)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Простиха на Тайгър Уудс, на Бил Клинтън, само за мен няма прошка
- Изминаха 2 години, откакто вие признахте, че сте се допингирал. Какви бяха тези години за вас?
- Беше както сте очаквали, е, може би както очаквахте вие, но не и аз. Пропадането беше тежко, може би по-тежко, отколкото си мислех. А начинът, по който разказах моята история чрез Опра, колкото и добре тя да си свърши работата, ми донесе брутални последици. Беше тежко, мъчително, изискваше търпение, но изглежда, се появява светлинка в края на тунела.
- Казахте „брутално, тежко, по-зле от очакваното”. Вие лично какво очаквахте?
- В моето съзнание чувствах, че въздухът от балона е вече изпуснат заради доклада, свидетелствата, книгите срещу мен, заради много неща. Така смятах, но мисля, че моментът, в който американците ме чуха да го признавам, най-вече тук, в САЩ, беше много тежък. За половината от зрителите на Опра това дойде прекалено: „Какво? Допинг, кръвен допинг и кръвопреливане?” За тях това бе прекалено много. Другата половина си каза: „Това не е достатъчно, той се спря, не каза имена.” Така тези две половини останаха недоволни, недоволни бяха и всички в стаята.
- Ако можехте да го направите отново, щяхте ли да постъпите различно?
- Да, със сигурност. Като се замисля, просто бих чакал. Аз не бях готов да седна в това кресло. Имаше и други причини да го направя – аз не съм търпелив човек. И смятах, че креслото пред Опра бе точното място, в което да седна. А вероятно се нуждаех да изчакам още 3 или 6 месеца. Хората бяха бесни и разочаровани и причината бях само аз.
- Ако вие бяхте обикновен човек от улицата, някой фен на колоезденето, щяхте ли да простите на Армстронг сега?
- Е, така не е честно. Слушайте, аз няма да ви лъжа, да заявя себично: „Да, това време идва.” Но това няма да бъда аз, моята дума вече не важи. Това, което е важно, е в крайна сметка какво мисли тази общност от улицата – колоездачната общност, хората с рак. Какво мислят те – ето кое е важното.
- Не държите ли точно вие ключовете за собственото си изкупление? Ако просто кажете това, което хората искат да кажете, да кажете цялата истина, цялата история, да окажете съдействие.
- Аз изкарах много време, опитвайки се да изградя една организация (Фондацията "Ланс Армстронг", която промени името си на Livestrong след неговото признание), за да помогна на много хора. И не мога да лъжа, боли ме, че за това не говориха, почти го забравиха и почти беше зачеркнато в някои части на света, все едно е някаква измама или автореклама. А не беше. Фондацията си беше нещо съвсем реално. Тя означаваше много за мен. И най-много ме заболя, когато от Livestrong ми казаха: „Ти трябва да се отместиш.”
- Колко много ви заболя от това?
- Едва ли може да бъде по-лошо. Но това е положението.
- И няма никакъв шанс отново да се съберете с тях? Всичко е приключило завинаги?
- Завинаги е голяма дума.
- А най-добрата възможност за вас да помагате на хората ще е, ако ви намалят доживотната забрана да се състезавате. Какво ще ви позволи това?
- Ще намали скуката ми! Наказанието няма нищо общо с Livestrong или с възможностите ми да работя с онкоболните. Не зная примери за пропаднали спортисти във Великобритания, зная за такива примери в САЩ – Тайгър Уудс, Майкъл Викс, дори Бил Клинтън, като те всички имат право да работят. Затова е по-тежко за мен. Но не смятам да започвам някакво ново движение или да възраждам старо движение, за да помагам на хората.
- Като слушам, ми изглежда, че вие не сте се фокусирали в наказанието ви, вие искате повече – да ви простят?
- Ние всички искаме да ни прощават. Има много наистина, ама много лоши хора, които искат да им се прости, но това няма да стане. И може би аз съм сред тях. Но в крайна сметка бих могъл да разсъждавам като страничен човек: „Аз гледах 7 Тура, аз ги гледах, видях кой победи, обаче се оказа, че той не е победил, никой не е победил, състезанието остана без победител, 7 празни жълти фланелки. И все пак през същите тези години има връчени зелени фланелки като Цабел, който напълно си призна за допинг; има фланелки за катерачи като Виранк, който си призна за допинг... Е, как става така?” Не мисля, че това е добре за спорта.
- Смятате ли, че трябва да ви върнат тези 7 победи?
- Не съм аз човекът, който да го каже. Ако аз не съм победителят... Мисля, че трябва да има победител. Аз просто казвам това като фен. Ако влезете в Уикипедия и видите Тур дьо Франс, там има този огромен период без победители от Първата световна война и друг период от Втората световна война. И след това изглежда, сякаш е имало друга световна война – без победител (победите на Армстронг). Трябва да има победител. Но аз не се опитвам да се големея и да се изтъквам. Беше нещастно време. Беше ужасно време... Не мисля, че историята е глупава. Казвам ви, че историята не е глупава. Историята в крайна сметка поправя много от тези неща. Ако трябва да ме попитате какво смятам, че ще стане след 50 години, аз не мисля, че този период ще остане празен без победители през тези 50 години. Може би там ще бъде някое друго име. Но не може мястото да е празно.
- Смятате ли, че ви превърнаха в изкупителна жертва?
- Е, моите действия и реакции, начинът, по който реагирах на някои неща, не бяха уместни, затова заслужавах някакво наказание. Дали то не е твърде жестоко? Разбира се, че ще кажа „да”. Но много хора ще кажат, че то не е достатъчно.
- Споменахте думата „скука”. Колко голям проблем е за вас, че не можете да се състезавате изобщо?
- Е, аз се състезавам всеки ден на много лошо ниво на игрището за голф. Иначе е отчайващо, защото смятам, че още мога да се състезавам в някой спорт на доста високо ниво, за което на никого не му пука. Никой не иска да ме чуе. Но това, което е най-отчайващо, е, че ако например майка ми утре заболее от множествена склероза – но слава богу, че тя не е болна! – и ако аз поискам да бягам на Бостънския маратон, за да събера $100 000 в полза на Дружеството за множествена склероза, аз не мога да го направя! И не само не мога да го пробягам, аз не мога дори да ходя на трасето, да потичам малко, да мина през подкрепителните пунктове и да финиширам за 4 часа и 15 минути, като събера 100 бона. Нямам право да го направя!
- И това не е справедливо?
- Не зная как може някой да мисли, че това е справедливо.
- Но нали смисълът на наказанието е то да възпре останалите?
- За сметка на другите? Никой не печели, ако аз бягам бавно на маратона. Не мисля, че някой смята за правилно, ако Ланс Армстронг иска да отиде на турнир по тенис на маса или на кърлинг, или на стрелба с лък, или за плуване просто за кеф. Между другото къде са останалите лица в историята? Разбирам – аз трябва да бъда наказан, но трябва да погледнем нещата като цяло. Не трябва ли да е така?
- Вашите критици биха казали, че точно вие сте били главатарят, подстрекателят. Че не става дума само за взимането на допинг, а за сплашването на останалите, на заплахите, за лъжите, за предателството на приятелите.
- Нещо от това е вярно, но има и неверни неща. Със сигурност има една непочтеност, която смятам за напълно непростима. Но заплахите, подстрекателството – това не е напълно вярно.
- Една от най-големите критики към интервюто ви с Опра Уинфри бе, че вие не казахте как точно е ставало всичко, как е било организирано.
- Как е било организирано какво?
- Допингирането.
- Но всички го знаят, нали?
- Е, не сме го чули от вас.
- Аз не искам да навлизам в това, което са ме питали или не са ме питали. Ще кажа само, че каквото са ме питали, аз съм отговорил. Причината да сме в това положение е, защото от правосъдното министерство, от администрацията по храните и лекарствата, федерални агенти притискаха, е, нека да не казваме „притискаха”, те заставяха хората да отговарят на въпроси със заплаха от затвор.
- Но не сме ли в това положение, защото вие мамехте?
- Да, разбира се, но не мисля, че някой друг от моето поколение е срещал федерални агенти да стоят на прага на дома му със значка и пистолет и да казват: „Вие ще отговаряте на моите въпроси.”
- По въпроса за допинга – бихте ли взели допинг отново?
- Това е сложен въпрос и моят отговор няма да се хареса особено. Ако трябваше да се състезавам през 2015 г., тогава не, аз няма да го направя отново, защото не мисля, че се налага. Но ако ме върнете обратно в 1995 г., тогава вероятно пак бих го направил. На хората няма да им се хареса да чуят това.
- Но това е честният ви отговор?
- Да, това е честният отговор, но това е отговор, който се нуждае от някои пояснения. Когато аз взех решението – когато моите съотборници взеха това решение, когато цялата велоколона взе това решение – това бе лошо решение в едно време, което не беше идеално. Но това се случи. Когато Ланс Армстронг направи това, аз зная какво стана. Аз зная какво стана с колоезденето между 1999 и 2005 г. Аз видях как това се разраства, аз видях как се разширява. Аз зная какво стана с велоиндустрията. Аз зная какво стана с фирмата Trek Bicycles (неговия личен спонсор и доставчик на велосипеди) – от продажби за $100 милиона до продажби за $1 милиард. Аз зная какво стана с моята фондация - от никакви пари до събирането на $500 милиона, до помощта за 3 милиона души. Искаме ли да вземем това обратно? Не мисля, че някой ще каже „да”. Ще ви кажа какво искам да направя. Бих искал да променя мъжа, който направи онези неща, може би не решението му, но начина, по който той е действал. Начинът, по който се отнасяше с другите хора, начинът, по който не можеше да се спре да се бори. Беше велико да се борим на тренировките, велико да се борим на състезанието, но няма нужда да се борим на пресконференциите или в интервюто, или за лични неща. Онзи мъж би се борил и с вас сега – щях да ви нападна. Ето този мъж наистина се нуждае от промяна и може би никога няма да се върне. Ето защо този въпрос не е лесен и аз искам да бъда прям с вас.
- Вижте жълтите фланелки на стените (на магазина за колела на Армстронг – Mellow Johnny’s). Все така ли твърдите, че сте се състезавали при равни условия?
- Така мисля, но смятам, че по-добре ще отговорят момчетата, с които карах. Нека да попитаме Ян Улрих (Улрих завърши 3 пъти втори на Тура зад Ланс), нека попитаме Цюле (Алекс Цюле бе втори през 1999 г.), нека попитаме 200 души от всяка от 7-те години. Нека да ги питаме.
- Аз ще ви кажа, че не сте били при равни условия. Това е проблемът с допинга, с (кръвния допинг) ЕРО – за да действа ефективно, се нуждаете от клиники, трябват ви добре обучени лекари, а това е много скъпо. Така ние не знаем кой е наистина най-добрият колоездач.
- Мисля, че бяхме при равни условия. Нашата система бе доста остаряла. При първата ми победа в Тура бях номер 181, отбор, поканен допълнително. Това си беше малък, нискобюджетен тим, без кой знае какви научни възможности. Виж, накрая – да, бяхме голям отбор, но отбор, който изградихме с времето.
- Това не съответства с определението „най-високотехнологичната, професионална, успешна” програма за допингиране, което ви даде щатската агенция за борба с допинга.
- Да, но това не е вярно. Ланс Армстронг не е най-голямата измама в световния спорт. „Ю ЕС Постал” не беше най-сложната програма за допинг. Да твърдиш това, след като си чел всичко за спортистите от Източна Германия, за тези от Западна Германия, за турците, за руснаците, за – да пази Господ, всички други спортни лиги на света. Не.
- Ще бъде ли допингът завинаги част от спорта?
- Изкушението винаги ще е налице, особено за събитие като Тура. Тежко е. Ще е различно в деня, в който ще карат 21 дни около Шан’з Елизе. Това е много тежко състезание, много красиво, но тежко. Истинският въпрос е дали след 2006 г. наистина настъпи пълна промяна. Ако не е ЕРО, тогава може да бъде XYZ или АВС, каквото там кажете. Тези 200 момчета, които карат по пътя, дали това е истинско братство? Наистина ли там е взето всеобщо решението: „Не, няма да правим това, защото ще закопаем собствената си прехрана.” Защото с още няколко скандала и този спорт наистина ще бъде на ръба.
- Вие загубихте спонсори. Какви бяха финансовите последици за вас? Може ли да дадете някаква цифра?
- Възможно е. Загубите са значителни, но това е животът ми. Никой няма да ме съжалява, ако съм загубил един долар или 100 милиона долара. Аз гледам към това, което се случва сега.
- Предстои ви федерален съд срещу държавните пощи. Убеден ли сте, че ще успеете да се защитите?
- Не съм сигурен за нищо. Имате 12 съдебни заседатели, които решават дали Пощенската служба е била ощетена от мен в размер на 30 милиона долара. Аз съм убеден, че спонсорството на организацията за моя отбор бе благотворно за нея. Между другото аз съм горд с отношенията ни, от това, което направихме. Горд съм от факта, че ако през 1998 г. бяхте попитали на улицата някого какво мислят за Пощенската служба, те щяха да отговорят с палец, насочен надолу. Ако бяхте попитали някого, който е работил за Пощенската служба през 1998 г.: „Какво мислите за работата си за тях?”, щяха да ви отвърнат – „Уф” с палец, насочен надолу. Обаче от 1999 до 2004 г. те обожаваха работата си. Ясно е доказано и документирано, че насилието на работното място в Пощенските служби е било нещо обичайно, трагично. От 1999 до 2004 г. (когато Армстронг печели своите 6 Тура с екипа на US Postal) няма насилие на работното място. Това бе организация, горда с това, което върши. Беше нещо, което се появи във вестниците по цял свят. Вижте, аз обожавах да карам за тези хора, те имаха върховни типове – от горе до долу, ето защо не зная какво ще кажат тези 12 съдебни заседатели.
- Ако се върнем към интервюто с Опра, вие казахте, че не сте взимали допинг през сезон 2009-2010. Продължавате ли да го твърдите?
- Абсолютно, абсолютно.
- Казахте, че сега се концентрирате към бъдещето. Какви са надеждите ви за бъдещето, без да броим подобряването на играта ви на игрището за голф?
- Бих искал да я подобря. За мен възможностите в живота ми намаляват, но има неща, които трябва да разреша. Гледам с надежда към времето, когато адвокатите ми няма да бъдат трите най-важни неща за деня ми и всичко, за което ще се тревожа, ще бъде как се справят децата в училище (той има 5 деца от 2 жени) или какво е времето, и за чудесния ден, който съм изкарал със семейството. Но много бих искал да бъда на място, където да мога да помагам на хората, макар че е вероятно никога да не се случи.
- Нима все още можете да вдъхновявате и да помагате на хората, независимо от случилото се?
- Да, те ми го казват. Може би те лъжат! Може би тези хора са по-малко, отколкото преди, но няма значение. Не се нуждая от поляна с хиляда души. Аз съм доволен да помогна, ако някой ми каже, че някой има нужда от това.
Дан Роън, Би Би Си
Превод: 7 дни спорт
- Беше както сте очаквали, е, може би както очаквахте вие, но не и аз. Пропадането беше тежко, може би по-тежко, отколкото си мислех. А начинът, по който разказах моята история чрез Опра, колкото и добре тя да си свърши работата, ми донесе брутални последици. Беше тежко, мъчително, изискваше търпение, но изглежда, се появява светлинка в края на тунела.
- Казахте „брутално, тежко, по-зле от очакваното”. Вие лично какво очаквахте?
- В моето съзнание чувствах, че въздухът от балона е вече изпуснат заради доклада, свидетелствата, книгите срещу мен, заради много неща. Така смятах, но мисля, че моментът, в който американците ме чуха да го признавам, най-вече тук, в САЩ, беше много тежък. За половината от зрителите на Опра това дойде прекалено: „Какво? Допинг, кръвен допинг и кръвопреливане?” За тях това бе прекалено много. Другата половина си каза: „Това не е достатъчно, той се спря, не каза имена.” Така тези две половини останаха недоволни, недоволни бяха и всички в стаята.
- Ако можехте да го направите отново, щяхте ли да постъпите различно?
- Да, със сигурност. Като се замисля, просто бих чакал. Аз не бях готов да седна в това кресло. Имаше и други причини да го направя – аз не съм търпелив човек. И смятах, че креслото пред Опра бе точното място, в което да седна. А вероятно се нуждаех да изчакам още 3 или 6 месеца. Хората бяха бесни и разочаровани и причината бях само аз.
- Ако вие бяхте обикновен човек от улицата, някой фен на колоезденето, щяхте ли да простите на Армстронг сега?
- Е, така не е честно. Слушайте, аз няма да ви лъжа, да заявя себично: „Да, това време идва.” Но това няма да бъда аз, моята дума вече не важи. Това, което е важно, е в крайна сметка какво мисли тази общност от улицата – колоездачната общност, хората с рак. Какво мислят те – ето кое е важното.
- Не държите ли точно вие ключовете за собственото си изкупление? Ако просто кажете това, което хората искат да кажете, да кажете цялата истина, цялата история, да окажете съдействие.
- Аз изкарах много време, опитвайки се да изградя една организация (Фондацията "Ланс Армстронг", която промени името си на Livestrong след неговото признание), за да помогна на много хора. И не мога да лъжа, боли ме, че за това не говориха, почти го забравиха и почти беше зачеркнато в някои части на света, все едно е някаква измама или автореклама. А не беше. Фондацията си беше нещо съвсем реално. Тя означаваше много за мен. И най-много ме заболя, когато от Livestrong ми казаха: „Ти трябва да се отместиш.”
- Колко много ви заболя от това?
- Едва ли може да бъде по-лошо. Но това е положението.
- И няма никакъв шанс отново да се съберете с тях? Всичко е приключило завинаги?
- Завинаги е голяма дума.
- А най-добрата възможност за вас да помагате на хората ще е, ако ви намалят доживотната забрана да се състезавате. Какво ще ви позволи това?
- Ще намали скуката ми! Наказанието няма нищо общо с Livestrong или с възможностите ми да работя с онкоболните. Не зная примери за пропаднали спортисти във Великобритания, зная за такива примери в САЩ – Тайгър Уудс, Майкъл Викс, дори Бил Клинтън, като те всички имат право да работят. Затова е по-тежко за мен. Но не смятам да започвам някакво ново движение или да възраждам старо движение, за да помагам на хората.
- Като слушам, ми изглежда, че вие не сте се фокусирали в наказанието ви, вие искате повече – да ви простят?
- Ние всички искаме да ни прощават. Има много наистина, ама много лоши хора, които искат да им се прости, но това няма да стане. И може би аз съм сред тях. Но в крайна сметка бих могъл да разсъждавам като страничен човек: „Аз гледах 7 Тура, аз ги гледах, видях кой победи, обаче се оказа, че той не е победил, никой не е победил, състезанието остана без победител, 7 празни жълти фланелки. И все пак през същите тези години има връчени зелени фланелки като Цабел, който напълно си призна за допинг; има фланелки за катерачи като Виранк, който си призна за допинг... Е, как става така?” Не мисля, че това е добре за спорта.
- Смятате ли, че трябва да ви върнат тези 7 победи?
- Не съм аз човекът, който да го каже. Ако аз не съм победителят... Мисля, че трябва да има победител. Аз просто казвам това като фен. Ако влезете в Уикипедия и видите Тур дьо Франс, там има този огромен период без победители от Първата световна война и друг период от Втората световна война. И след това изглежда, сякаш е имало друга световна война – без победител (победите на Армстронг). Трябва да има победител. Но аз не се опитвам да се големея и да се изтъквам. Беше нещастно време. Беше ужасно време... Не мисля, че историята е глупава. Казвам ви, че историята не е глупава. Историята в крайна сметка поправя много от тези неща. Ако трябва да ме попитате какво смятам, че ще стане след 50 години, аз не мисля, че този период ще остане празен без победители през тези 50 години. Може би там ще бъде някое друго име. Но не може мястото да е празно.
- Смятате ли, че ви превърнаха в изкупителна жертва?
- Е, моите действия и реакции, начинът, по който реагирах на някои неща, не бяха уместни, затова заслужавах някакво наказание. Дали то не е твърде жестоко? Разбира се, че ще кажа „да”. Но много хора ще кажат, че то не е достатъчно.
- Споменахте думата „скука”. Колко голям проблем е за вас, че не можете да се състезавате изобщо?
- Е, аз се състезавам всеки ден на много лошо ниво на игрището за голф. Иначе е отчайващо, защото смятам, че още мога да се състезавам в някой спорт на доста високо ниво, за което на никого не му пука. Никой не иска да ме чуе. Но това, което е най-отчайващо, е, че ако например майка ми утре заболее от множествена склероза – но слава богу, че тя не е болна! – и ако аз поискам да бягам на Бостънския маратон, за да събера $100 000 в полза на Дружеството за множествена склероза, аз не мога да го направя! И не само не мога да го пробягам, аз не мога дори да ходя на трасето, да потичам малко, да мина през подкрепителните пунктове и да финиширам за 4 часа и 15 минути, като събера 100 бона. Нямам право да го направя!
- И това не е справедливо?
- Не зная как може някой да мисли, че това е справедливо.
- Но нали смисълът на наказанието е то да възпре останалите?
- За сметка на другите? Никой не печели, ако аз бягам бавно на маратона. Не мисля, че някой смята за правилно, ако Ланс Армстронг иска да отиде на турнир по тенис на маса или на кърлинг, или на стрелба с лък, или за плуване просто за кеф. Между другото къде са останалите лица в историята? Разбирам – аз трябва да бъда наказан, но трябва да погледнем нещата като цяло. Не трябва ли да е така?
- Вашите критици биха казали, че точно вие сте били главатарят, подстрекателят. Че не става дума само за взимането на допинг, а за сплашването на останалите, на заплахите, за лъжите, за предателството на приятелите.
- Нещо от това е вярно, но има и неверни неща. Със сигурност има една непочтеност, която смятам за напълно непростима. Но заплахите, подстрекателството – това не е напълно вярно.
- Една от най-големите критики към интервюто ви с Опра Уинфри бе, че вие не казахте как точно е ставало всичко, как е било организирано.
- Как е било организирано какво?
- Допингирането.
- Но всички го знаят, нали?
- Е, не сме го чули от вас.
- Аз не искам да навлизам в това, което са ме питали или не са ме питали. Ще кажа само, че каквото са ме питали, аз съм отговорил. Причината да сме в това положение е, защото от правосъдното министерство, от администрацията по храните и лекарствата, федерални агенти притискаха, е, нека да не казваме „притискаха”, те заставяха хората да отговарят на въпроси със заплаха от затвор.
- Но не сме ли в това положение, защото вие мамехте?
- Да, разбира се, но не мисля, че някой друг от моето поколение е срещал федерални агенти да стоят на прага на дома му със значка и пистолет и да казват: „Вие ще отговаряте на моите въпроси.”
- По въпроса за допинга – бихте ли взели допинг отново?
- Това е сложен въпрос и моят отговор няма да се хареса особено. Ако трябваше да се състезавам през 2015 г., тогава не, аз няма да го направя отново, защото не мисля, че се налага. Но ако ме върнете обратно в 1995 г., тогава вероятно пак бих го направил. На хората няма да им се хареса да чуят това.
- Но това е честният ви отговор?
- Да, това е честният отговор, но това е отговор, който се нуждае от някои пояснения. Когато аз взех решението – когато моите съотборници взеха това решение, когато цялата велоколона взе това решение – това бе лошо решение в едно време, което не беше идеално. Но това се случи. Когато Ланс Армстронг направи това, аз зная какво стана. Аз зная какво стана с колоезденето между 1999 и 2005 г. Аз видях как това се разраства, аз видях как се разширява. Аз зная какво стана с велоиндустрията. Аз зная какво стана с фирмата Trek Bicycles (неговия личен спонсор и доставчик на велосипеди) – от продажби за $100 милиона до продажби за $1 милиард. Аз зная какво стана с моята фондация - от никакви пари до събирането на $500 милиона, до помощта за 3 милиона души. Искаме ли да вземем това обратно? Не мисля, че някой ще каже „да”. Ще ви кажа какво искам да направя. Бих искал да променя мъжа, който направи онези неща, може би не решението му, но начина, по който той е действал. Начинът, по който се отнасяше с другите хора, начинът, по който не можеше да се спре да се бори. Беше велико да се борим на тренировките, велико да се борим на състезанието, но няма нужда да се борим на пресконференциите или в интервюто, или за лични неща. Онзи мъж би се борил и с вас сега – щях да ви нападна. Ето този мъж наистина се нуждае от промяна и може би никога няма да се върне. Ето защо този въпрос не е лесен и аз искам да бъда прям с вас.
- Вижте жълтите фланелки на стените (на магазина за колела на Армстронг – Mellow Johnny’s). Все така ли твърдите, че сте се състезавали при равни условия?
- Така мисля, но смятам, че по-добре ще отговорят момчетата, с които карах. Нека да попитаме Ян Улрих (Улрих завърши 3 пъти втори на Тура зад Ланс), нека попитаме Цюле (Алекс Цюле бе втори през 1999 г.), нека попитаме 200 души от всяка от 7-те години. Нека да ги питаме.
- Аз ще ви кажа, че не сте били при равни условия. Това е проблемът с допинга, с (кръвния допинг) ЕРО – за да действа ефективно, се нуждаете от клиники, трябват ви добре обучени лекари, а това е много скъпо. Така ние не знаем кой е наистина най-добрият колоездач.
- Мисля, че бяхме при равни условия. Нашата система бе доста остаряла. При първата ми победа в Тура бях номер 181, отбор, поканен допълнително. Това си беше малък, нискобюджетен тим, без кой знае какви научни възможности. Виж, накрая – да, бяхме голям отбор, но отбор, който изградихме с времето.
- Това не съответства с определението „най-високотехнологичната, професионална, успешна” програма за допингиране, което ви даде щатската агенция за борба с допинга.
- Да, но това не е вярно. Ланс Армстронг не е най-голямата измама в световния спорт. „Ю ЕС Постал” не беше най-сложната програма за допинг. Да твърдиш това, след като си чел всичко за спортистите от Източна Германия, за тези от Западна Германия, за турците, за руснаците, за – да пази Господ, всички други спортни лиги на света. Не.
- Ще бъде ли допингът завинаги част от спорта?
- Изкушението винаги ще е налице, особено за събитие като Тура. Тежко е. Ще е различно в деня, в който ще карат 21 дни около Шан’з Елизе. Това е много тежко състезание, много красиво, но тежко. Истинският въпрос е дали след 2006 г. наистина настъпи пълна промяна. Ако не е ЕРО, тогава може да бъде XYZ или АВС, каквото там кажете. Тези 200 момчета, които карат по пътя, дали това е истинско братство? Наистина ли там е взето всеобщо решението: „Не, няма да правим това, защото ще закопаем собствената си прехрана.” Защото с още няколко скандала и този спорт наистина ще бъде на ръба.
- Вие загубихте спонсори. Какви бяха финансовите последици за вас? Може ли да дадете някаква цифра?
- Възможно е. Загубите са значителни, но това е животът ми. Никой няма да ме съжалява, ако съм загубил един долар или 100 милиона долара. Аз гледам към това, което се случва сега.
- Предстои ви федерален съд срещу държавните пощи. Убеден ли сте, че ще успеете да се защитите?
- Не съм сигурен за нищо. Имате 12 съдебни заседатели, които решават дали Пощенската служба е била ощетена от мен в размер на 30 милиона долара. Аз съм убеден, че спонсорството на организацията за моя отбор бе благотворно за нея. Между другото аз съм горд с отношенията ни, от това, което направихме. Горд съм от факта, че ако през 1998 г. бяхте попитали на улицата някого какво мислят за Пощенската служба, те щяха да отговорят с палец, насочен надолу. Ако бяхте попитали някого, който е работил за Пощенската служба през 1998 г.: „Какво мислите за работата си за тях?”, щяха да ви отвърнат – „Уф” с палец, насочен надолу. Обаче от 1999 до 2004 г. те обожаваха работата си. Ясно е доказано и документирано, че насилието на работното място в Пощенските служби е било нещо обичайно, трагично. От 1999 до 2004 г. (когато Армстронг печели своите 6 Тура с екипа на US Postal) няма насилие на работното място. Това бе организация, горда с това, което върши. Беше нещо, което се появи във вестниците по цял свят. Вижте, аз обожавах да карам за тези хора, те имаха върховни типове – от горе до долу, ето защо не зная какво ще кажат тези 12 съдебни заседатели.
- Ако се върнем към интервюто с Опра, вие казахте, че не сте взимали допинг през сезон 2009-2010. Продължавате ли да го твърдите?
- Абсолютно, абсолютно.
- Казахте, че сега се концентрирате към бъдещето. Какви са надеждите ви за бъдещето, без да броим подобряването на играта ви на игрището за голф?
- Бих искал да я подобря. За мен възможностите в живота ми намаляват, но има неща, които трябва да разреша. Гледам с надежда към времето, когато адвокатите ми няма да бъдат трите най-важни неща за деня ми и всичко, за което ще се тревожа, ще бъде как се справят децата в училище (той има 5 деца от 2 жени) или какво е времето, и за чудесния ден, който съм изкарал със семейството. Но много бих искал да бъда на място, където да мога да помагам на хората, макар че е вероятно никога да не се случи.
- Нима все още можете да вдъхновявате и да помагате на хората, независимо от случилото се?
- Да, те ми го казват. Може би те лъжат! Може би тези хора са по-малко, отколкото преди, но няма значение. Не се нуждая от поляна с хиляда души. Аз съм доволен да помогна, ако някой ми каже, че някой има нужда от това.
Дан Роън, Би Би Си
Превод: 7 дни спорт
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)