)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Полша и Индонезия са на повече от 10 000 км разстояние, но за Ралица Василева двете държави се събраха в рамките на един състезателен сезон. Волейболистката започна за полския първодивизионен KSZO Островиец (Островиец), но по средата на сезона отпътува за азиатската държава, за да подсили местния BNI 46 (Джакарта).
Нападателката, която е неколкократна шампионка на България с тима на ЦСКА, се съгласи да разкаже за вълнуващия си сезон до момента .
"Започнах сезона в Полша, но заради финансови проблеми в клуба трябваше да се разделим преди месец и половина. Още от преди това от BNI 46 имаха интерес към мен и така взех решението да заиграя в Индонезия. Сезонът в Полша за мен беше фантастичен, като научих много и се развих като състезател и човек. Имах възможността да се срещна с големи състезателки и да играя срещу тях. Общо взето съм много доволна, защото в тима на KSZO Островиец оставих много приятели и хора, които винаги ще са в сърцето ми", разяснява ситуацията Ралица Василева.
Тимът на Островиец завърши на девето място след редовния сезон в Полша
БЪРЗ ВОЛЕЙБОЛ
"Новият ми отбор се казва BNI 46, като завършихме на четвърто място в редовния сезон и на 19 април играем малък финал за третото място. Като цяло отборът се състои от млади момичета, като има национални състезателки на Индонезия и доста талантливи момичета от школата. Нивото е доста добро, но волейболът е по-различен от този в Европа. Играе се много комбинативно и като цялото играта е доста по-бърза. Освен мен, в отбора ни има още една чужденка - националката на Хърватска Антония Калеб, а ни води известната сръбска треньорка Светлана Илич", допълва още българската волейболистка.
КЪСЧЕ ОТ РАЯ
"За мен Индонезия е късче от рая. Всеки ден от тези два месеца тук опознавам нови и нови неща и все се случва нещо интересно. Известно е, че Джакарта е №1 за най-лош трафик в света. Просто е нещо ужасно - може да стоиш в колата 4 часа, за да се придвижиш 4 км!", споделя нападателката.
Ралица Василева трябваше да запише обръщение към феновете на местния език Бахаса
"В Индонезия говорят езика Бахаса, но имаме преводач, за момичетата, които не говорят английски. Иначе в отбора комуникирах на сръбски с треньорката и на английски с останалите. Веднъж трябваше всички да запишем призив към феновете на местния език и беше много забавно", допълва още Рали Василева. 
АДСКИ ЖЕГИ
"Единственото нещо, с което все още не мога да свикна, е жегата. В залата играем на температура около 50 градуса по Целзий. И колкото да се стараят организаторите на местната волейболна лига, с този проблем не успяват да се преборят, просто защото климатичните условия в страната не го позволяват.
Дори нещо, което не бях виждала досега, е че по време на таймаутовете, състезателките имат на разположение бутилка с кислород, ако случайно се почувстват зле. И на някои от двубоите бяха доста често използвани", разказва Ралица Василева.
ПИКАНТНА КУХНЯ
"В Индонезия се хранят с много пикантна храна за закуска, обяд и вечеря. Аз обожавам плодовете им - имат толкова различни и всеки ден си имам нов любим. Какво ще си донеса за България? Прекрасни спомени и незабравими моменти. Каквото и да донеса, определено ще е свързано с едно незабравимо изживяване", завършва волейболистката.
Ивайло Пампулов, BGvolleyball.com
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)