)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Рускинята пише книга, ненавижда класацията на "Форбс"
След като разказа за ранните си години в тениса и за това колко е била мразена в академията на Ник Болетиери, сега Мария Шарапова споделя плановете си за бъдещето, как се развива връзката й с Григор Димитров и как понася загубите.
След като разказа за ранните си години в тениса и за това колко е била мразена в академията на Ник Болетиери, сега Мария Шарапова споделя плановете си за бъдещето, как се развива връзката й с Григор Димитров и как понася загубите.
- Каква е движещата сила в мачовете ви – мисълта за победа или страхът от загуба?
- Обичам да печеля.
- Огорчават ли ви загубите?
- От контузията в рамото и операцията през 2008 г. се оправям по-добре с тях. Разбира се, има различни варианти в зависимост от обстоятелствата.
- След загубата си от Анжелик Кербер на Гран при „Порше“ в Щутгарт през април проляхте няколко сълзи от разочарование. Не изглеждаше, че приемате пораженията по-леко.
- Моментите, в които плачеш, са моментите, в които се връщаш в хотела и виждаш колко важно нещо е било за теб. Когато разбера, че загубите не означават нищо, всичко това няма да има смисъл.
- Влияят ли загубите на самочувствието ви?
- Това се случваше по-скоро в ранните ми години като професионалистка. Когато на 17 спечелих „Уимбълдън“, си мислех, че мога да постигна всичко, включително да кацна на Луната
Бях невероятно самоуверена. След това реших, че трябва да затвърдя това усещане. Не беше лесно.
- Сега сте на 28. Удоволствието от играта различно ли е?
- Наслаждавам се на всичко – от момента, в който изляза на корта, до момента, в който го напусна. Включително и на най-малките неща.
- Какво ви е най-приятно?
- Разбира се, съперничеството. Когато тренираш, го правиш изолиран. В студ или пек. Защо правиш всичко това, ако не за момента, в който излизаш там, за да играеш пред хората, които са платили за това?
- Какво ви мотивира повече: играта пред публика или битката с противничката?
- На корта се държа все едно съм с капаци на очите и нищо не ме интересува. Винаги правя така, нямам представа защо. Дали чувам шепота на хората? Разбира се. Дали виждам какво се случва край мен? Разбира се. Но се фокусирам най-вече върху топката и съперничката. Не мисля колко е страхотно, че хората ръкопляскат. Не е в мой стил.
- В играта ви никога не прозира страх, дори и в най-деликатните моменти.
- Ако трябва да съм честна, не знам защо.
Започвам да пиша книга, която се надявам да довърша за десет години
Пиша много бавно.
- Сама ли я пишете?
- Да, приятно ми е.
- Повечето наемат други хора за това.
- В процеса на писане се връщам назад и се питам как съм стигнала до липсата на страх в живота и в играта си. Произхождам от традиционно семейство, което ме научи, че всичко, което притежавам, се базира на това, което си изработя. И разбира се, важно е в решаващия момент да си в точните ръце.
- Никога не сте играли, за да се харесате на околните. Всяка тенисистка, която се изправи срещу вас, знае, че искате да победите с всяка клетка на тялото си.
- Не мога за всяко нещо, което правя или казвам, да мисля каква ще е реакцията на хората. Искам да остана вярна на себе си. Да не се отдалеча от нещата, за които считам, че ми помагат да спечеля мача.
- Не ви ли пречи, когато ви освиркват?
- Не. Това е само един момент. И какво става след това? Нищо. И никой от трибуните няма да спечели мача вместо мен.
- Имало ли е определен момент, в който сте знаели, че проектът „кариера“ е успешен?
- Не.
- При първия чек?
- Дори не помня кога го получих.
Парите никога не са били най-важното в семейството ми
- Но през първите години сте имали малък бюджет.
- Тогава това беше нормално.
- Стандартът ви на живот се промени след договорите със спонсорите. Това сигурно е имало последствия.
- Бих се изразила по друг начин: преди да спечеля „Уимбълдън“, живеехме във Флорида и летяхме до Калифорния, за да се срещаме с треньора Робърт Лендсдорп. Нощувахме в хотел с кухня, който не беше в особено добър квартал. И тогава спечелих „Уимбълдън“, след което пак пътувахме от Флорида до Калифорния, но този път отседнахме в хотел до океана, не луксозен, но хубав. Спомням си, че във ваната имаше гумено пате. Обадих се на агента ми и му казах: „Това е най-хубавото, което ми се е случвало". Цялата нощ прозорецът беше отворен и слушах вълните. Това беше момент, който запомних завинаги.
- От 2008 г. баща ви се появява на мачовете ви от време на време. Майка ви пътува с вас, но няма билети за турнирите. Явно и двамата не са типичните родители, залепени за децата си.
- Знам, че е необичайно. Виждам, че родителите на другите състезателки едвам дочакват да си вземат акредитациите, за да гледат децата си. Другата седмица майка ми ще седи в тази градина и ще чете, ще посещава музеи. Тя е една от най-независимите жени, които познавам. И едновременно с това не се стреми да е в светлината на прожекторите. Това е страхотно.
- Как бихте дефинирали богатството?
- То е чувство.
- В последната класация на „Форбс“ на най-добре печелещите спортисти...
- ...най-боклучавата класация...
- ...сте включена с годишен приход от 29,7 млн. долара.
- Познавам хора, които имат всичко, което може да си представите. Но ако не са щастливи, за мен не са богати. Въпреки че съм спечелила толкова пари, че мога да правя каквото си искам, не летя навсякъде с частен самолет. Имам отношение към абсолютно всичко, свързано с финансите ми.
- Наясно ли сте със състоянието на банковата си сметка?
- Доста добре.
- Още през 2003 г. агентът ви Айзенбъд планира да направи от вас запазена марка. Днес си разменяте до 70 имейла на ден, имате отношение към всички въпроси на бизнеса и създадохте собствена марка бонбони. Защо стъпихте и на това поле?
- Интересно ми е.
- И конкуренцията в тази сфера ли?
- О, да.
- От две години сте обвързана с тенисиста Григор Димитров, който е част от световния тенис елит. Трудно ли е да имате нормална връзка?
- Трябва да знаеш какво искаш. И да взимаш решения. Същото е като с родителите ми: често не ги виждам дълго време и в мен пропълзява чувство на вина. Дали в този момент не трябва да съм по-често с тях? С връзката е същото, защото тя стига отвъд кариерата. Но искам да съм и най-добрата тенисистка в света. Със сигурност знам, че не може да си страхотен в няколко неща едновременно а само добър.
- Какво означава това за връзката ви?
- Че докато съм решена да съм най-добрата в света, и двамата трябва да приемем, че имаме отделни кариери.
- Той е с четири години по-малък от вас.
- Вероятно неговата кариера ще продължи по-дълго от моята.
- Представяте ли си някога да пътувате с него, както Щефи Граф и Андре Агаси преди време?
- Ако реша да пътувам с него, със сигурност няма да стоя в хотела и няма да обикалям тренировъчните кортове.
- Колко хубави години според вас ви остават?
- Не знам и не ме интересува.
- Фаворит на „Уимбълдън“ е пак онази жена, която победихте преди 11 години. Имате 16 загуби от Серена Уилямс. Откъде черпите вяра, че ще успеете да я победите?
- Трябва да имам куража, желанието и енергията, за да бъда още по-добра.
- Мислите ли, че ще усетите момента, когато тенисът ще ви дойде в повече и ще спрете да играете?
- Когато усетя, че нещата вървят към края си, се надявам да не отлагам. Подобно решение трябва да дойде отвътре. Отсега знам, че ще съм щастлива.
- Защото ще сте изчерпали потенциала си?
- Да. Няма да понеса, ако не съм направила всичко възможно.
Матиас Шнайдер, сп. „Щерн“
Превод: 7 дни спорт
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)