Интервюто с Хамес: Бразилците ме наритаха на Мондиала

Няма да е преувеличено да се каже, че 2014 е година, която Хамес Родригес едва ли ще забрави. Момъкът от Кукута, Колумбия, още едва 23-годишен, вече е постигнал неща, за които мнозина топ играчи могат само да мечтаят. Първо блесна на Мондиала в Бразилия, където завърши като голмайстор, а после си осигури бляскав трансфер в Реал Мадрид.

“Винаги съм копнял да съм там където съм днес”, споделя носителят на наградата “Пушкаш” на ФИФА за най-красив гол на 2014 година. Този приз, играенето всяка седмица рамо до рамо с Кристиано Роналдо и носталгията по родината, напусната в тийнейджърските години, са сред темите, разисквани от атакуващия халф в пространното му интервю за FIFA.com.

-         Едва ли можехте да имате по-добра 2014 година. Представяхте ли си я такава 12 месеца по-рано?

-         Винаги си мислиш, че ще напредваш, а аз лично си мечтаех да стигна, където съм днес. Сега, когато вече съм го постигнал и играя за голям клуб като Реал Мадрид, мога да мисля само за това продължа тук още дълги години.

-         Какво Ви изненада при присъединяването към клуба?

-         Едно е да го гледаш отвън, но отвътре разбираш истинската скала на нещата – това е нещо напълно различно. Винаги към смятал Мадрид за голям клуб, но вече мога да кажа, че това е несъмнено най-големият клуб в света.

-         Толкова е изписано и изказано за Кристиано Роналдо и неговата личност, но какво е всъщност да споделяш съблекалня и да си съотборник с него?

-         Кристиано е отличен – и на, и извън терена. За мен той заслужаваше “Златната топка” заради постигнатото през 2014 година, а при все това е напълно земен. Имаме много добри отношения. Всеки знае колко е ценен на терена, но е впечатляващо да го гледаш как тренира и работи извън игрището. Точно там виждате истинския Кристиано и разбирате защо е там където е в момента.

-         Свикнахте ли с живота в Мадрид?

-         Мадрид е очарователен град, с винаги изникващи неща за правене. Всичко е постоянно отворено! Предлага ти всичко, от което е възможно да се нуждаеш. И семейството ми, и аз сме много щастливи тук. Не можеше да е по-добре.

-         След като напуснахте Колумбия като тийнейджър, какво Ви липсва най-много от родината?

-         Всичко: твоите хора, храната... Винаги ти се ще да си близо до приятелите и семейството ти. Все пак, трябва да кажа, че свиквам с живота извън отечеството, тъй като вече минаха шест или седем години от напускането ми.

-         У дома сигурно мнозина се чудят дали ще Ви видят отново да играете в колумбийски отбор...

-         Това не е нещо, за което мисля, но ако се случи – хубаво; ако ли не – ще видим какво ще е. Би било хубаво да приключа кариерата си в Колумбия, въпреки че очевидно има доста вода да изтече дотогава (б.и. – засмива се).

-         Да се върнем към 2014 година. Ако трябва да изберете един-единствен момент от нея, кой би бил той и защо?

-         Трудно е, но ако трябва да избера, бих посочил световните финали в Бразилия. Това е нещо, което ще остане завинаги у мен, а и у много колумбийци. Всички у дома следяха всяка наша стъпка с надеждата, че можем да сътворим история. Никога преди не бяхме стигали четвъртфинал, затова и постижението ще остане завинаги като спомен у мен.

-         А и с онзи мъничък детайл с гола Ви срещу Уругуай, донесъл наградата “Пушкаш”...

-         Да, това ме направи много щастлив. Започнах да си мисля за тази награда веднага след като вкарах и благодаря на бог, че ми се случи. Фактът, че публиката гласува за мен в отворен вот, също направи мига специален. Мога само да благодаря. Ще е трудно да изравня този гол, след като той дойде на “Маракана”, че и на световно първенство, но ще продължа да опитвам.

-         Следихте ли гласуването?

-         Другите голове (б.р. – на Стефани Рош и Робин ван Перси) също бяха много добри, тъй че знаех, че конкуренцията ще е голяма. За щастие мечтата ми да спечеля се сбъдна.

-         На Бразилия 2014 вкарахте и друг чуден гол – онзи срещу Япония...

-         От всичките ми на Мондиала този ми хареса най-много. Настигнах дълъг извеждащ пас, след което заобиколих с финт последния защитник и копнах топката над вратаря. Като изключим онова срещу Уругуай, това беше най-удовлетворителното попадение лично за мен. Изискваше повече техника от другото, където бях с гръб към вратата и ударих воле отдалеч. Тук трябваше деликатен завършващ удар, което усложни нещата.

-         Приключението на Колумбия на Мондиала приключи срещу домакина Бразилия. Връщайки се назад сега, какво си спомняте от този мач?

-         Беше необичаен двубой, с много нарушения и накъсвания на играта. Започнаха от самото начало да ми влизат твърдо, но вече всичко е минало. Важното е, че написахме история и имаме млад колектив, който може да продължи да го прави. Тази група играчи има огромно желание да върви по правилния път и да печели много неща.

-         Може пък да вземете реванш на Русия 2018?

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe