Eто какво казаха носителите на Златните пояси "Дан Колов" и "Никола Петров"

”Преди време щях да се отказвам, а сега вече съм носител на златния пояс - заяви Даниел Александров, който препаса трофея на „Никола Петров”. – Главна заслуга да остана на тепиха имат треньорите. Армен Назарян беше много настоятелен, постоянно ми казваше: „Ще се получи, можеш!”. Гриша Ганчев също беше основен фактор да продължа, защото ми даде финансова сигурност. Всъщност вече съм на 23 г., завърших семестриално в НСА и това ми е първи голям трофей. Все още нямам самочувствието, че съм сред най-добрите. На ”Никола Петров” изиграх 4 сериозни срещи, но най-тежко ми беше на полуфинала срещу египтянина Мостафа. На финала се борих с друг египетски състезател, бях толкова близо до първото място, изобщо забравих за контузиите, дадох всичко от себе си и спечелих с 6:0.

Може би, ако спечеля медал от голямо състезание, наистина ще имам самочувствието, че съм сред най-добрите. Вече гледам към европейските игри в Баку през юни. Предстои ми почивка няколко дни да се възстановя от травмите, за щастие не са сериозни. И започваме подготовка - първо на Белмекен, после на „Спортпалас”. За мен е голяма чест и гордост, че легенда като Армен Назарян ми е треньор. Когато е в ъгъла на тепиха, ми дава голяма сила, той ни показва как да обичаме борбата.”

”За първи път победих ирански състезател на финала и затова съм много щастлив – каза Владимир Дубов, носител на пояса „Дан Колов”. – Видях, че те не са нещо повече от мен. Аз също съм добре подготвен, остава да повярвам в себе си. Иначе много добре се чувствам в тази категория, свалям 4-5 килограма, не е кой знае колко. Разучил съм и съперниците си, постоянно гледам видео с техни срещи. Разбира се, върховата ми форма ще бъде на европейските игри в Баку. Надявам се да спечеля злато, вече второто място не ме задоволява. То дори е по-обидно от третото място. По-добре да си бронзов медалист, отколкото сребърен, защото все едно си бил близо до първото място и си го изпуснал. Сега ми предстои седмица почивка. Връщам се със семейтвото ми, съпругата ми Дина в Украйна, за да покажем на родителите си техния внук, Владимир, кръстен на мен, който направи 10 месеца. Малко се притеснявам от ситуацията в Украйна, но сме далеч. Родното ми село е на 1000 км от неспокойната обстановка, а пък и пътуваме заедно с Константин Стас, който ни следва с колата си. Иначе пояса на „Дан Колов” посветих на всички мои близки в България. Вече наистина, като се прибера в България, казвам: „ У дома съм си”. Радвам се, че получих пояса на „Дан Колов”, защото и друг път съм ставал първи, но не са ми го давали. Сега вече съм по-уверен, по-опитен, по-убедителен на тепиха.”