)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
- Как започна с колоезденето?
- Започнах, когато бях на 13 години, в моя роден град Свиленград. Запалиха ме моите съученици, които се бяха записали в местния клуб. Казаха ми, че е забавно, че тренировките са разнообразни, карат колело по 1-2 часа на ден и им действа много разтоварващо. Така започнах, като на шега, имах го за хоби. След това с всяка изминала година се запалвах все повече и повече, харесваше ми. Започнах да участвам на състезания в малките възрастови групи, да се класирам все по-добре и да печеля медали, което още повече ме мотивираше да продължавам напред. На 18 години влязох при мъжете. От моя клуб ми помогнаха да отида във Франция. Свързах се с един българин там – Христо Зайков, който е треньор в едно малко градче – Мартик, близо до Марсилия. Всъщност той е човекът, който ме изгради като състезател, тъй като най-важните години от развитието ми аз ги прекарах при него. Бях във Франция 5 г., състезавах се на аматьорско ниво и именно той ме научи на всичко това, което знам днес. Затова му благодаря от цялото си сърце, на него и на цялото му семейство, защото аз живеех у тях повече от 3 години и бях като негов син, а те – като моето второ семейство. И до ден днешен разговарям с тях по няколко пъти на седмица.
- Спомняш ли си първото си колело?
- Да, разбира се, че си го спомням. То беше съвсем обикновено желязно колело, „Старт шосе” беше моделът. Сега всичко е много по-модерно, с електрически скорости, карбонови вилки и т.н., но тогава нямаше такива неща. Най-горд съм за това, че започнах от най-ниското ниво, наистина от нулата, и се радвам, че успях да се състезавам в такава надпревара като Джиро д'Италия, което е едно от най-силните състезания в света на колоезденето.
- Ти ли си сглоби това колело?
- Не, когато започвах в колоезденето, от клуба даваха велосипеди на всеки, който се запишеше, като механикът на отбора подготвяше за всяко дете подходящо колело. То не беше ново, а и ми беше малко по-голямо, но това не ме притесни, а и при начинаещите няма чак толкова голямо значение.
- Чувстваш ли се вече звезда?
- Не, не съм звезда и не се чувствам като такъв. Смятам, че мога още много да постигна в този спорт и има какво да покажа, така че дори не искам да ме определят като звезда.
- За какво мечтае Ники Михайлов в колоезденето?
- Още от дете си мечтая да карам на Тур дьо Франс, понеже това е най-високото стъпало в този спорт и там карат най-добрите. Затова мечтая един ден да стъпя на това състезание, да го завърша, както и Джирото, и дай боже, да се представя добре в някой от тези етапи и да спечеля. Аз съм силно вярващ, гоня докрай целите си и смятам, че това ще се случи, и то скоро.
- Има ли вече интерес от други отбори към теб?
- В момента точно няма, защото няма трансферен прозорец, той е по-късно. Освен това имам договор с моя полски отбор ССС и за следващия сезон, така че не мога да се ангажирам с някой друг, но ако продължавам да се представям така, съм убеден, че ще имам предложения и ще мога да помисля над тях. Както казах преди малко, всеки се стреми към върха, към по-доброто и аз не съм изключение. Така че, ако имам по-добри предложения от това, което е в момента, ще приема.
- Смяташ ли, че догодина вашият отбор ще има шанс отново да участва в някоя от големите обиколки – Италия, Франция и Испания?
- Да, определено. Тази година организаторите на Джирото останаха с добри впечатления от нашия отбор и ни гарантираха, че догодина 100% пак ще ни поканят в надпреварата. Статутът на нашия тим е такъв, че на тези три големи Тура можем да участваме само с покана от организаторите, и тази година получихме такава само от Италия. Ако отборът промени статута си в Про тур отбор, тогава вече автоматически получаваме право на участие и в трите обиколки. Нашият спонсор има голямо желание и амбиция да станем такъв отбор догодина или по-догодина.
- Какви са изискванията, за да станеш Про тур отбор?
- Необходими са доста средства. Има такса към международната федерация, но това не е основното. По-скоро има изискване като цяло към бюджета на тима, материалната база, а също така всички състезатели трябва да имат биологични паспорти – да подлежим на постоянен допинг контрол, на внезапни проверки и т.н. В нашия отбор всички ние имаме биологични паспорти и това беше едно от предимствата ни, за да получим покана от Джирото. Колкото до парите - не съм много запознат, но мисля, че отборът трябва да има бюджет от около 3-4 млн. евро. Както казах и преди малко, спонсорът ни иска да направи тима ни Про тур отбор, така че, живот и здраве, скоро може да се сбъднат мечтите ми.
- Ти беше ли на допинг контрол по време на Джирото?
- Да, няколко пъти бях повикан. Преди самата надпревара всички колоездачи минаваме на тестове. После след 4-тия или 5-ия етап беше, отново бях повикан, а във втория почивен ден беше проверен целият ни отбор. Така че за 3 седмици минах 3 пъти на допинг контрол
- Как ще коментираш скандала с моторчето, което търсиха в колелото на Алберто Контадор?
- Миналата година мисля, че бяха намерили в колелото на някой такова моторче, и затова сега контролът беше засилен. Това всъщност е някаква много малка машинка, която ти помага да завърташ педалите. Работи на батерии и ефектът е минимален, но при изравнени сили се усеща и ти дава предимство. На Джирото имаше специални хора, които се занимаваха с това и по жребий преглеждаха велосипедите на доста хора със специални скенери. Не беше нарочен Контадор. Повечето състезатели, които печелеха етапите, също бяха тествани. Нашият отбор също бе проверен. В първия почивен ден тези хора дойдоха на паркинга, където ни бяха колелетата, и взеха няколко, които бяха проверени.
- Като участник в такова силно състезание успя ли да видиш какви са взаимоотношенията между звездите Контадор, Фабио Ару, Микел Ланда, Ричи Порт и т.н.?
- В нашия спорт всички състезатели си имат уважение един на друг, така че поне аз не съм останал с впечатление, че има някакво напрежение между големите звезди.
- В „Астана” имаше ли някакво напрежение, след като се видя, че в последните дни Контадор имаше затруднения и Ару и Ланда можеха да се възползват?
- Да, наистина там като че ли се получи някаква тактическа грешка, защото те можеха да спечелят Джирото. Доколкото се разбра, лидерът на тима за това състезание беше Ару, но впоследствие се оказа, че Ланда е по-силен от него, но вече беше късно да променят тактиката на отбора. Може би в последния етап стана някакво неразбирателство между двамата, но нищо не се усети извън тима.
- След това тежко натоварване как се възстановява един колоездач?
- Аз работя с треньор от Италия и той ми прави програмите. Минимумът за възстановяване след такова натоварване е 1 седмица. Трябва да правя по-къси тренировки и с по-малка интензивност или, по-просто казано, да въртя около 2 часа не много бързо, което е около 60 км.
- Колко време прекарваш в Полша и остава ли ти време да се прибираш у нас?
- В интерес на истината тази година съм бил само 4 дни в Полша, а през останалото време сме по лагери. Гледам във всеки свободен момент да се прибирам тук, при семейството си. Целия януари нашият отбор беше в Испания, защото през зимата само там има подходящи условия за тренировка.
- Когато си в България, как си почиваш?
- Срещам се с приятели и гледам да съм повече време със семейството си, защото в 80% от дните в годината не съм с тях. Това са нещата, които ме правят щастлив.
- С какво обичаш да те посрещат, когато си си вкъщи?
- Баба ми е голямата кулинарка у нас. Всеки път, когато се прибирам, ходя на гости у тях за обяд и тя ме гощава с най-различни вкусотийки. Много обичам да хапвам мусака с кисело мляко, колкото и смешно да звучи (смее се). В Полша не съм носил нищо от вкъщи, но съм канил на гости приятели съотборници и те са опитвали от домашните вкусотийки.
- С какво мислиш да се занимаваш, след като спреш с колоезденето?
- Аз съм завършил само средно образование, защото с този начин на живот нямам никакъв шанс да уча. Миналата година пробвах – записах се в Националната спортна академия и ме приеха, но нямаше как да се явявам на часове, да взимам подписи и заверки и се отказах. Смятам обаче, като приключа с колоезденето, да завърша нещо, свързано със спорта, и да продължа в това поприще, защото не си предствям да се занимавам с нещо друго.
Като малък започнал с футбол
Единственият българин, който участва в Джиро д'Италия и влезе в световните новини като един от водачите на колоната в 6-ия етап от надпреварата, признава, че спортната му кариера всъщност е започнала с футбол. Той тръгнал на тренировки, но бързо разбрал, че това не е за него, и сменил спорта.
- Преди да се захвана с колоезденето, тренирах футбол, но беше много за кратко. Въобще не ми се удаваше, бях малко вързан в краката и всичко приключи – разкри Ники.
Анна Стоилкова, "7 дни спорт"
- Започнах, когато бях на 13 години, в моя роден град Свиленград. Запалиха ме моите съученици, които се бяха записали в местния клуб. Казаха ми, че е забавно, че тренировките са разнообразни, карат колело по 1-2 часа на ден и им действа много разтоварващо. Така започнах, като на шега, имах го за хоби. След това с всяка изминала година се запалвах все повече и повече, харесваше ми. Започнах да участвам на състезания в малките възрастови групи, да се класирам все по-добре и да печеля медали, което още повече ме мотивираше да продължавам напред. На 18 години влязох при мъжете. От моя клуб ми помогнаха да отида във Франция. Свързах се с един българин там – Христо Зайков, който е треньор в едно малко градче – Мартик, близо до Марсилия. Всъщност той е човекът, който ме изгради като състезател, тъй като най-важните години от развитието ми аз ги прекарах при него. Бях във Франция 5 г., състезавах се на аматьорско ниво и именно той ме научи на всичко това, което знам днес. Затова му благодаря от цялото си сърце, на него и на цялото му семейство, защото аз живеех у тях повече от 3 години и бях като негов син, а те – като моето второ семейство. И до ден днешен разговарям с тях по няколко пъти на седмица.
- Спомняш ли си първото си колело?
- Да, разбира се, че си го спомням. То беше съвсем обикновено желязно колело, „Старт шосе” беше моделът. Сега всичко е много по-модерно, с електрически скорости, карбонови вилки и т.н., но тогава нямаше такива неща. Най-горд съм за това, че започнах от най-ниското ниво, наистина от нулата, и се радвам, че успях да се състезавам в такава надпревара като Джиро д'Италия, което е едно от най-силните състезания в света на колоезденето.
- Ти ли си сглоби това колело?
- Не, когато започвах в колоезденето, от клуба даваха велосипеди на всеки, който се запишеше, като механикът на отбора подготвяше за всяко дете подходящо колело. То не беше ново, а и ми беше малко по-голямо, но това не ме притесни, а и при начинаещите няма чак толкова голямо значение.
- Чувстваш ли се вече звезда?
- Не, не съм звезда и не се чувствам като такъв. Смятам, че мога още много да постигна в този спорт и има какво да покажа, така че дори не искам да ме определят като звезда.
- За какво мечтае Ники Михайлов в колоезденето?
- Още от дете си мечтая да карам на Тур дьо Франс, понеже това е най-високото стъпало в този спорт и там карат най-добрите. Затова мечтая един ден да стъпя на това състезание, да го завърша, както и Джирото, и дай боже, да се представя добре в някой от тези етапи и да спечеля. Аз съм силно вярващ, гоня докрай целите си и смятам, че това ще се случи, и то скоро.
- Има ли вече интерес от други отбори към теб?
- В момента точно няма, защото няма трансферен прозорец, той е по-късно. Освен това имам договор с моя полски отбор ССС и за следващия сезон, така че не мога да се ангажирам с някой друг, но ако продължавам да се представям така, съм убеден, че ще имам предложения и ще мога да помисля над тях. Както казах преди малко, всеки се стреми към върха, към по-доброто и аз не съм изключение. Така че, ако имам по-добри предложения от това, което е в момента, ще приема.
- Смяташ ли, че догодина вашият отбор ще има шанс отново да участва в някоя от големите обиколки – Италия, Франция и Испания?
- Да, определено. Тази година организаторите на Джирото останаха с добри впечатления от нашия отбор и ни гарантираха, че догодина 100% пак ще ни поканят в надпреварата. Статутът на нашия тим е такъв, че на тези три големи Тура можем да участваме само с покана от организаторите, и тази година получихме такава само от Италия. Ако отборът промени статута си в Про тур отбор, тогава вече автоматически получаваме право на участие и в трите обиколки. Нашият спонсор има голямо желание и амбиция да станем такъв отбор догодина или по-догодина.
- Какви са изискванията, за да станеш Про тур отбор?
- Необходими са доста средства. Има такса към международната федерация, но това не е основното. По-скоро има изискване като цяло към бюджета на тима, материалната база, а също така всички състезатели трябва да имат биологични паспорти – да подлежим на постоянен допинг контрол, на внезапни проверки и т.н. В нашия отбор всички ние имаме биологични паспорти и това беше едно от предимствата ни, за да получим покана от Джирото. Колкото до парите - не съм много запознат, но мисля, че отборът трябва да има бюджет от около 3-4 млн. евро. Както казах и преди малко, спонсорът ни иска да направи тима ни Про тур отбор, така че, живот и здраве, скоро може да се сбъднат мечтите ми.
- Ти беше ли на допинг контрол по време на Джирото?
- Да, няколко пъти бях повикан. Преди самата надпревара всички колоездачи минаваме на тестове. После след 4-тия или 5-ия етап беше, отново бях повикан, а във втория почивен ден беше проверен целият ни отбор. Така че за 3 седмици минах 3 пъти на допинг контрол
- Как ще коментираш скандала с моторчето, което търсиха в колелото на Алберто Контадор?
- Миналата година мисля, че бяха намерили в колелото на някой такова моторче, и затова сега контролът беше засилен. Това всъщност е някаква много малка машинка, която ти помага да завърташ педалите. Работи на батерии и ефектът е минимален, но при изравнени сили се усеща и ти дава предимство. На Джирото имаше специални хора, които се занимаваха с това и по жребий преглеждаха велосипедите на доста хора със специални скенери. Не беше нарочен Контадор. Повечето състезатели, които печелеха етапите, също бяха тествани. Нашият отбор също бе проверен. В първия почивен ден тези хора дойдоха на паркинга, където ни бяха колелетата, и взеха няколко, които бяха проверени.
- Като участник в такова силно състезание успя ли да видиш какви са взаимоотношенията между звездите Контадор, Фабио Ару, Микел Ланда, Ричи Порт и т.н.?
- В нашия спорт всички състезатели си имат уважение един на друг, така че поне аз не съм останал с впечатление, че има някакво напрежение между големите звезди.
- В „Астана” имаше ли някакво напрежение, след като се видя, че в последните дни Контадор имаше затруднения и Ару и Ланда можеха да се възползват?
- Да, наистина там като че ли се получи някаква тактическа грешка, защото те можеха да спечелят Джирото. Доколкото се разбра, лидерът на тима за това състезание беше Ару, но впоследствие се оказа, че Ланда е по-силен от него, но вече беше късно да променят тактиката на отбора. Може би в последния етап стана някакво неразбирателство между двамата, но нищо не се усети извън тима.
- След това тежко натоварване как се възстановява един колоездач?
- Аз работя с треньор от Италия и той ми прави програмите. Минимумът за възстановяване след такова натоварване е 1 седмица. Трябва да правя по-къси тренировки и с по-малка интензивност или, по-просто казано, да въртя около 2 часа не много бързо, което е около 60 км.
- Колко време прекарваш в Полша и остава ли ти време да се прибираш у нас?
- В интерес на истината тази година съм бил само 4 дни в Полша, а през останалото време сме по лагери. Гледам във всеки свободен момент да се прибирам тук, при семейството си. Целия януари нашият отбор беше в Испания, защото през зимата само там има подходящи условия за тренировка.
- Когато си в България, как си почиваш?
- Срещам се с приятели и гледам да съм повече време със семейството си, защото в 80% от дните в годината не съм с тях. Това са нещата, които ме правят щастлив.
- С какво обичаш да те посрещат, когато си си вкъщи?
- Баба ми е голямата кулинарка у нас. Всеки път, когато се прибирам, ходя на гости у тях за обяд и тя ме гощава с най-различни вкусотийки. Много обичам да хапвам мусака с кисело мляко, колкото и смешно да звучи (смее се). В Полша не съм носил нищо от вкъщи, но съм канил на гости приятели съотборници и те са опитвали от домашните вкусотийки.
- С какво мислиш да се занимаваш, след като спреш с колоезденето?
- Аз съм завършил само средно образование, защото с този начин на живот нямам никакъв шанс да уча. Миналата година пробвах – записах се в Националната спортна академия и ме приеха, но нямаше как да се явявам на часове, да взимам подписи и заверки и се отказах. Смятам обаче, като приключа с колоезденето, да завърша нещо, свързано със спорта, и да продължа в това поприще, защото не си предствям да се занимавам с нещо друго.
Като малък започнал с футбол
Единственият българин, който участва в Джиро д'Италия и влезе в световните новини като един от водачите на колоната в 6-ия етап от надпреварата, признава, че спортната му кариера всъщност е започнала с футбол. Той тръгнал на тренировки, но бързо разбрал, че това не е за него, и сменил спорта.
- Преди да се захвана с колоезденето, тренирах футбол, но беше много за кратко. Въобще не ми се удаваше, бях малко вързан в краката и всичко приключи – разкри Ники.
Анна Стоилкова, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)