа над вечните съперници от Бразилия. Видяхме как Веласко се радва като малко момче на терена след последната точка, дошла след сгрешен сервис от бразилците. А по телевизията

дори Диего Армандо Марадона се въодушев

и, коментирайки историческия успех на волейболния тим от Буенос Айрес.


РАЗДВОЕН

"Обиколих света благодарение на Аржентина, запознах се с международния волейбол и се подготвях в отбор като Ферокарил", разказва роденият в Ла Плата специалист, който в Италия акостира през 1983 г. и започва кариерата си на треньор в Йези в Серия А2. "И когато започваха да ме разпознават, бе защото бях треньор на националния отбор на Италия, но аз дължах нещо на моята родина. И затова победата в Торонто е по-различна за мен. Не можете да си представите какво почувствах, когато аржентинското знаме се извиси най-отгоре в Торонто. Чувствам се доста като италианец и няма да го отрека и сега, когато спечелихме. Но аз съм и аржентинец и да видя знамето да се вее тържествено и да чуя националния химн заради победата, е нещо, което ми се случва за първи път", отбелязва Веласко.

РЕКЛАМА

"Националният отбор има за цел да рекламира спорта. И преди всичко, когато става въпрос за спорт, различен от футбола. И по тази причина избрахме да участваме в Панамериканските игри, които заради традициите и важността имат по-голям отзвук в Аржентина отколкото Световната лига например. И да спечелим медал бе целта ни. А да спечелим златото, е още по-добре", разяснява легендарният треньор.

СПОМЕНИ

"Започнах да бъда волейболен треньор в средата на 70-те години. Първоначално идеята ми не бе да се занимавам с това цял живот. Всичко това се случваше, когато бях студент по философия, през най-тежките години от военната диктатура. Бях председател на студентския съвет, а не биваше да се показвам много-много. Някои мои приятели започнаха да не се прибират у дома си да спят. Всичко стана много опасно. С волейбола имах възможността да изкарвам някакви пари. След това разбрах, че ми допада да прекарвам времето си с млади момчета и да ги уча на волейбол. Така университетът остана на заден план. Когато пристигнах в Италия, ми предложиха да завърша образованието си. В крайна сметка, ми оставаха само шест изпита, за да се дипломирам. Но прецених, че е по-добре да се концентрирам само върху волейбола. Междувременно станах треньор на Модена в Серия А1. И имах все по-малко свободно време. Не завърших заради прищявка, но когато приключа с треньорството, кой знае ..", споделя Веласко.  

33 ГОДИНИ

"Тръгнах си, като първоначално смятах да остана извън Аржентина три години, но станаха 33. И затова успехът на Панамериканските игри сега има различна стойност за мен", допълва специалистът.

MVP на турнира в Торонто стана Факундо Конте, син на големия Уго Конте, с който Веласко работи, когато е асистент в националния отбор. Това се случва през 1982 г., когато Аржентина е домакин на Световното първенство и когато отборът печели исторически бронзов медал.

Историята се повтаря, пресича се и рисува романтични забивки. С една константна величина - тази на Веласко, който продължава да печели.

Джан Лука Пазини,

"Гадзета дело Спорт"
Превод: bgvolleyball.com

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти