Братя по съдба, братя по оръжие

Плейофите в НБА стартират днес, а Бруклин Нетс се качиха на влака за елиминациите в последния момент, осигурявайки си осмото място в Източната конференция. “Мрежите” ще имат тежката задача да се изправят срещу отбор №1 на Изток - Атланта Хоукс, а битката между тези два тима стартира в неделя.

Дали случайно, или пък не, двама от най-добрите стрелци на Бруклин са израснали под мерниците на снайпери. Нетс могат да се похвалят със сериозно балканско присъствие в редиците си в лицето на Мирза Телетович (№33) и Боян Богданович (№44). И двамата са родом от Мостар, днес в границите на Босна и Херцеговина, като Телетович защитава цветовете на родината си на ниво национални отбори, докато Богданович игра за Хърватия.

Детството на двете бъдещи звезди не минава особено гладко. Когато Телетович е на 7-годишна възраст, а Богданович е невръстно дете на 3 години, Мостар е под обсада по време на войната в Босна, която е резултат на остър междуетнически конфликт между босненските сърби, босненските мюсюлмани-автономисти, бошняците и хърватите.

“Бях на седем години, когато започна войната. Първо започваш да забелязваш липсата на храна, после гранати летят навсякъде, всичко се тресе и постоянно чуваш как хората пищят. Всеки ден родителите ти казват “Днес умря братовчед ни, днес умря един от съседите ни”. Имаше смърт навсякъде. Един ден попитах майка ми дали въобще някой е останал жив. Беше много тежко, много, много тежко. Остави сериозен…. спомен, така да се каже. Спомням си как с приятелите ми играехме баскетбол, а в следващия момент чуваш сирените и гранатите и бомбите започват да летят. Трябва да се скриеш възможно най-бързо. Ако трябваше да умра, щях да умра. Бих направил всичко в името на баскетбола”, разсъждава години по-късно Телетович, който вече трети сезон е част от Бруклин.

И двамата обаче не се предават и се борят за мечтите си до последно. Докато не ги сбъднат. Преминават сходен път, но в крайна сметка успяват. Сега са част от най-престижната баскетболна лига в света. Не е зле, нали? Един малък град от бивша Югославия, чието население е 65 хиляди души може да се гордее с двама НБА играчи.

206-сантиметровият Телетович прави фурор във втория си сезон в мъжкия баскетбол, записвайки по 26.4 точки и 6.6 борби за Слобода Дита (Тузла), а това му отваря вратите за трансфер в белгийския Остенде. Силното му представяне там не остава незабелязано и между 2006 и 2012 година е голямата звезда на редовния участник в Евролигата Лаборал Куча от Испания. Не е избран в Драфта на НБА, но през лятото на 2012 подписва тригодишен договор с Бруклин и до ден-днешен продължава да изживява мечтата си. Пропусна по-голямата част от настоящия сезон заради проблем с белия дроб, но е получил лекарско разрешение да се завърне в игра и ще бъде на разположение на Лайънъл Холинс за плейофите.

Богданович от своя страна дебютира в мъжкия баскетбол в хърватския клуб на Мостар - Зрински и след само един сезон подписва петгодишен контракт с Реал Мадрид! При “кралете” обаче не му потръгва и след наеми в Зрински и Мурсия е освободен, за да се завърне в Хърватия, вече като играч на Цибона. Във втората си година в легендарния клуб блести в Евролигата и си осигурява контракт с турския Фенербахче, а през 2011 е избран от Маями под №31 в Драфта, но моментално бива изтъргуван. Мечтата на 203-сантиметровият стрелец се сбъдва през миналото лято, когато също подписва за три години с Нетс.

Опитният Мирза веднага взима по-младия си съгражданин под крилото си, а Богданович нееднократно заявява, че Телетович му е помогнал изключително много в адаптацията. В началото на НБА кариерата си той почти не говори английски, но към края на дебютния си сезон се справя доста прилично.

Години след края на войната, двама братя по съдба от един малък град в Босна, вече са и братя по оръжие. Телетович и Богданович лека-полека си извоюват статута на ключови фигури в ротацията на треньора Холинс, а приказката за тях продължава с пълна сила.