Катаджиите в Добрич няма кого да глобят, когато играе „Добруджа“
Българският волейбол, а и спортът ни като цяло, от години напусна големия град и това не е новина. Отборите от София кретат да преживеят още един и още един сезон, без да има точна идея защо се прави това. В същото време на различни места в България хората са се хванали и някак си успяват да правят спорт. И то на доста прилично ниво. След приключилия сезон във волейболното първенство и турнира за Купата на България спокойно можем да кажем, че българският волейбол се измести на 500 км от София - в Добрич.
„Добруджа“ е новият носител на Купата на България, след като загуби само гейм през целия турнир. Цялостното представяне на тима през сезона го определя като най-добрия отбор в момента, въпреки че финалът на първенството бе загубен от „Марек“. Преди това обаче „Добруджа“ се справи с всички отбори в Суперлигата и спечели редовния сезон, а сега стигна до купата, без да се възползва от възможността да взима играчи от чужбина за турнира. Сухите резултати обаче ще останат само за историята. Защото в последните месеци волейболът за един цял град се превърна в нещо повече от борба за точки и победи. Волейболът събуди Добрич, извади го от домовете и го вкара в залата, и това е голямата победа на Мирослав Живков и играчите му.
Още с влизането в града няколко часа преди финалния мач с „Монтана“ в събота, човек започва да усеща, че тук ще се случва нещо необикновено. Необикновено е за това, в което се превърна българският спорт в последните години – празни зали, пусти стадиони и една шепа луди, които пият и се бият. Е, в Добрич такова нещо нямаше. И понеже с питане се стига до Цариград, нормално бе да се пита къде точно е залата. В този случай обаче нямаше смисъл. Всеки гост на града, дошъл да гледа мача, трябваше просто да следва хората по улиците, които вървяха в една посока – към залата. Някъде по това време залата, където преди много години е играл републиканско първенство, намира и Любо Ганев. И веднага се връща 30 години назад. Вече като един мъж на 50, великанът бе нападнат от малчугани пред залата и повече от час стоя да се снима с всички. Еуфорията по Любо Ганев е показателна не само за това колко е голям и какво е направил за волейбола. Тя показва как в един град си имат нова страст, която ги събира заедно всяка седмица.
Всъщност обективната истина е, че в „Добруджа“ са намерили правилната формула за структурата на един клуб. Дали са си ясна сметка какво искат да правят, за кого да го правят и как да го направят. Там вариант с паралия, който да вади по 250 000 лв. на година, няма, а и няма защо да има. Вместо това 10 фирми дават по 25 000 лв. и всичко е наред. Парите пак са толкова, но са по-сигурни. Компаниите получават достатъчно реклама, волейболът печели още един силен отбор, а социалният ефект в Добрич е повече от очевиден. Недоволни са само катаджиите в града. Един от тях се оплакал на шефовете на клуба, че няма кого да глобява, когато играе „Добруджа“. Просто няма хора.
Някъде тук идва ролята на Мирослав Живков. Треньорът на отбора, който някак успя да вдигне играчите си след загубения финал на първенството. Те пък му се отплатиха с купата. Направил впечатление още с работата си в „Пирин“ (Разлог), Живков никога не е ревал по медиите как няма пари, как някой трябва да му помогне, да праща есемеси за подкрепа. Вместо това той работи и отстрани изглежда, че се справя доста добре. Разбира се, за това си има причина. За него казват, че ляга и става с волейбола. Само 2 минути разговор след финала са достатъчни да разбереш, че може би и сънува тактиката за следващия мач. Е, след всичко това купата е най-малкото, което Живков заслужава. Между другото, името му бе свързвано и с поста на треньор на втория национален отбор, който ще играе на Европейските игри в Баку. Но и времето на Живков ще дойде.
Заради всичко това българският волейбол се измести на 500 км от София. Добрич заживя с играта, заобича я и получи голямата си радост. Както в последните години се случи с „Марек“ в Дупница. А на тези градове какво им трябва – приличен отбор и нещо, което да води в залата. Ей така, да се порадват.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)