"Американската мечта" на Марио Караилиев

Марио Караилиев е поредният млад български баскетболист, който тръгва по пътя на мечтите си и се отделя от семейство, приятели и родина, за да преследва своята баскетболна цел. 206-сантиметровият Марио вече трета година живее, учи и тренира в меката на играта с оранжевата топка - САЩ, а от този сезон мери сили с някои от най-добрите млади баскетболисти в света, след като дебютира с екипа на Florida A&M в първа дивизия на колежанския баскетбол.

Именно той е поредният герой в "Американската мечта". 21-годишният играч говори за впечатленията си от Америка до момента, за разликите между Европа и САЩ, както и за бъдещите си планове - както на терена, така и извън него.

НАЧАЛОТО

"Винаги съм имал за цел да отида в Щатите, за да играя баскетбол и едновременно с това да получа добро образование. Не е тайна, че именно тук е най-добрата програма "student-athlete", която позволява на спортистите да се развиват и да получават знания, докато играят", разказва Марио.

"Трябва да отбележа, че още докато играех в България за Рилски спортист и учех в Самоков - в гимназия "Константин Фотинов", винаги съм получавал нужната подкрепа за реализация на мечтата си от страна на клуба. И по-конкретно на треньорите Борислав Трифонов и Иван Лепичев, както и мениджъра на отбора Борислав Чилингиров", добавя той.

КАТО В АРМИЯТА

"Мястото бе New Mexico Military Institute в Розуел, щата Ню Мексико. Училището се оказа военен институт, в който програмата е с продължителност две години и подготвя млади кадри за армията. Баскетболният отбор на училището се състезаваше в един от най-силните региони на National Junior College Athletic Association. Преминах двугодишен курс на обучение, като получавах пълна стипендия, играейки за отбора на училището - Broncos", продължава Марио.

ПЪРВА ДИВИЗИЯ ПРИ КОЛЕЖАНИТЕ

От началото на сезон 2014/2015 Караилиев може да се похвали с това, че играе за Florida A&M в Дивизия I на колежанския баскетбол. Новият тим на Марио се подвизава в Mid-Eastern Athletic Conference и може да се похвали с четири титли на конференцията, както и с три участия в едно от най-големите спортни събития в света - финалния турнир на колежаните, известен като "Мартенската лудост".

"След завършването на NMMI с „най-високи почести” ми предстоеше следващата стъпка, която бе да избера добър университет и специалност в него, където да продължа образованието и кариерата си. Един от помощниците в NMMI Ралф Дейвис не спря, докато не намери най-доброто за мен. Треньорът на настоящия ми университет се бе свързал с Дейвис и му бе предложил пълна стипендия за мен", споделя още Караилиев.

"Сегашният ми треньор Байрън Самюелс е гледал видео с играта ми и е останал доволен от видяното, изявявайки желание да ме привлече за център на Florida A&M. Получих предложения и от университети от Дивизия II, но прецених, че е по-добре да сбъдна мечтата си и да играя баскетбол с най-добрите спортисти на моята възраст в целия свят", не спира да разказва днешният ни герой.

РАЗЛИКАТА В ИГРАТА И ТРЕНИРОВКИТЕ

Колежанският баскетбол е една от най-големите спортни сцени в САЩ. Представянето на играчите се следи под лупа, а феновете и треньорите са изключително взискателни. За да се представят на необходимото ниво, те минават през интензивен тренировъчен процес, който със сигурност би стреснал доста хора. Ето какво разказва младият български център за заниманията, през които преминава ежедневно първо в Ню Мексико, както и сега във Флорида.

"В началото ми беше много трудно. В България, както и в NMMI тренировките бяха с продължителност до 2 часа. Тук, във Флорида, най-леката тренировка е от 3 часа. Фитнесът е всекидневен в 6 часа сутринта, а много често тренировките са четиричасови с изключително високо натоварване. Начинът на игра в Първа дивизия не се различава особено от този в двегодишния колеж. Все пак баскетболистите от двегодишните колежи са на нивото на тези в първодивизионните отбори, но поради по-ниския си академичен успех не успяват да учат в университети с такива отбори", коментира Марио тази тема.

ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА В ПЪРВА ДИВИЗИЯ

В дебютната си кампания при най-добрите Караилиев и съотборниците му записват само две победи, а той определя годината като много изморителна и натоварваща. Въпреки това, впечатленията му са изцяло положителни.

"Изминалият сезон беше доста натоварен с мачове из цялата страна. Всеки път при мачове като гости летяхме със самолет предишния ден и имахме тренировка почти веднага след кацането. Беше доста натоварващо както психически, така и физически. Имахме мачове срещу много добри съперници като Clemson, San Diego и New Mexico State, които имат в отборите си потенциални НБА играчи. Удовлетворен съм от това, че заставах на игрището срещу тях и им се противопоставях достойно. Тук всеки университет има големи спортни съоръжения, каквито в България има само в София и най-хубавото е, че никога не остават празни. Най-силното впечатление от мачовете ми направиха феновете на всеки от отборите. За тях е празник, когато техният отбор има мач – залите са пълни, оркестрите свирят колкото се може по-силно, за да разконцентрират съперника, създавайки една неповторима среда за баскетболно шоу", споделя впечатленията си българинът.

През сезон 2014/2015 Марио и останалите баскетболисти на Florida A&M записват само две победи, но за всичко има логично обяснение.

"Баскетболната програма във Florida A&M е напълно нова. Треньорите са нови, а отборът, който беше съставен в университета тази година е с 14 изцяло нови играчи. Шестима от тях идваме от двегодишни колежи, а останалите са първокурсници в университета. Нито един от нас не знаеше какво да очаква в Първа дивизия, и реално погледнато целият сезон беше опознавателен и образователен процес, в които се изграждахме като екип. Резултатите не бяха задоволителни, но за успехите на един отбор се изисква химия и разбирателство на терена, за което е нужно време. Мисля, че ние се движим в правилната посока", добавя той.

ЕВРОПА И САЩ

Между баскетболната игра в Европа и тази в САЩ обикновено има доста разлики. Това се вижда от представянията на националните отбори от Стария континент на големи форуми, когато се изправят срещу съперниците си от страната на неограничените възможности, но според Караилиев европейците вървят в правилна посока и са близо до американците.

"В САЩ се играе доста атлетичен баскетбол и се залага на отскока и тичането, за разлика от България. При идването си тук трябваше да приспособя играта си с много финтове, имитиращи стрелба, защото американците скачаха за чадър почти всеки път. Това беше техниката, с която да мога да бъда най-полезен на отбора. От друга страна нивото на баскетбола в НБА и Евролигата се доближават. MVP на Евролигата Никола Миротич е доста продуктивен играч в Чикаго Булс, което е доказателство за това, че европейският баскетбол настига американския", смята нашето момче.

БЪДЕЩЕТО НА ТЕРЕНА И ИЗВЪН НЕГО
 
Баскетболната топка спира да тупка много по-скоро, отколкото играчите предполагат. Може да звучи клиширано, но е точно така и именно поради тази причина Марио заляга здраво над учебниците. Остава му още година до дипломиране, като до момента се представя отлично в училище. Има желание да продължи да се занимава с любимата си игра професионално, но също така има и планове да не спира с ученето.

"За мен винаги на първи план е било обучението ми. Следващата година завършвам бакалавърска степен по бизнес администрация. До момента резултатите ми са отлични. Ако имам предложение за професионален договор, ще го приема, но имам и планове да продължа обучението си като запиша магистратура по финанси. След завършването й смятам да започна кариера в някоя от големите банки в страната като Bank of America, Wells Fargo или JPMorgan", завършва дългия си разказ той.

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА РАЙКО ДУНДАЛОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА ГЕОРГИ ФУНТАРОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА БИСЕРА ПЕШКОВА

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" НА САМУЕЛ ФРАНСИС