Стефка Костадинова: Чувствам се като на 20

Стефка Костадинова: Чувствам се като на 20

- Г-жо Костадинова, как се чувства кралицата на световната лека атлетика на 50 години. Имате ли усещането, че сте успяла жена?
- Чувствам се страхотно! Не мога да повярвам, че пред възрастта ми ще стои тази петица, защото сякаш все още съм на 20 години. Няма как сама да се определя като успяла, семейството ми не беше богато и до днес нямам претенции. Но се усещам добре в тялото и в душата си. Щастлива жена съм. 

- Обичате ли да се връщате назад в живота си, какво ви даде спортът?
- Гледам винаги напред, но имам и прекрасни спомени. Спортът ми подари най-хубавите мигове в живота и ме научи да бъда достоен човек. И до днес повтарям на нашите състезатели, че първото, което трябва да постигнат, е да преодоляват себе си, да търсят грешката първо при тях. Така съм постъпвала аз и смятам, че това е правилният път към върха. 

- Всичките мъже в живота ви носят името Николай - бившият и настоящият ви съпруг, синът ви. Това съдба ли е?
- Сигурно това е някаква карма. Разбира се, синът ми е кръстен на първия ми съпруг Николай Петров. Вторият - Николай Попвасилев, ме кара да се чувствам прекрасно, като истинска жена. Навремето Ванга ми каза, че в живота ми ще има само Николаевци и позна. 

- Трети мандат управлявате Българския олимпийски комитет, вече 26 години минаха от промяната, но сравненията с това какво е било преди и какво е днес продължават. Защо?
- Знаете ли, ние, спортистите, сме длъжници на държавата и на привържениците си. Проблемът е, че спортът ни премина през най-различни трусове. Освен това днешните деца са много по-различни от нас. Ако залата не е топла или маратонките не са им удобни, не ги чакайте да спортуват. Младите са подложени на страхотни изкушения - техника, компютри, имат най-различни възможности... Ние не разполагахме с кой знае какви условия, но ни научиха да се борим за всяка победа. 

- Защо избрахте този път и след края на състезателната си кариера останахте свързана със спорта? Не се ли изкушавахте да се захванете например с политика?
- Както казах, спортът ми е дал много, той е животът ми. За политика не ставам, аз съм изключително откровена, не мога да бъда дипломатична или да увъртам. Иначе предложения съм имала от различни партии.

За малко рекордьорката да стане баскетболистка

 Стефка Костадинова на 50 години. Не е за вярване, но днес една от най-великите личности в световната атлетика празнува юбилей. Като се обърне назад, пловдивчанката няма от какво да бъде недоволна. Макар и от втория път, нещата в живота, и в кариерата й, са подредени брилянтно. С олимпийски блясък и с рекорд на планетата, който стои непокътнат вече 28 години и едва ли скоро ще бъде подобрен.

За Стефка е изговорено и изписано почти всичко. Рядко обаче се връщаме в годините на нейното детство. Ужасно палава, непокорна, по-щура и от момчетата в махалата. Кльощава и злояда. Такава е тя на девет години, когато майка й Виолета вдига ръце от белите й.

"Край, отиваш да плуваш“, отсича жената и започва всеки ден да я води на басейна с надеждата, че тренировките ще изцедят силите на свръхенергичното дете. Дори и след час и половина във водата, малката е същата - не спира да тича и да подскача. На 12 години бъдещата прима в сектора за скок на височина минава през първото си голямо изпитание - явява се на изпит за спортното училище в родния си град. Влиза едва седма с лека атлетика и първоначално от ръководството на учебното заведение не я приемат на сериозно. Насочват я към многобоя. Година по-късно тя загатва, че няма намерение да се шегува. Вече е в ръцете на прочутия местен откривател на таланти Добри Иванов-Доцента.

В V клас момиченцето е високо 152 см и преодолява летва, закачена на 141 см. Набитото око на треньора улавя таланта в крехката фигурка на своята най-малка възпитаничка и я насърчава да бъде упорита. В VI клас Костадинова се е издължила до 166 см. Точно толкова скача на републиканското първенство в зала „Фестивална“ в София, а това е нов световен рекорд за девойки.

"Древните гърци са казали, че ако прескочиш ръста си, ти си герой. Тогава и аз я обявих за герой“, признава след години Доцента, който работи с голямата атлетка до завършването й на VII клас. През това време я кара да участва и в състезания по скок на дължина, бягане с препятствия, бягане на 400 м.

Когато е на 14 години, пловдивчанката укротява летвата на 175 см и става най-младият майстор на спорта в България. Оттук нататък подготовката й е поверена на друг изявен специалист в скока на височина - Еньо Тодоров, а в XI клас съдбата я събира с бъдещия й съпруг Николай Петров, с когото минава цялата й кариера. Малцина знаят, че малко преди да завърши гимназия Стефка се контузва и за кратко се пробва в баскетбола, но любовта й към атлетиката надделява.

Първата криза е преодоляна. Втората настъпва през 1989 г. Вече четирикратна световна и още толкова пъти европейска шампионка, и олимпийска вицешампионка, тя отново е на кръстопът. Чупи костица на глезена по време на тренировка и остава извън сектора почти две години. От дългото стоене в гипсовия ботуш и от обездвижването, мускулът на крака й атрофира със 7 см. Костадинова е смазана психически, а това, което й дава лъч светлина, е усамотението, което намира всяка вечер на стадиона в Пловдив. 

По тъмно, с патериците, тя моли домакина да пусне лампите, когато всички отдавна са се прибрали по домовете. Николай Петров я придружава и мълчаливо изпълнява единственото й желание - да постави летвата на 209 см. „Стоях там, подпряна с патериците, плачех и си казвах: Не може това да е краят, длъжна съм да се върна“, разказва след време настоящата шефка на Българския олимпийски комитет. Завръщането е бавно и болезнено.

Провал на олимпийските игри в Барселона ’92 - остава четвърта, като прави три неуспешни опита на 197 см. И това не я прекършва. Търпеливо чака своя миг и той идва на световното в Торонто през 1993 г.

"Тогава разбрах, че съм отново жива и си дадох дума, че златото в Атланта ще бъде мое.“ Така и става. Но в момента на най-великия си спортен успех, сърцето й кърви от загубата на най-добрия й приятел и колега Георги Дъков, който загива в катастрофа, докато Стефка се бори за олимпийската титла.

"Когато животът ти взема едно, ти дава друго. Поне при мен винаги е така. Периоди на голяма тъга с нечовешка радост. Явно ми е съдба и отдавна съм спряла да се страхувам дали когато съм безкрайно щастлива не ме чака нещо, което да ме покруси“, завършва Костадинова - едно златно момиче, което днес ще се събуди на 50 години.

 

Това е тя

Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Олимпийска шампионка от Атланта ’96 в скока на височина. Сребърна медалистка от Сеул ’88.

Седемкратна световна шампионка - 2 пъти на открито (Рим ’87, Гьотеборг ’95), 5 пъти в зала (Париж ’85, Индианаполис ’87, Будапеща ’89, Торонто ’93 и пак Париж ’97). Световна рекордьорка с 209 см (30 август 1987 г., Рим). Петкратна европейска шампионка - веднъж на открито (Щутгарт ’86) и 4 пъти в зала (Пирея ’85, Лиевен ’87, Будапеща ’88 и Париж ’94). Победителка във финала на Световната купа в Канбера (Австралия, 1985). Носителка на орден „Стара планина“ I степен (1996).

Пет пъти Спортист №1 на Балканите (1985, 1987, 1995, 1996, 1997). Четири пъти Спортист №1 на България (1985, 1987, 1995, 1996). Носителка на спортен „Оскар“ (1987 г., Милано). Приета в Залата на славата на световната лека атлетика през 2012. Председател на БОК от 11 ноември 2005 г.

Скоковете й над 2 метра на открито

 

209 см

30 август 1987 г., Рим - нов световен рекорд



208 см

31 май 1986 г., София - нов световен рекорд



207 см

3 септември 1988 г., София
16 септември 1987 г., Каляри
25 май 1986 г., София - нов световен рекорд



206 см

8 септември 1987 г., Риети
6 юни 1987 г., Вьорщад
14 септември 1986 г., Каляри
15 юни 1986 г., Фюрт
18 август 1985 г., Москва



205 см

3 август 1996 г., Атланта
18 септември 1993 г., Фукуока
4 юли 1992 г., Сан Марино
12 август 1988 г., Будапеща
13 септември 1987 г., Падова
4 юли 1987 г., Осло
7 септември 1986 г., Риети
14 юни 1986 г., Вьорщад



204 см

16 септември 1996 г., Токио
29 май 1993 г., Вьорщад
27 юни 1992 г., Стара Загора
19 юни 1988 г., Формиа
8 август 1987 г., Драма
20 август 1986 г., Берн
4 септември 1985 г., Риети
30 август 1985 г., Брюксел



203 см

30 август 1996 г., Берлин
23 август 1996 г., Брюксел
16 юни 1996 г., София
6 юни 1992 г., Севиля
15 септември 1991 г., Падова
22 май 1988 г., София
11 август 1987 г., Формиа
7 юли 1986 г., Москва



202 см

10 май 1997 г., Осака
14 август 1996 г., Цюрих
10 август 1996 г., Монако
14 юни 1996 г., Инголщад
29 агуст 1993 г., Падова
15 юли 1992 г., Ница
30 май 1992 г., Вьорщад
30 юни 1987 г., Лаге



201 см

7 юни 1996 г., Москва
13 август 1995 г., Гьотеборг
7 юли 1993 г., Лозана
13 септември 1992 г., Ористано
8 юли 1992 г., Лозана
30 септември 1988 г., Сеул
6 септември 1986 г., Любляна
13 август 1986 г., София
25 юни 1985 г., София

Влади Лазарова, вестник "Преса"

Последвайте каналите ни в:

Още от Лека атлетика

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти