Олимпийският шампион в слоупстайла Сейдж Коценбърг: Ще е яко да дойда в България
Олимпийският шампион в слоупстайла Сейдж Коценбърг: Ще е яко да дойда в България
29 яну 2015 | 18:28
922
0
Когато ни казаха, че имаме шанса да направим интервю с олимпийския слоупстайл шампион Сейдж Коценбърг се ентусиазирахме бая. До таква степен, че не си дадохме сметка, че по време на интервюто Сейдж ще е на X Games – едно от най-големите събития, които са част от World Snowboard Tour. Едно от най-големите събития в индустрията по принцип. А това е едно от основните неща, върху които искахме да го чуем как разсъждава. Олимпийските игри (FIS, IOC) от едната страна – събития като X Games (WST) от другата, през призмата на настоящ олимпийски шампион. Е, имате възможност да видите какво казва той по въпроса в това интервю. Интервю с може би най-повтаряното име в сноуборда през последната година…
Огромни благодарбости на Monster Energy – България, които са основната причина интервюто да се случи.
- Здравей Сейдж, къде те намираме в момента?
- Ние сме в Аспен, Колорадо, годината е 2015 и сме на X Games.
- Какви са плановете ти за остатъка от сезона?
- След X Games ще се върна в Парк Сити за няколко дни, а след това ще отпътуваме за снимки. Искаме отново да отидем в Източна Европа, защото бяхме там преди две седмици. Може би да покараме в пудрата. Не знам – просто да снимаме стрийт, беккънтри или каквото и да е. След това пътуване ще отида в Ел Ей за Air & Style и това ще е последното ми състезание за тази година. После ще се опитам да поснимам малко и да поработя върху мои проекти.
- Като погледнеш назад – близо година след Олимпиадата, коя бе най-голямата промяна в живота ти?
- Бих казал, че най-голямата промяна е прекарването ми в планинските градове, когато искам да се поразходя. На събития като тук на X Games, предишните години се мотах из града и от време на време хората идваха при мен, за да ме поздравят, да се снимат или да вземат автограф, а тази година в един от първите дни се опитах да изляза от хотела, за да гледам приятелите си в Ski Slopestyle, изминах едва 15 крачки извън хотела и останах там за около час просто за снимки и автографи. Това определено е откачено и е нещо, към което все още се приспособявам, защото ми е много чуждо. Никога не съм бил такъв човек преди Олимпиадата, така че определено е откачено. Мисля, че това е нещото, което се промени най-много.
- Получаваш ли повече почерпки с бира в баровете сега?
- Да, всеки път като отида в някой бар, е не във всеки, но тези в планинските градове, когато вляза и всички се опитват да ме почерпят с шотове и бири. Понякога им отказвам, защото ако приема всяко предложение, ще съм смазан всяка вечер. (Смее се).
- Между другото имаш ли още от онези зимни шапки с коса, от които даде на Конън О‘Брайън в неговото шоу?
- Не, това което е в Конън О‘Брайън е единственото по рода си. (Смее се)
- Добре, още един въпрос за Олимпиадата. Има различни мнения за присъствието на сноуборда в Олимпийските игри и имаше много дискусии, особено когато слоупстайла бе включен. Терие Хааконсен има доста специфично мнение по въпроса. Познаваш ли го и какво мислиш за всичко това?
- Да, познавам го – не много добре, но му се възхищавам от много време. Да, беше лудо да участваме в Олимпиадата за първи път. Всъщност да отидеш там и да го преживееш бе, може би, най-якото нещо за мен, защото ми показа две страни. Едната, която бе нещо ново за мен е, че докато отивах натам почти се бях отказал и за малко да не потегля. Беше ми писнало, не ми харесваха квалификациите, не ми харесваше цялата идея, но след това, все пак, го направих, защото исках да видя за какво става въпрос и да се поуча. Това бе и нещо, което от известно време исках да направя. Така се озовах във вътрешна битка със себе си – дали да отида или не. В крайна смета отидох и успях да вляза в отбора, което беше яко. Когато стигнахме до там, всичко бе много добре организирано. И така от една страна всичко беше добре организирано, бяха се постарали да направят слоупстайла много готин и това, което се получи мисля, че беше много яко. Мисля, че слоупстайл сноуборда беше много як. Не мога да кажа същото за пайпа, който изглеждаше ужасно – направи сноуборда да изглежда глупав. Но слоупстайла изглеждаше много готин, всички караха много добре. Това е класическо сноуборд състезание, където Столи ще се спусне и ще се поздравим още преди да са излезли резултатите. Всички разпускаха най-горе и се забавляваха. Мисля, че много хора видяха приятелството и го усетиха, което е много яко. Това забелязах след Олимпиадата и всички ми го казаха. Но от другата страна е ситуацията с FIS и IOC. Има толкова много неща, с които не съм съгласен в целия този сценарии, но работата е там, че Терие и останалите искат да го променят и аз ги подкрепям. Но има начини, по които реално може да се променят нещата и начини, които мисля, че са само теоретично възможни. Олимпиадата винаги ще включва сноуборда, няма да има повече бойкоти, няма начин. Лично аз не бих се върнал ако е същото. Ако трябва да се класирам през всички тези FIS състезания, по-скоро не бих участвал. Целия този квалификационен процес беше ужасен. Тази страна на нещата ме накара да загубя интерес в състезанието, което доста ме нарани. Остави горчив вкус в устата ми. Но мисля, че причината, поради която няма да видим бойкот – пълен бойкот или нещо подобно на Олимпиадата, са федерациите. Русия, Австралия, Норвегия, Швеция, Америка, Канада – всяка държава има собствено ръководство и това което видях за първи път е, че Австралийската федерация плаща на атлетите си, за да участват в Световното първенство вместо да дойдат на X Games. Аз лично бих застанал зад убежденията си и ако някой ми предложи да ми плати, за да отида на Олимпиадата, аз ще му кажа „Майната ти! Няма да отида заради вас“. Трябва да си обеден за себе си, но нещата са различни за различните хора и уважавам това. Ако ти платят, за да отидеш и това е единственото събитие, за което ти плащат – това е много яко от една страна. Но ако започнем бойкот – аз, Стале, Марк, топ райдърите, също така Свен Торген, Час всички ние може да не отидем, но въпреки това ще видиш много други карачи, които в общи линии правят същите трикове. Сещаш се – масовата публика не може да направи разликата, а IOC знае това и ще видиш федерации, които плащат на атлетите си за да отидат. Те ще ги попитат „Искаш ли пари? Искаш ли спонсорство? Искаш ли нашата подкрепа за твоето сноуборд крю? Ако е така – ще трябва да отидеш на Олимпиадата и да участваш в тези състезания, за да се класираш.“ и аз знам, че ще завърши така. Гадно е. Когато започнах да го осъзнавам бе по пътя ми към Олимпиадата, а след това започнах да го забелязвам много повече. Отборите натискаха атлетите, защото в много държави това е единствената подкрепа, която райдърите получават. Имат един отбор, който ги подкрепят – дава им пари, за да пътуват, което е много яко от една страна. Страхотно е държавата да прави това за теб и ако това е единствения начин да си професионален сноубордист е страхотно, но за хора като мен – по-скоро не бих отишъл на събитие, което вече не подкрепям. Мисля, че това е друга глава от живота ми. И това е причината, поради която не мисля, че ще видим истински бойкот. Гадно е, но това е реалността. Някои от нас ще го направят, но мисля че някои няма. Смятам, че ще го видим на следващата Олимпиада. Вярвам, че някои хора няма да отидат.
- От по-светлата страна на нещата, разкажи ни за…
- (Смее се) Това е, казах, че няма да навлизам в дълбочина, ама…
- ОК. Разкажи ни малко за Lick The Cat крю.
- (Смее се) Да, определено това е от обратната страна на всичко казано до тук. Има неща в сноуборда, които мисля, че са много яки като например LTC Crew. Това е крю от Юта. По-скоро сме базирани в Юта, но има хлапета от Орегон, Джаксънхол и от къде ли не. То е по-скоро.., това не е истинско крю, по-скоро е група от близки приятели, които са LTC но също така има хора, които не са официално в него, но всъщност са в него. Това е екип от сноубордисти, които се забавляват, правят простотии, карат много сноуборд, снимат клипове и си прекарват добре. Има и други яки сноуборд крюта като Keep the Change, House of 1817, Yawgoons, Déjà vu crew. Не знам, яко е да видиш тази страна от сноуборда, нещата се получават, всички правят готини видеа. Мисля, че това е много важна част от сноуборда.
- Като професионален сноубордист уморяваш ли се понякога от снимането и участието в състезания? И също така, кое предпочиташ?
- Това бе първата година, в която се опитах да снимам и да участвам в състезания едновременно. Това ме накара да се наслаждавам на снимането много повече, но и ме накара да уважавам състезанията. Случва ми се веднага след пътуване за снимки да отида на състезание, докато някои хора карат само скокове в Брекендридж например и подобни неща през цялото време и отработват триковете си. Ти идваш от пътуване, в което си карал само по рейлове и цялото тяло те боли и не си скачал от скокове цели две седмици. Това е трудната страна на нещата. Трябва да ги балансираш и да си в час както със снимането и със състезанията, защото и двете са на такова високо ниво, че не би искал да си посредствен и в двете, но определено е трудно да се балансират. Аз предпочитам снимането, защото това е част от сноуборда, към която съм се насочил. Виждам себе си в такива активности след няколко години, когато няма да се състезавам повече. Но надпреварите са страхотни. Участвам от както бях на седем. Понякога се претоварвам на тях. Миналата година участвах в седем състезания преди Олимпиадата, което прави седем от първи декември до двадесет и пети януари или нещо такова. Това е лудо, направо откачено – сещаш се. И така понякога се претоварваш от състезания, но снимането на филми винаги го има и мисля, че е много забавно.
- Яко. Една от най-големите новини миналата година бе, че Nike се оттегля от сноуборда. Какво смяташ, че се случи и какво е мнението ти по тази тема
?
- Излизането на Nike от сноуборда определено бе изненада за мен. Определено не го очаквах. Известно време чувах слухове, на които не вярвах, защото бях в отрицание на Nike. Всичко започна с разговори дали ще има сноуборд програма или не и те в крайна смета се изтеглиха от сноуборда. Някои казват, че е страхотно, защото голяма корпорация напуска сцената, а някои казват, че… това са любимите ми обувки, беше много яко да съм част от един от най-яките отбори, в които някога съм си мечтал да се включа. Хора като Гиги Ръф, Николас Мюлер, Джед Андерсън, Халдор Хелгасон, както и Луи Видо и Скоти Лего, заедно с още луди състезатели. Беше велико да си част от този страхотен отбор. Тази част определено ще ми липсва. Това бяха любимите ми обувки – те са страхотни. Целият екип, който работеше там беше върха, всички професионални сноубордисти, легенди в индустрията, цялата тази група от хора, които те караха да се чувстваш не като част от огромна корпорация, а като част от сноуборд компания. Имаше много изследвания, които се опитваха да създадат нови и креативни неща като по-леки обувки, светещи обувки и такива, които се самозатягат. Яко е да видиш тази част от нещата. Но да, нещастен съм, че вече ги няма но, мисля че има и добра страна, защото отваря една врата за някои хора. Знаеш – една врата се затваря, друга се отваря.
- Историята за 17-годишната Али Бери, която кръсти трика ти The Holy Crail истина ли е?
- Вярна е! (Смее се) Да, в крайна сметка направих този граб в Маунт Хууд. Просто се лигавехме един ден, правих фронт 7-ци и реших да направя една с джапен, и тогава си помислих – защо да не направя джапен с крейл? Забих го докато никой не гледаше и си помислих „Това беше яко“. След това не го бях правил доста време. На Air & Style го направих при един двоен каб 12-ка. Правех двоен каб 12-ка с джапен на полуфинала и си помислих „Добре, защо да не пробвам този трик, който научих през юли или когато и да беше?“. Направих го и паднах на гърба си, но вече си бях осигурил място в следващия кръг, така че нямаше проблеми. И във финала реших да опитам пак, пробвах го, лепна ми и отнесох второто място. След това писах на няколко човека, като Пат Бриджис, които знаят всеки граб, който някога е бил правен. Когато те ми казаха, че не мислят, че този има име, започнахме да мислим как да се казва. Пат Бриджис искаше да го кръсти „Jail Bird“ (Смее се). Но в крайна сметка попитах във Facebook и Instagram как трябва да го кръстим. И това момиче го нарече “Holy Crail” и си помислих, че това е много яко защото е крейъл граб с джапен и е като “Holy Grail” (Светият Граал) на крейъловете и така стана “Holy Crail”.
- Срещал ли си я?
- Не, никога не съм я срещал.
- Още един въпрос за Сочи – хареса ли ти градът? Бил и отишъл отново там някой ден, може би на почивка?
- Не си се представям да се върна отново там. (Смее се) Не си представям да се върна отново в Сочи за почивка или каквото и да било. Имам чувството, че когато пристигнахме там – това бе един призрачен град. Те бяха направили всички тези хотели и ресторанти и магазини само за Олимпиадата и след като приключи, мисля че даже имаше статия за това, отново е станал призрачен град, което е гадно. Гадно е да го видиш, но те бяха взели едно малко рибарско селце и го превърнаха в метрополис за Олимпийските игри, така че беше лудо, защо всички тези сгради няма да бъдат използвани повече. Не си представям да се върна отново там освен ако няма идея за история, която да разкажем, или нещо подобно след няколко години. Тогава ще е яко да отидем. Знам, че там има някои много яки планини, които са огромни. Определено има пудра и беккънтри. Знам, че някои ски крюта са ходили, както и някои сноубордисти преди Олимпиадата. Може би в този аспект като история или нещо такова – Завръщане в Сочи, този път не, за да се състезаваме, а за да покараме в някои яки беккънтри линии или нещо подобно. Това би било доста яко. Но не мисля, че бих отишъл там на почива. (Смее се)
- Чувал ли си някога за България? Знаеш ли, че имаме страхотни планини тук и би ли ни посетил в близко или не толкова близко бъдеще?
- Не знаех, че има толкова яки планини в България. Може би това е нещо, което ще се промени тази година. Бях в Босна преди две седмици и беше лудо да видя това. Сещаш се – беше много различно и повлияно от войната. Беше страхотно да отида в различна част от света, в която никога не съм бил. Да опозная България ще е страхотно.
- Искаш ли да пратиш съобщение на сноубордистите в България?
- Да, за всички сноубордисти в България искам да кажа „Как е!“ и ако дойда там се надявам, че всички може да се срещнем и да покараме един ден и да накараме сцената да се развихри, защото малко е по-отдалечено от това, на което съм свикнал. Ще е яко да дойда там и да се срещна с всички, които карат сноуборд и споделят същите интереси.
- Благодарим ти, Сейдж. Пожелаваме ти страхотен сезон!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)