Владимир Кличко: Страхът се превърна в най-силното ми оръжие

Казах на брат ми да спре да ми е бавачка, загубата от Брюстър през 2004-а едва не ме уби

Намираме Владимир Кличко - шампиона в тежка категория на WBA, WBO и IBF, в офисите на Klitchko Management Group в Хамбург близо до бреговете на Елба. Почти на 39 години (ще ги навърши на 25 март), украинецът е безспорен хегемон с 63 победи от 66 мача. 80% от успехите му са с нокаут.
Кличко се появява усмихнат, с дънки, пуловер и маратонки. Идва от Киев, където посети брат си Виталий, който през декември 2013 г. се отказа от титлата на WBC, за да се посвети на политиката. В Хамбург е за кратко. Предстоеше му пътуване във Флорида, където се готви за следващия си мач - на 25 април в Ню Йорк срещу американеца Брайънт Дженингс.

- Къде живеете сега? В Киев, Хамбург, Маями или Нешвил?
- Навсякъде. Имам четири къщи, но в Украйна е мястото, където се чувствам у дома. Аз съм преди всичко украинец. Тъкмо бях в Киев, за да се видя с брат ми Виталий. Възползвах се, че децата му имаха свободна седмица.

- Един ден казахте: "Брат ми Виталий е боец, а аз не съм. Трябваше да стана като него"...
- Ние с Виталий не сме клонинги. Разликата ни е почти 5 години. Виталий носеше бойния характер вътре в себе си. Показа ми пътя, докато практикуваше карате и кикбокс. Следвах неговите стъпки, видях спортния дух в примерите на Брус Лий и Арнолд Шварценегер... Брат ми беше модел за мен и аз исках да му покажа, че мога да съм също толкова добър и дори да го надмина. Това е още едно доказателство, че макар и някои качества да са вродени, можеш винаги да се учиш и да търсиш съвършенството, без значение в коя област. Бяхме в постоянно съперничество.

- На каква възраст осъзнахте, че трябва да бъдете себе си?
- На 20 години, когато станах златен медалист на олимпиадата в Атланта (1996 г.). Беше наша мечта и на двамата. Виталий трябваше да се бие в супертежка категория, а аз - в тежка. В крайна сметка обаче той не можа да участва (изваден е от отбора заради употреба на стероиди), така че аз заех мястото в неговата категория. Този златен медал го спечелих и за двамата, но също така ми позволи да му кажа: "Виж, брат, аз се представих по-добре от теб".

- Виталий бе във вашия ъгъл по време на тренировки и мачове. Но един ден му казахте "стоп"!
- Беше през 2004 г., след като загубих от американеца Лемън Брюстър. Виталий се опитваше да ми помогне, но

аз не исках неговата помощ

Трябваше да намеря сам решенията. Откакто се родих, родителите ни бяха казали на Виталий да се грижи за мен, но дойде времето да спре да се прави на бавачка. Обичахме се като братя, но аз реших да му кажа: "Виталий, време е да спреш. Това е моят живот, моята кариера. Трябва да се оправям сам". Неговите непрестанни указания пречеха на концентрацията ми. Затова му наредих: "Можеш да идваш на тренировките ми, но само с позволение". Тази конфронтация с Виталий ми помогна да порасна.

- Имате невероятна енергия, но не и равностойни съперници?
- Това не е вярно. Тук са англичанинът Тайсън Фюри, Дионтей Уайлдър, който държи титлата на WBC. Да не забравя англичанина Антъни Джошуа.

- Но Джошуа е още "бебе" на 25 години...
- Имах спаринги с него и, повярвайте ми, много е добър - техничен, издръжлив и силен. Един ден той ще бъде шампион.

- Често ви критикуват, че си избирате лесни съперници. Дори бившият световен шампион Ленъкс Люис каза, че "в тежка категория всички чакат Кличко да се пенсионира"...
- Винаги може да се критикува. Колкото и да уважавам Люис, той изговори много грешни неща. Оставам с усещането, че всичко ми е много лесно, но отзад всъщност става въпрос за огромна работа. Удържах всички предизвикателства и не оставих шанс на съперниците, защото в противен случай отдавна щях да съм загубил. Дори срещу Мормек. С ръкавиците, стиснати в юмруци,

ставам най-лошото момче

И извинете ме за израза, но ако някой се опитва да ме прави на глупак, направо ще го размажа. На ринга.

- Сякаш говори нов Владимир. Никога не сте засягали тези теми…
- Зная, но този бизнес е нещо сериозно. Аз не се взимам на сериозно, иначе ще стана арогантен. Не подценявам нито един съперник. Увереността ми идва с годините, опита и работата. Моите слабости се превърнаха в силната ми страна.

- Страхът ли е вашата най-голяма слабост?
- Не, той се превърна в най-силното ми оръжие, защото ми помага да остана концентриран, мотивиран и никога да не подценявам когото и да било. Страхът е мотор.

- Имате 66 битки на професионалния ринг. Още ли ви треперят краката час преди да се качите на ринга?
- Не. Усетих това само на първата ми битка. Бях на 14 години в Гомел, Беларус. Биех се в един цирк. Заслепен от светлините и притеснен от хората наоколо, бях толкова уплашен, че ударих съперника само три или четири пъти. После тръгнах да пазя лицето си с ръкавиците. Не знаех какво да правя, когато съперникът ме удряше. Днес това чувство избяга. Мога да се контролирам, но страхът да не загубя остава. Брайънт Дженингс обеща да ме нокаутира на 25 април. Това ме плаши, но в същото време ме кара да тренирам и да се подготвя.

- Сравнете страха на ринга с онзи, който изпитахте на първата ви среща с актрисата Хейдън Пенетиър?
- Ако говорим за уплаха, миналата година я изпитах в барикадите на Киев по време на революцията. На Майдана имаше напрежение, паника, чувахме изстрели. Но най-лошото, което съм чувствал, е преди погребението на баща ми преди 4 години. Знаех, че трябва да го видя умрял. Беше ужасяващо.

- До каква степен ви оказа влияние загубата от Брюстър през 2004 г.?
- Бях разбит. Всички казваха, че съм загубеняк. Чувах какви ли не неща. Че не мога да понасям удари, че нямам сърце... Да загубиш вярата на всички е ужасно. Болката още живее в мен. Дори съперниците ми гледат този мач, за да трупат самочувствие. Поражението едва не ме уби, но аз оцелях и се завърнах по-силен. Тръгнах от нулата. Нямах никакви спонсори, никой не искаше да работи с мен и аз инвестирах цялото си време, емоция и пари, за да възродя кариерата си.

Карим БЕН ИСМАИЛ, EQUIPE