Найден Найденов: Никога не съм парадирал, но реалността е такава (ВИДЕО)

Найден Найденов изведе волейболистите на Марек Юнион-Ивкони (Дупница) до четвърта поредна титла в Суперлигата при мъжете. И за да има символика, през последния сезон това се случи с четири различни състава, както каза самият той. В началото на подготовката започнаха с една формация, единия полусезон бяха в друга, през втория - с трета, а за плейофите - с четвърта. Това се налагаше заради проблеми с контузии и трансфери на играчи. Въпреки това текучество, отборът на Марек запази духа си и заслужено триумфира на върха. И заслуга за успеха няма как да няма треньорът Найден Найденов. Специалистът даде обширно интервю за медиите, сред които и BGvolleyball.com, в Пресклуб България.

- Четири ли е вашата цифра вече?
- Успяхме да спечелим четири титли, защото показахме, че когато има система на работа и ясни правила, които се спазват на всички нива, може да се постигне много. При това ние спечелихме с четири различни отбора, защото всяка година сменяме състава. Това означава, че имаме правилна политика и система при нас, в която всеки си знае мястото. Да, на мен може би всичко това ми коства доста, защото хвърлям много нерви. Все пак искам да сме перфектни и всеки да мисли какво прави. Не е лесно с толкова млади момчета, но важното е, че всички се стараят да изпълняват моите задачи.

- Капитанът на отбора Гьорги Гьоргиев сподели, че Марек триумфира заради шампионския характер...
- Не мога да кажа, че това е рутина, защото в отбора освен той и Боби Апостолов, всички останали са нови. По-младите са тренирали с останалите през последните години и това им е помогнало при изграждането на шампионския манталитет. Просто надграждахме през годините, но не мисля, че опитът се оказа решаващ през последния сезон. Просто, защото нямаме толкова опит.

- Какво казвахте на играчите си в трудните моменти?
- Аз съм човек, който може да бъде много толерантен и който може да разговаря по всякакви въпроси с играчите. Но когато се ядосам, става много лошо. За мен това е правилно, защото младежта трудно въприема нещата. Затова трябва да има малко по-сериозна ръка, когато се работи.

- А какво им казахте след първите два мача с Добруджа 07 в Добрич?
- Тогава си поговорихме, но те не бяха изгубили духа си. Последвалата загуба във втория мач ги мобилизира още повече. Те имат характер и начина, по който загубиха втората среща, ги мотивира допълнително. Тогава ми казаха "Тренер, ние ще спечелим" и на мен ми стана ясно, след което продължихме напред.

- През сезона имахте доста проблеми и мнозина ви отписваха, но в крайна сметка се наложихте въпреки всичко?
- Да, така е. Основният ни диагонал претърпя две операции. И все още не може да навлезне в оптимален ритъм. Но когато има някакъв проблем, всички останали в отбора се опитват да го компенсират. Последните два мача имахме болни играчи и трябваше да ходим по болници. Духът и вярата в своите съотборници ни помогнаха в тези ситуации. Така се постигат успехите.
Ще се върна и малко назад във времето, когато бях треньор на националния отбор преди Олимпийските игри. Тогава казах, че искам да създам отбор, в който всички да са равни и да си помагат в трудните ситуации.

- Създаде ли Марек изкуство да печели мачове с тайбрек през този сезон?
- Изкуство ли е, не знам, но и аз понякога се учудвам как е възможно. На характер ли се дължи, на друго нещо ли, но е хубаво. С оглед на младостта на момчетата, това е голямо постижение. Особено, като се има предвид, че една от малкото ни загуби след тайбрек през този сезон е в Шампионската лига от полския Ястжембски Венгел (Ястжембие-Здруй).

- С четирите си поредни титли Марек се изкачи във волейболния Олимп на България редом до ЦСКА, Левски, Славия и Миньор (Перник). С тези успехи доказахте, че Марек не е т.нар. еднодневка, а сериозен фактор в българския волейбол ..
- Аз обичам да затварям усти на хората, които разбират от волейбол и коментират. Това го казвам в кръга на майтапа, разбира се. Със сигурност това е едно доказване пред всички, че този модел работи. И каквото и да се говори, в момента Марек командва волейбола. Ние сме хора, които показваме как трябва да се работи на всяко едно ниво, за да постигнеш нещо. За мен всичко това е нещо велико! Никога не съм парадирал, но реалността е такава.

- Какво е финансовото положение в българския волейбол?
- Няма спонсори, което стана банално, но не знам как ще продължаваме. Добрич в това отношение е нещо радостно. Имат спонсори и така трябва да стане навсякъде. Виждате, че във волейбола, когато първенството е наистина интересно, залите се пълнят. Навсякъде - в Добрич, Дупница, Разлог, Кърджали, Монтана.. Волейболът си остава нещо, което хората обичат. Ако има малко по-сериозно финансиране по клубовете, и състезателите ще остават, а няма да заминават при първа възможност в чужбина. 90 % от отборите в Суперлигата разчитат на общините. Ако не са общините да помагат, няма да ги има тези отбори, с изключение на нашия. В софийста община има хиляди клубове и затова брат ми много пъти е повтарял, че волейбол се прави в малките градове. В София има много клубове и ако няма спонсори, отборите загиват. Това е основният проблем за Левски и ЦСКА.

- Как се справяте вие?
- Успяваме да се справяме, като искам да изтъкна, че Ивайло Константинов е човек, на който трябва да се направи паметник. От 15 години е единственият човек, който като спонсор дава пари за волейбол, без значение дали има проблеми или не. Много хора имат пари, но не правят същото. Така че за него трябва да се говори само със суперлативи във волейболните среди.

- Всяка година с нов състав, не се ли изморявате да работите "на парче"?
- Напротив! На мен това ми е стимул да показвам, че всичко може да се направи, когато се работи всеотдайно. И най-вече, когато обичаш тази игра и даваш всичко от себе си от сърце. Има си път, който е предначертан отгоре и нещата се случват, когато си вършиш работата. И ще ми бъде още по-интересно, ако имаме 2-3 нови момчета през следващия сезон и ако аз съм все още в клуба.

- Виждате ли следващия Цветан Соколов?
- Надявам се. Такива като Цецо не можем да ги намираме толкова лесно. Ако беше така, щеше да е супер. Има талантливи момчета, които се трудят и мисля, че ще станат хубави състезатели.

- През сезона постоянно се говореше за съдиите. Оправдание на по-слабите отбори ли е да търсят вината у реферите?
- Не знам дали следите моите интервюта и изказвания, но аз съдиите никога не съм ги коментирал. За мен, който го прави, търси оправдание. Със съдиите съм си говорил, че дори когато се нервирам след техни отсъждания, не го правя с някаква умисъл. Просто на моменти съм по-експлозивен и взимам спонтанни решения. За мен, който започне да говори само за съдиите, търси някакво оправдания за собствените си грешки и недостатъци. Според мен българските рефери изобщо не са лоши. Естествено всички допускат грешки и аз съм бил ощетяван, но не съм излизал след мач да коментирам какво са направили съдиите. Това е голяма глупост за мен.