Живот без ограничения!

Животът винаги продължава! Независимо от обстоятелствата, независимо пред какво сме били или ни предстои да бъдем изправени. Доказва го, при това не само с думи, едно 23-годишно момче от Велико Търново. Роден без лява подбедрица и проходил с протеза още на година, днес Камен Минков е истински шампион. Не се притеснява от увреждането си, не се чувства ощетен от съдбата или пък различен от който и да е било друг. Напротив, Камен е пълноценна личност, активен състезател, параолимпиец с множество лични постижения и отличия. Носител на редица златни, сребърни и бронзови медали, световен шампион през 2009 на хвърляне на копие за младежи, европейски шампион през 2010 на 100 м бягане, а от миналата година и световен шампион за младежи в щафетата 4 Х 100 м.

"Родил съм се без лява подбедрица и съм проходил с протеза. Родителите ми и обгрижващата среда са ми помогнали да не се чувствам по-различен от другите деца. Никога не съм бил ограничаван в каквото и да е. Никога не са ме жалили или нещо подобно. Проходил съм на 1 година, а на 3 вече съм започнал да карам колело без помощни колелета. Учил съм в нормално училище, с нормални деца. В интерес на истината, до първото ми състезание в 8-ми клас не бях виждал инвалид. Спортът винаги е заемал основна част от ежеднението ми. Като по-малък съм тренирал футбол и баскетбол. Целенасочено започнах да се заминавам с лека атлетика на 15-годишна възраст. Аз лично не съм срещал трудности в отношенията си с останалите хора. Винаги съм бил възприеман напълно нормално. Много хора дори не забелязват, че съм с протеза, докато не стане дума за това. Още повече, че моето увреждане е такова, че не ме ограничава в нищо. Мога да правя всичко, което и останалите хора - да карам кола, колело, мотор, да бягам и т.н.", споделя Камен по време на разговора ни.
Не са редки случаите, в които се натъкваме на млади, интелигентни и симпатични хора, които съдбата е подложила на огромно изпитание - да се възстановят психически и физически след ампутация на крака. Трудно е да си представим какво се таи дълбоко в душата им и би било чудесно, ако никога не ни се наложи да го разберем от първо лице. Мнозина от нас обаче отвръщат поглед, тъй като се чувстват странно, а други, от чисто любопитство, се взират дълго и доста нетактично в тях. Истината обаче е, че това са напълно нормални хора, които по никакъв начин не се различават от нас. Много от тях всъщност са далеч по-усмихнати, по-щастливи и по-успешно от много други, които животът не е поставил на такова изпитание. Но има и такива, които трудно успяват да се впишат в обществото и се затварят в себе си, изцяло се изолират от заобикалящия ги свят и нерядко изпадат дори в депресия.
"Лично за мен проблемът с приемствеността не е в обществото, а в самите хора-инвалиди. Много често ми се налага да ходя в работилницата за корекция на спортната ми протеза. Там винаги има огромно количество протези, готови да бъдат изпратени на хората, които ще ги използват. Не можех да повярвам, че наистина има толкова много нуждаещи се. Хората, преживели ампутация, се затварят сами в себе си, у дома. Страхуват се да излязат. Какво ще кажат другите? Постоянно си мислят за това. Не искам да бъда разбран погрешно, аз не ги съдя. Не съм преживял ампутация, моят случай е по-различен. Напълно нормално е човек с увреждане да бъде загледан, защото изглежда странно, защото хората не са свикнали с него. Но когато започне да излиза, да се среща с хора, да не се притеснява от външния си вид, нещата стоят по коренно различен начин. И когато всички хора с увреждания последват примера му, обществото ще свикне и ще бъде далеч по-толерантно с тях", уверен е лекоатлетът. За вярата в собствените му сили и възможности и демонстрирания силен му дух говори и едно негово изказване преди време: "Веднъж шефът на Славия ме издразни, като каза на футболистите си, че играят като параолимпийци. Дали обаче един футболист на Славия ще издържи на тренировките ми?", пита той...

Камен не крие, че протезата на левия му крак го кара да се чувства дискомфортно: "Аз лично не нося къси панталони, защото не ми харесва как изглеждам по този начин". За негово огромно удоволствие обаче, трима негови приятели - Георги, Атанас и Демир, имат решение на проблема. "Arthesis" е иновативен стартъп, който произвежда 3D-обвивки за протези. Екипът от тримата млади предприемачи бе подкрепен от Chivas Regal и попадна сред 16-те стартъп финалисти в надпреварата "The Venture", които "могат да отговорят положително на социалните и екологични предизвикателства пред света".
"Когато разбрах за "Arthesis", се зарадвах, тъй като това, което правят, решава този проблем. Лично познавам и тримата - Георги, Атанас и Демир, и мисля, че ще стигнат далеч в реализирането на целите си. Много са сериозни, обръщат внимание и на най-малкия детайл. Опростили са максимално взимането на мярка за козметиката, т.е. обвивката на протезата, което само по себе си е иновация. Мисля, че заслужават да получат подкрепа и да спечелят финансиране от The Venture. По този начин ще могат още повече да развият продукта си. "Arthesis" е една добра иновация. Главният въпрос, засягащ една новост, е какъв проблем решава. "Arthesis" предлага алтернатива на досегашните козметики за протези, които не изглеждат много добре, да не кажа дори бутафорно", щастлив е от продукта на младите българи Камен.

Какво иска да каже на всички онези, които като на него трябва да се борят с подобен проблем? "На хората с увреждания, които не вярват в себе си, които са се свили в черупката си, искам да кажа, че всичко в живота продължава. Никога не се отдавайте на отчаянието, защото то е погубно."

"Дали обаче "Arthesis" ще успее да завладее световния пазар, не зависи само от младите и амбициозни момчета. Те имат нужда и от нашата подкрепа включително.

От 11 май до 14 юни "Arthesis" ще се съревновава с останалите 15 финалисти за вота на публиката и първоначалното финансиране от 250 хил. долара.

Ако имате желание да "ударите" едно рамо на българския проект, който ще промени тотално живота на хората с протези, гласувайте веднъж седмично до 14 юни на https://www.theventure.com/bg/en/finalists/arthesis