Влюбих се в бокса рано. Бях още ученик, започвах кариера в тениса на маса и треньорът ми Пийт ми каза, че за да развия сила и скорост, трябва да започна да тренирам и бокс в клуба в Рединг. – Боксьорите са най-здравите спортисти - каза той. - Опитай няколко тренировки и виж какво мислиш. Взех автобуса, а след това вървях встрани от главния път, за да стигна до залата. Главният треньор знаеше, че ще отида, и си стиснахме ръцете, когато пристигнах. Залата беше стара, рушаща се, прашна, а в дъното й имаше един огромен ринг с яркочервени въжета.
Вечерта беше изненада. Пийт беше прав: боксьорите са изключително яки. Първата част на тренировката включваше тичане до паркинг на няколко етажа и бягане по стълбите три пъти нагоре и още толкова надолу. След това нов спринт до залата, за да започне "истинската тренировка". Краката ми горяха, а стомахът ми се сви още преди да се върна в залата. Но като стигнах там, осъзнах, че боксът е много различно от това, което си представях. Като външен човек си мислех, че всичко опира до диващината и физическата сила. Но ми трябваше само да погледам едно младо момче, казваше се Джеймс - дребен, слаб, говорещ тихо, за да разбера какво е нужно в бокса. Той правеше спаринг с друго момче, което, подобно на мен, беше в залата за първи път. Не му помня името, но помня, че беше мускулест и страшен. Беше и наперен, каза, че е дошъл за "добър бой". Извън ринга вероятно щеше да се сбие с всички наведнъж и да спечели. Но горе на ринга, в това малко пространство, има правила, за които треньорът следи и едрият беше победен убедително, с класа. Джеймс беше красив. Той правеше отклони, движеше се бързо, избягваше ударите на по-голямото момче и нападаше със серии от своите. Бавно, но сигурно, по-голямото момче се обърка и в крайна сметка изгуби вяра в себе си. Малко по-късно той се отказа и напусна.
Това ме води до Флойд Мейуедър, който излиза срещу Мани Пакяо за титлите в полусредна категория на WBA, WBO и WBC. По-голяма част от приказките преди мача беше за славата, за бижута, за телефонни разговори, пресконференции и разбира се, за огромните пари, които превърнаха този мач за обединяване на титли в символ на капиталистическия излишък.
Когато двамата мъже стъпят на ринга, всичко ще опира само до умения и кураж. Мейуедър не е най-силният или най-здравият боксьор в категорията си. Ако беше срещнал някой от всичките си 45 опоненти в тъмна уличка, сигурно щяха да му скъсат главата. Но в правилата на бокса, който така и не го прие напълно, той може да разкъса всеки съперник така, както дете къса крилата на пеперуда. И точно в това за мен се крие мистиката на бокса. Това е първичната битка човек срещу човек, но в група правила, които обхващат защита, хитрост и интелект. Всъщност много от най-добрите боксьори не са били с най-силен удар, не са се хвърляли в боя, а са били хора, които могат да бият опонента си с повече умения, точно както го правят Роджър Федерер в тениса и Лионел Меси във футбола. Мохамед Али може би е най-добрият боксьор в историята. През ноември 1966 Кливланд Уилямс му отправя 100 удара, но го уцелва само с 3. В записа се вижда как 24-годишният тогава Али танцува и избягва всички удари на боксьор, считан за опасен преди това. Пернел Уитакър, най-добрият в защитата, прекара повечето време в избягване на ударите на Джеймс Макгърт, когато го би. Той виждаше всеки удар, все едно беше радар. В един момент съперникът му си хвърли ръкавиците във въздуха и изкрещя: "Не мога да го уцеля". Според легендата Уили Пеп, велик шампион от 40-те години, е спечелил рунд, без да отправя удар.
Модерният бокс се ражда през 1892 в мача за титлата в тежка категория, в който Джим Корбет-Джентълмена бие Джон Съливън. Съливън е голям мъж, последният от ерата на бокса с голи ръце. Корбет би бил пребит от него в чист бой, но той се възползва от правилата на маркиз Куинсбъри и избягва удари в продължение на 21 рунда.
Пакиао е невероятен боксьор с изключителна сила, но Мейуедър е човекът, който пасва на традицията. Открито признавам, че никога не съм харесвал американеца като човек. Но когато стъпи на ринга, той създава изкуство. Когато той започне да се движи по ринга, разбирам защо толкова много писатели и художници са покорени от бокса.
Джойс Каръл Оутс, велика писателка и също запалена по бокса, все едно е мислила за Мейуедър, когато е написала: "За нетренирано око повечето боксови мачове изглеждат не само дивашки, но и лудост. Но когато окото започва да свиква и да разбира, зрителят вижда сложните модели, които се крият под лудостта. Това, което изглежда като объркващ екшън, вече изглежда логично, интелигентно и вдъхновяващо."
Към края на вечерта си в боксовия клуб в Рединг бях поканен на спаринг с Джеймс, дребния младеж с бързи ръце и крака. Три пъти се разминах за малко, но след това ме удари силно в главата. В онзи момент знаех, че повече няма да се върна в залата (твърдението на Оруел, че няма достойнство в болката, никога не ми е изглеждало по-вярно). Но в същия този момент в мен се роди най-дълбокото привличане към бокса.
Като спорт той е насилствен, няма съмнение. Но не е анархия. Правилата на играта и капацитетът да ги ползваш - в това бокса намира своето значение.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)