Британи Боу и Павел Кулижников са най-бързите кънкобегачи в света този сезон

Британи Боу и Павел Кулижников са най-бързите кънкобегачи в света този сезон

Какво е да си американка, да станеш световна шампионка и да се озовеш в ситуацията нито един журналист от Съединените американски щати да не прояви интерес към теб? За какво става въпрос в случая най-добре знае Британи Боу, която само преди два дни спечели Световното първенство по кънки бягане в спринтовите дисциплини при жените в Астана, Казахстан. Спечели го и то не как да е, а с 4 победи от 4 възможни такива. Това се случва едва за осми път в историята на бързото пързаляне с кънки на дълга писта. Последната шампионка, представила се толкова категорично, колкото и Боу е била Моник Гарбрехт, която през 2003 година с две победи на 500 и две на 1000 метра печели световната титла по кънки бягане в спринта.

Само преди две седмици по време на Световното първенство по кънки бягане в отделните дисциплини Британи Боу бе също толкова фантастична, колкото и през изминалия уикенд в Астана. Тогава в Хееренвеен бившата баскетболистка от Колежанското първенство по баскетбол на САЩ и световна шампионка от ин-лайн скейтинга спечели цели две световни титли – на 1000 и 500 метра. На 28 февруари и 1 март Боу постави летвата толкова високо, че така и не видяхме друга състезателка, която да е в състояние да ѝ бъде конкурент на ледената пистата в Казахстан. За съжаление обаче нейното постижение не представлява особен интерес за американските медии. Жалко, че дори и след тази титла вниманието към Боу от страна на американските журналисти няма да се повиши. Сякаш нищо не е постигнала.

„Само веднъж на четири години нещата са по-различни – по време на олимпийски игри, така коментира Боу липсата на интерес от страна на американската преса към световните ѝ титли и след това добавя - Същото е положението и със спонсорския интерес към мен и колегите ми от американския национален отбор по кънки бягане. По време на олимпийските игри миналата година в Сочи не се представихме никак добре, което е причината за липсата на интерес от страна на спонсорите към нас. Интересът към моя спорт ще се върне, само ако след три години някой от нас се представи добре на следващите олимпийски игри. До тогава обаче аз със или без спонсор ще продължа да се състезавам”.

Да бъдеш по-известен в чужбина, отколкото в собствената си родина. Такова е положението на Британи Боу. Тя е по-популярна в Холандия, отколкото в Съединените американски щати. Ако бе българка, тя би се превърнала в нещо като национален герой, но не и в родината ѝ. „Когато се прибера у дома вероятно ще ме потупат само по рамото за успеха, нищо повече”. Неслучайно през изминалия уикенд една от съотборничките на Боу – Шугар Тод се появи на ледения овал в Астана с изписано „MOM + DAD” (мамо + татко) върху състезателния и костюм на мястото определено за реклама на основния ѝ спонсор. Боу някак приема реалността. „В крайна сметка аз се състезавам най-вече за себе си и защото обичам да карам кънки".

Кънки бягането определено не е спорт, чрез които не могат да се изкарват добри пари в Америка. „Световната титла в спринтовото кънки бягане дойде като идеален подарък за моя рожден ден”. С тези думи току що навършилата 27 години Боу продължи коментара си по повод своето последно постижение на леда и накрая допълни следното: „Нямам повече мечти и желания за този сезон”.

„Това, към което се стремях, успях да го постигна. Кънки бягането е най-шантавият спорт, с който съм се занимавала до сега. В този спорт може да се намираш в много добра спортна форма и в същото време нищо да не ти се получава на леда. Изисква се не само много работа, но и огромна концентрация, за да постигаш победи. Аз успях в Астана. Пързалянето ми този уикенд беше на много високо ниво.” 

И докато Боу се пързаляше с лекота в Казахстан, то съотборничката ѝ Хедър Ричардсън имаше проблеми. „Беше ми трудно. Имах желанието за победа, но тялото ми сякаш не ме слушаше и не се подчиняваше на моите команди”. Ричърдсън остана втора в крайното класиране по време на световното първенство в спринта. Според нея неуспехът ѝ в Астана се дължи най-вече на леката преумора, която я е налегнала от няколко седмици насам. На този етап Боу е физически много по-здрава от Ричардсън и затова в момента карането ѝ от старта до финала е много по-стабилно от това на съотборничката ѝ. Това според мен е тайното оръжие, носещо победи на Боу в тази последна, но толкова важна част от кънки сезона.

Това, което обаче Хедър не успя да постигне в Казахстан, тя ще го търси на Световното първенство „Ол раунд”, което ще се проведе на супер бързия леден овал в Калгари, Канада идния уикенд. Въпреки че за нея участието в надпреварата в Калгари ще е един вид експеримент, това съвсем не изключва вариант за победа. Британи Боу няма да участва в това състезание и по този повод тя заяви следното в Астана: „Ол раунд надпреварите не са залегнали в моята програма или поне не за тази година, но са опция за в бъдеще”.

Ето го и крайното класиране от световното първенство по кънки бягане в спринтовите дисциплини:

ЖЕНИ                                                                      

1.      Британи Боу (САЩ) 149.600 точки

2.      Хедър Ричардсън (САЩ) 150.815 точки

3.      Каролина Ербанова (Чехия) 152.625 точки

МЪЖЕ

1.      Павел Куложников (Русия) 138.325 точки

2.      Хейн Оттърспиър (Холандия) 139.335 точки

3.      Алексей Йесин (Русия) 139.855 точки

4.      Мишел Мулдър (Холандия) 139.865 точки (Двукратният световен шампион в спринта (от 2013 и 2014 година) не успя да защити титлата си този сезон. – бел. на автора)

Какво може да се каже за Кулижников, който в неделя спечели световната титла в спринта по един наистина безапелационнен начин?

Младият едва 19-годишен руски кънкобегач е роден в Нова Зембла - руски остров в Северно море. На 6-годишна възраст семейството му се преселва в Коломна и така той се озовава в меката на кънки бягането в Русия. На 17-годишна възраст, докато се състезава при юношите,  Кулижников е уличен в употребата на допинг. Причината е употребата на спрей за нос против настинка, който е съдържал непозволен препарат. След като изтърпява двегодишното си наказание, Кулижников се завръща на леда този сезон като дебютант при мъжете, печелейки първо титлите шампион на Русия на 500- и 1000-метровата дистанция, след това и златото в спринта на 500 метра по време на Световното първенство в отделните дисциплини в Хееренвеен (Холандия), и сега последния уикенд световната титла в спринта.

В Астана Кулижников регистрира 3 от 4 възможни победи. Пързалянето на Кулижников е радост за окото не само благодарение на безупречната му техническа поставеност, но и благодарение на невероятната експлозивност, с която е заредено карането на руснака. Единствено в първото от двете бягания на 1000 метра, холандецът Оттърспиър се оказа по-бърз от руснака и даде по-добро време от него (1.08,93 минути за Оттърспиър срещу 1.09.10 за Кулижников). Холандецът, освен със сребърното отличие, си тръгна от Казахстан и със срязан пръст от една от собствените си кънки и огромна дупка на гръба на състезателния си костюм от сериозно падане по време на тренировка на ледения овал в Астана.

Резултатите при Оттърспиър не идват толкова лесно, колкото при Кулижников. Холандецът гради кариерата си поетапно. „Световната титла в спринта ще бъде следващата ми стъпка”, казва  26-годишния Оттърспиър след спечелването на сребърния медал от първенството на планетата тази година. През 2013 по време на Световното първенство в Солт Лейк Сити той печели бронзов медал. Логично е в бъдеще да иска и златен такъв. Оттърспиър не смята, че Кулижников е непобедим. 

„Кулижников все пак е човешко същество, не робот и това го прави победим”. Какъв е планът на Оттърспиър? Разкрива ни го самият той. „Смятам да се фокусирам изцяло върху първенствата в спринта. 1000-та метра, които са моя специалитет има как да бъдат подобрени, макар и малко, но достатъчно. На 500-метровата дистанция трябва да намеря начин да намаля разликата между постиганите от мен времена и тези постигани от Кулижников. Определено ще работя много по въпроса през идното лято или с други думи през подготвителния пероид за следващия сезон ще фокусирам изцяло вниманието си върху подготовката си за следващото световно първенство в спринтовите дисциплини догодина . Надявам се това да ми донесе желания резултат”. Ние зрителите също сме любопитни да видим дали Кулижников има начин да бъде победен от холандеца Оттърспиър. 

Определено сезон 2014/2015 не е от най-успешните за холандското кънки бягане. Няма ги купищата златни медали от миналата година. Въпреки всичко обаче холандците продължават да гледат с оптимизъм напред. Тук ми се струва подходящо да цитирам думите на един от членовете на тазгодишния екипаж на яхтата „Веста” от регатата „Волво оушън рейс”, които в неделя, след като „Веста” от водач в един от етапите на надпреварата накрая се оказа последена, каза следното: „След като дъждът премине, винаги изгрява слънце”. 

Слънцето, което за Нико Иле от германския национален отбор по кънки бягане почти бе изгряло през изминалия уикенд, когато в неделя той  бе застанал на старт, за да се бори за бронзовото отличие. Вместо това обаче германският състезател бе дисквалифициран след втори „фал старт” на 500-метровата дистанция. Иле бе отстранен от състезанието за докосване или пристъпване на стартовата линия в промеждутъка от времето между даването на командата „готови” и самия старт. Съмнения за неправилността на това решение имаше както в германския щаб, чийто протести продължиха повече от половин час, така и сред зрителите и журналистите, защото така и никой не видя достоверен телевизионен кадър, с който да се потвърди и докаже, че Иле е докоснал стартовата линия. Но това е част от спорта. Една малка грешка и си вън от играта. Едно погрешно съдийско решение и за теб развоя на нещата състезателно се променят изцяло. Тогава не ти остава нищо друго освен да поемеш дълбоко въздух, да забравиш и да продължиш напред. Това сега трябва да направи и Иле. Така трябва да направят и холандците. Те трябва да си вземат поука от случилото се този сезон и да спрат деградацията, която е напът да унищожи холандското кънки бягане. Холандските треньори трябва най-после да осъзнаят, че възможно най-ранното откриване на таланти стои в основата на успеха и че предвид нивото на кънки бягането в световен мащаб в момента, трябва усилено да се работи за подобряването на техниката на пързаляне на състезателите. При все по-високите скорости, които екипировката позволява да се развиват на 400-метровата пистата, техниката на каране на кънкобегачите ще става все по-важна и по-важна за постигането на успехи.

Фани Богданова

за

Sportal

.

bg

Последвайте каналите ни в:

Още от Зимни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти