)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Все още имам мотивация да тренирам, категоричен е биатлонистът
На 27 януари най-титулуваният биатлонист за всички времена Оле Ейнар Бьорндален навърши 41 г. Страшно е дори да си помислиш, че той продължава да намира в себе си сили и мотивация, за да бъде конкуренция на биатлонисти, два пъти по-млади от него.
Нека се пренесем в миналото и си спомним един ден, една гонка с невероятни емоции. 8 февруари 2014 г. - олимпийският спринт в Сочи. И най-големите му фенове не можеха да повярват, че Бьорндален може да грабне златото в спринта. В щафетата - да, медал -да, но индивидуално злато - едва ли... Колко приятно е понякога да грешиш. Замислете се - човекът беше на 40 г.! И победи в най-бързата гонка, демонстрирайки великолепна скорост. Заби рекорд и като най-възрастен победител в състезанията, че и на олимпийски игри. Спечели 7-и златен олимпийски медал и регистрира 94 победи в биатлона! Доказателство за изключителна сила на воля, мъжество, характер, инат и безгранична любов към мечтата на живота си - биатлона.
„Императорът” с радост даде интервю за руските медии.
- Оле, навършихте 41 г. На колко обаче се чувствате?
- Важното е, че се чувствам добре (смее се). Още съм мотивиран и работя усърдно. Почти нищо не се е променило, откакто бях на 30. Да, малцина побеждават на 40, но в спорта всичко е възможно дори на 45 г. Добрата форма ми позволява да разчитам на добри резултати още няколко години. Смятам да продължа до „домашното” световно в Холменколен през 2016 г.
- Биатлонът е...
- ... Концентрация. Важни са също техническият аспект, физиката и, естествено, психологията. Иначе мотивация никога не ми е липсвала - аз обичам безумно този спорт.
- Помните ли ОИ в Нагано през 1998 г. и първото ви злато?
- Беше великолепен ден!
Това злато беше важно не само за мен, но и за цяла Норвегия
Халвар Ханеволд спечели индивидуалната надпревара, а аз - спринта на 10 км. Именно тези победи тласнаха биатлона в Норвегия напред.
- Коя е най-впечатляващата победа в кариерата ви?
- Освен в Нагано невероятно беше и едно състезание в Ханти Мансийск, което се проведе при силен вятър и екстремни условия. Може би то беше най-доброто ми.
- Ами Солт Лейк Сити? През 2002 г. станахте абсолютен олимпийски шампион, спечелвайки всички стартове.
- Там просто бях в превъзходна форма. В подобна потресаваща форма бях също и на световните в Хохфилцен (2005) и Корея (2009), където също спечелих всички дисциплини. В Солт Лейк обаче беше олимпиада.
- Вие сте най-титулуваният спортист в историята на зимните олимпиади. Как се чувствате на върха?
- Великолепно! (смее се). Чувството е страхотно - да си в първата редица с Бьорн Дели, когото в Сочи изравних по победи. Той е мой приятел и пример за мен. Мотивираше ме неговото спортно дълголетие.
- Португалският треньор Жозе Моуриньо някога каза, че когато си първи, няма никакво напрежение. Но когато си втори или трети, се намираш под постоянно напрежение. Съгласен ли сте?
- Напрежение съществува навсякъде и винаги, особено при топспортистите - от страна на пресата, отбора, съотборниците. Не можеш да избягаш от него, затова трябва да умееш да се справяш и да го контролираш.
- В кой момент от кариерата си го почувствахте най-силно?
- До първата ми победа на световно първенство. Но чаках дълго за златото. Станах олимпийски шампион през 1998 г., а световния връх покорих едва през 2003 г. в Ханти Мансийск. Можех да спечеля световното още през 2001 г., но тогава паднах преди самия финал и останах втори с 4 секунди след французина Рафаел Поаре.
- Веднъж в интервю се оплакахте, че хората не знаят много неща за вас. Например, че ходите по въже. Какво още не знаят?
- (Усмихва се) Добър въпрос. Например, че умея да готвя. Мнозина смятат, че съм доста сериозен и не умея да си почивам и разпускам, което не е вярно. Какво още? Плувам добре, занимавам се със сърф. Всъщност един професионалист няма много време за отдих, затова трябва да го използва пълноценно.
- Във връзка с любовта ви към кулинарията кое е фирменото блюдо на Оле Ейнар Бьорндален?
- Лично аз ям много паста и мога да сготвя спагети „алиолио пеперончино” - с чесън, чили и свежи домати. В домашни условия правя и страхотна пица.
- Като малък сте мечтали да станете спортен фотограф. Какво е отношението ви към медиите и журналистите?
- Медиите са много важни за нашия спорт. Но ми се струва, че журналистите имат прекалено много власт. С текстовете си пресата фактически може да промени света, да повлияе за приемане на решения в политиката. Така е и в спорта. Когато използват силата си в правилното направление, е добре, но понякога я използват и в негативна посока. Критиката им обаче трябва да е обоснована.
Когато започнат да заливат спортиста с кофи помия, той трябва да си смени професията
Всичко трябва да се върши професионално.
- Ако вие бяхте журналист, кого бихте интервюирали?
- Владимир Путин и Барак Обама - едновременно.
- Дразнят ли ви писанията в пресата за вашия роман с Даря Домрачова?
- Да, но ги разбирам. Личният живот на спортиста е една от най-интересните за читателите теми, да не кажа най-интересната. За мен обаче връзката ни с Даря е личен въпрос и не желая да я коментирам. Може би след време...
"7 дни спорт"
На 27 януари най-титулуваният биатлонист за всички времена Оле Ейнар Бьорндален навърши 41 г. Страшно е дори да си помислиш, че той продължава да намира в себе си сили и мотивация, за да бъде конкуренция на биатлонисти, два пъти по-млади от него.
Нека се пренесем в миналото и си спомним един ден, една гонка с невероятни емоции. 8 февруари 2014 г. - олимпийският спринт в Сочи. И най-големите му фенове не можеха да повярват, че Бьорндален може да грабне златото в спринта. В щафетата - да, медал -да, но индивидуално злато - едва ли... Колко приятно е понякога да грешиш. Замислете се - човекът беше на 40 г.! И победи в най-бързата гонка, демонстрирайки великолепна скорост. Заби рекорд и като най-възрастен победител в състезанията, че и на олимпийски игри. Спечели 7-и златен олимпийски медал и регистрира 94 победи в биатлона! Доказателство за изключителна сила на воля, мъжество, характер, инат и безгранична любов към мечтата на живота си - биатлона.
„Императорът” с радост даде интервю за руските медии.
- Оле, навършихте 41 г. На колко обаче се чувствате?
- Важното е, че се чувствам добре (смее се). Още съм мотивиран и работя усърдно. Почти нищо не се е променило, откакто бях на 30. Да, малцина побеждават на 40, но в спорта всичко е възможно дори на 45 г. Добрата форма ми позволява да разчитам на добри резултати още няколко години. Смятам да продължа до „домашното” световно в Холменколен през 2016 г.
- Биатлонът е...
- ... Концентрация. Важни са също техническият аспект, физиката и, естествено, психологията. Иначе мотивация никога не ми е липсвала - аз обичам безумно този спорт.
- Помните ли ОИ в Нагано през 1998 г. и първото ви злато?
- Беше великолепен ден!
Това злато беше важно не само за мен, но и за цяла Норвегия
Халвар Ханеволд спечели индивидуалната надпревара, а аз - спринта на 10 км. Именно тези победи тласнаха биатлона в Норвегия напред.
- Коя е най-впечатляващата победа в кариерата ви?
- Освен в Нагано невероятно беше и едно състезание в Ханти Мансийск, което се проведе при силен вятър и екстремни условия. Може би то беше най-доброто ми.
- Ами Солт Лейк Сити? През 2002 г. станахте абсолютен олимпийски шампион, спечелвайки всички стартове.
- Там просто бях в превъзходна форма. В подобна потресаваща форма бях също и на световните в Хохфилцен (2005) и Корея (2009), където също спечелих всички дисциплини. В Солт Лейк обаче беше олимпиада.
- Вие сте най-титулуваният спортист в историята на зимните олимпиади. Как се чувствате на върха?
- Великолепно! (смее се). Чувството е страхотно - да си в първата редица с Бьорн Дели, когото в Сочи изравних по победи. Той е мой приятел и пример за мен. Мотивираше ме неговото спортно дълголетие.
- Португалският треньор Жозе Моуриньо някога каза, че когато си първи, няма никакво напрежение. Но когато си втори или трети, се намираш под постоянно напрежение. Съгласен ли сте?
- Напрежение съществува навсякъде и винаги, особено при топспортистите - от страна на пресата, отбора, съотборниците. Не можеш да избягаш от него, затова трябва да умееш да се справяш и да го контролираш.
- В кой момент от кариерата си го почувствахте най-силно?
- До първата ми победа на световно първенство. Но чаках дълго за златото. Станах олимпийски шампион през 1998 г., а световния връх покорих едва през 2003 г. в Ханти Мансийск. Можех да спечеля световното още през 2001 г., но тогава паднах преди самия финал и останах втори с 4 секунди след французина Рафаел Поаре.
- Веднъж в интервю се оплакахте, че хората не знаят много неща за вас. Например, че ходите по въже. Какво още не знаят?
- (Усмихва се) Добър въпрос. Например, че умея да готвя. Мнозина смятат, че съм доста сериозен и не умея да си почивам и разпускам, което не е вярно. Какво още? Плувам добре, занимавам се със сърф. Всъщност един професионалист няма много време за отдих, затова трябва да го използва пълноценно.
- Във връзка с любовта ви към кулинарията кое е фирменото блюдо на Оле Ейнар Бьорндален?
- Лично аз ям много паста и мога да сготвя спагети „алиолио пеперончино” - с чесън, чили и свежи домати. В домашни условия правя и страхотна пица.
- Като малък сте мечтали да станете спортен фотограф. Какво е отношението ви към медиите и журналистите?
- Медиите са много важни за нашия спорт. Но ми се струва, че журналистите имат прекалено много власт. С текстовете си пресата фактически може да промени света, да повлияе за приемане на решения в политиката. Така е и в спорта. Когато използват силата си в правилното направление, е добре, но понякога я използват и в негативна посока. Критиката им обаче трябва да е обоснована.
Когато започнат да заливат спортиста с кофи помия, той трябва да си смени професията
Всичко трябва да се върши професионално.
- Ако вие бяхте журналист, кого бихте интервюирали?
- Владимир Путин и Барак Обама - едновременно.
- Дразнят ли ви писанията в пресата за вашия роман с Даря Домрачова?
- Да, но ги разбирам. Личният живот на спортиста е една от най-интересните за читателите теми, да не кажа най-интересната. За мен обаче връзката ни с Даря е личен въпрос и не желая да я коментирам. Може би след време...
"7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)