Той е млад, само 35-годишен, талантлив, много скромен, но и много амбициозен. Той е българин, казва се Мирослав Бояджиев и той е новият треньор на германския национален отбор по шорттрек. Sportal.bg ( в лицето на Фани Богданова) се среща с Мирослав Бояджиев по време на провелото се в Дордрехт, Холандия европейско първенство по бързо пързаляне с кънки на къса писта. Постигнатото от Мирослав Бояджиев е пример за успешна кариера на един млад български спортен специалист.
- Г-н Бояджиев, откога сте треньор на националния отбор по шорттрек на Германия? И как така българин бе назначен на този пост?
- Сравнително от скоро съм официално на този пост, но от 2009 година съм треньор на националния отбор на юношите и асистент на мъжете, и жените. Всъщност още през 2010 година бях поел мъжкия и дамския състав на Германия за осем месеца, когато тогавашния наставник на отбора напусна или беше уволнен. Тогава се наложи за известно време аз да поема неговия пост. И сега се случи нещо подобно. Малко преди Олимпийските игри в Сочи от Германския кънки съюз не бяха доволни от тогавашния треньор на отбора и аз пак поех отбора временно. Това се случи почти в навечерието на старта на олимпийските игри и затова тогава като втори човек в треньорския щаб на германския национален отбор по шорттрек аз отпътувах за Сочи заедно с двамата немски състезатели, които имаха квоти за игрите. Оттогава досега аз все още водя германския национален отбор, като официално съм назначен на поста треньор на националния отбор по шорттрек на Германия от декември 2014 година.
- Как започна всъщност всичко за вас в Германия? И защо Германия?
- Още през 2002 година след Олимпийските игри в Солт Лейк Сити, на който аз самият участвах, заминах за Германия (Нюрнберг) при тогавашната си приятелката, която следваше там. Бях на 22 години и току що се бях отказал от активна състезателна дейност. Реално тогава не исках повече да се занимавам със спорт, но след извесно време спорта започна много да ми липсва и затова започнах да работя като треньор на един клуб. Това се случи през 2003 година и тъй като в Нюрнберг нямаше никакви шорттрек клубове се преместих в Мюнхен. Работата ми с този клуб продължи две години и след това бях назначен за главен треньор на областта, т.е. отговарях за всички състезатели по шорттрек на територията на Бавария. От 2006 година вече съчетавах този пост с треньорската си работа с юношеския национален отбор по шорттрек на Германия. Тогава започнах да пътувам с националите по състезания в ролята си на отговорен треньор за юношите, но по това време все още нямах официален договор за работата си като треньор на юношите. Просто за определени състезания, като например световно първенство за юноши, пътувах с отбора. Едва през 2009 година станах официалено треньор на отбора на юношите плюс асистент на мъжете и жените.
- Успехите ви с баварските състезатели ли най-вече помогнаха да стигнете толкова високо в треньорската йерархия на една от най-силните в спортно отношение държави в света?
- Наистина няма как представителите на Германския кънки съюз да на са забелязали, че в моята област шорттрека вече има развитие. Аз по принцип рядко съм доволен от себе си и от това, което се случва, но явно предвид развитието на нещата управленското звено на бързото пързаляне с кънки на къса писта в Германия е оценило постигнатото от мен и е видяло потенциални възможности за нещо повече.
- С какво образование сте?
- Завършил съм, разбира се, Националната спортна академия в София, но за да работиш като треньор в Германия се изисква да притежаваш и техен лиценз, като категориите във възходящ ред там са „С”, „В” и „А”. Ходи се на семинари, държат се изпити и най-важното лицензът на един треньор не е вечен, а се подновява всяка година. Иначе част от обучението на дипломираните български треньори се признава, т.е. не се налага да се минава през всички стъпки на обучението за получаване на лиценз в Германия.
- Кога и защо започнахте да се занимавате с шорттрек? Кои са най-големите ви успехи на леда?
- Шорттрек започнах да тренирам през 1995 година. Насочих се към този спорт, защото ми липсваше леда. Започнал съм с фигурно пързаляне, но единствения вариант да се върна на леда и да имам шанс състезателно беше да го направя с шорттрек, защото за фигурното пързаляне вече бях стар. И така с течение на времето шорттрека започна да ми харесва. През 1997 година участвах в първото си световно първенство за юноши. Като цяло активната ми състезателна кариера продължи само 5-6 години, като върховото ми постижение е 11-тото ми място от Олимпийските игри в Солт Лейк Сити през 2002 година.
- Бил сте част от златното поколение шорттрек състезатели на България, нали?
- Да (усмихва се – бел. на автора). В един отбор съм бил с Евгения Раданова и сега като погледна на Европейското първенство тук в Дордрехт, една голяма част от това поколение български шорттрек състезатели са треньори на част от европейските отбори. Асен Пандов и Юлиан Ангелов (с прозвището „Фюта”) са начело на българския национален отбор. Аз съм начело на германския отбор. Ани Луканова, която е сред най-успелите български състезателки по шорттрек, е тук с отбора на Полша. Иван Пандов – треньорът на хърватите в момента, който всъщност не е само този, който е поставил основите на шорттрека в България, но е и този, без който това златно поколение състезатели нямаше да съществува. Той беше и моят треньор. Определено българите имаме повод за гордост, тъй като в зоната определена за треньорите край пързалката, на която се проведе европейското първенство по шорттрек за 2015 година, стояха цели 4-ма българи.
- Каква според вас е ролята на Иван Пандов за тогавашния пробив на българското бързо пързаляне с кънки на дълга писта и защо българския шорттрек (предимно женския) загуби силата си в последните години?
- Основна. Негова е ролята, тъй като той е този, който създаде структурата на този спорт в България. Преди той да започне да се занимава с това просто не е имало шорттрек в България. Да поемеш ангажимента да развиеш нещо от нищото говори само по себе си достатъчно за това колко амбициозен човек е Иван Пандов. Е, той е имал и малко късмет да попадне на толкова талантливи състезатели, като Евгения Раданова. Имаше златни години за българския шорттрек, но точно в този момент трябваше повече да се инвестира в развитието на шорттрека – да се привлекат повече деца, инфраструктурата и условията за тренировки на пързалките да се подобрят. За мен шорттрека в България не се доразви. Бяха положени основите му. Имаше ги и успехите, и дотук.
- Евгения Раданова, според вас, просто един самороден талант в спорта ли беше или по-скоро плод на усилията и тренировъчните методи на Иван Пандов?
- Според мен и двете неща – и таланта и тренировъчните методи на наставника ѝ са изиграли своята роля, за да стане тя един голям шампион. Колкото и да е талантлив един човек, ако не му пасва системата на подготовка, отбора, ако нещата не вървят в правилната посока, той няма как да се стигне до големите успехи на Раданова. Според мен тя наистина е един талант, огромен при това. Физически по природа много здрава, страшно работлива като състезател и едновременно с това обаче и с отбор и треньор, които я подкрепяха. Без треньорът, няма как да има успех. Той е този, които във всеки един момент трябва да намери правилните думи и стъпка по стъпка да изгради един състезател, да развие потенциала му, за да може той да стигне до върха. Таланти и аз имам в Германия, но като треньор съм наясно, че само това не е достатъчно. Пътят, който трябва да извърви един талант от момента, в който бъде открит до почетната стълбичка е ужасно дълъг и трънлив.
- Какво вие лично сте научили от Иван Пандов? И към днешен момент, като треньор на германския национален отбор по шорттрек, придържате ли се към неговите методи на тренировка или вече сте си изградили своя собствена концепция?
- Откакто съм спрял да тренирам при Иван Пандов през 2002 година са изминали близо 13 години, в който шорттрека се е развил и променил страшно много. Това е едното. Другото е, че след като съм завършил Национална спортна академия и съм работил като треньор толкова много години съм стигнал до един такъв етап от развитието си, на който да намеря своя философия, за това как трябва да се тренира. Оценявам някои неща от треньорската работа на Иван Пандов като добри, но да не забравяме все пак, че той е бил самоук. Той е гледал, правил е, опитвал е. Много неща са функционирали на принципа на грешката учи. Сега вече не е нужно да откриваме топлата вода. Днес треньорите от България имаме достъп до всичката информация, която ни е необходима, за да сме на ниво. Това, което всъщност аз съм научил от него е как трябва да се работи с хора.
- Кой е вашият идол, ако имате такъв сред доказалите се треньори по шорттрек в световен мащаб? Подръжавате ли на някого?
- Трудно е да се подръжава на някого, защото всички треньори имат своите тайни и малко или много крият своите методи на тренировка. Все пак ние треньорите на национални отбори не тренираме всеки ден на една пързалка, за да можем да добием реална представа кой и как работи. Нека кажа обаче, че има двама-трима треньори, на които се възхищавам и мнението ми, за които е много високо. Единият е холандския треньор Юрун Оттър. Според мен той е един много добър треньор с много високи качества и като треньор, и като разбиране за спорта. Има и един канадец, с който съм работил през последните години и който беше в Германия в ролята си на ментор на треньорите. Той присъстваше на тренировките ни, наблюдаваше работата ни и ни даваше мнението си. Един вид ни обучаваше. Неговото име е Ги Тибо. Той е с 40 медала от олимпийски игри и световни първенства в шорттрека.
- Според Юрун Оттър – треньорът на холандците в шорттрека най-важното е да научиш състезателите си как да се чувстват комфортно в своята зона на дискомфорт, може би затова и тренировъчните му методи не са от най-традиционните (примери: За да научи състезателите си например как да намирата решения на проблемите си, на връщане от един лагер в Испания той кара състезателите си да се приберат вместо със самолет с велосипеди без никакво предварително предупреждение. Друг път пък съветва състезателите си да носят със себе си по един спрей с лют пипер. Това можело да им спаси живота по време на колоездачния поход от Калгари до Ванкувър, който той планирал за тях. И не за друго, а в случай, че срещнат мечка. Тогава на холандските състезатели по шорттрек им се наложило да преминат през девствените и диви гори на Роки маунтинс, с маунтинбайк на гърба, пресичащи реки, защото мостовете отбелязани на картата липсвали и всичко това по пътя към Олимпийските игри във Ванкувър (вижте повече по темата на ТУК). Какви са вашите тренировъчни методи?
- Възхищавам се на това, което Оттър постигна в Холандия с националния отбор по шорттрек на „лалетата”. Неговият успех е страхотен и просто с думи не може да се опише. Това, което той прави е горе-долу и моята философия. Всеки човек по натура гледа да се намира в една комфортна зона, за да се чувства добре и когато излезе от тази комфортна зона започва или да се оплаква, или да недоволства или да се разочарова и отчайва. Според мен не само в шорттрека, но и изобщо в живота е така. Аз се опитвам всеки ден да давам някакво предизвикателство на състезателите си, с което те да се опитат да се справят. Много е лесно, когато всеки ден им поставяш едни и същи задачи, тялото свиква, стига се до един вид автоматизъм и вече няма развитие. Затова и аз, както Юрун се опитвам да изваждам ежедневно състезателите си от тяхната комфортна зона. Състезателите ми знаят, че всяка една тренировка за тях ще бъде едно ново предизвикателство, с което те ще трябва да се справят. Мисля, че по този начин по-трудно се губи мотивация за тренировка. За мен основната цел по време на тренировъчния процес е стъпка по стъпка да продължаваме да вървим напреди, затова и всекидневното оценяваме процентно до каква степен всеки един от моите състезатели се е справил с поставените му задачи. Отборът ми е още много млад. След Олимпийските игри в Сочи се отказаха трима основни състезатели. В момента съм на Европейското първенство в Дордрехт с двама юноши. Останалите са мъже и жени, но дори и те са много млади.
- Вие към какво се стремите при работата си с националния отбор на Германия? Какви са целите и амбициите ви свързани с германското бързо пързаляне с кънки на къса писта ( в краткосрочен и в дългосрочен план)?
- Целта са медали от големи първенства. Германците, както и холандците като цяло имат нефинансиран спорт за здраве. На ниво национален отбор, когато вече има държавно финансиране се очакват медали и всичко, което се прави на това ниво е с цел да се постигнат върхови резултати. С други думи, за да получиш държавно финансиране се изисква много и най-вече реални доказателства, че си способен да донесеш медали на Германия от световни първенства и олимпийски игри. Затова и засега за много от нещата състезателите от германския национален отбор по шорттрек си плащат сами.
- Колко състезатели тренирате в момента и кои са те?
- Доста е голяма групата състезатели, които тренирам. Тук съм със седем човека – пет момчета и две момичета. Дамския ни състав не е пълен, не защото момичетата не са покрили нормативите за участие на Международния кънки съюз, а защото завишените нормативи, които сме заложили ние в Германия не им позволиха това. Времето в щафетното бягане, което състезателките трябваше да съумеят да постигнат преди европейското първенство по време на контролните ни състезания бе такова, че да ни гарантира влизане във финала. Четирите момичета от щафетата на Германия не покриха норматива, който им позволяваше участие в Дордрехт и затова сега не са тук.
- Доволен ли сте от представянето на вашите състезатели до момента на Европейското първенство в Дордрехт?
- От една страна съм доволен, от друга не. При мъжете по време на щафетното им бягане се случи така, че имаше падане и беше страхотен хаос. Определено на моя отбор му липсваше състезателен опит, който при щафетното бягане е много важен. Като цяло очаквах по-добро представяне от някои от мъжете и затова не съм доволен от представянето им, но като погледнем къде сме били миналата година на европейското и къде сме сега, резултатите ни са много по-добри въпреки отказването от състезателна дейност на най-добрите ни състезатели. Най-доброто класиране на германски състезател през миналата година на европейското беше 14-то място в крайното класиране, а най-лошото около 30-то. Сега Анна Зайдъл се класира 10-та в крайното класиране при жените (най-добрата българка Катрин Маноилова завърши 16-та – бел. на автора), а при мъжете Торстен Крюгер се нареди 15-ти (за България Цветан Цанков се класира 26-ти). Зайдъл бе 6-та на 1000 метра и 9-та на 500 метра. На 1500 метра Бианка Шалтер се нареди 12-та. При мъжете на 1500 метра Кристов Шуберт се представи най-добре от нашия отбор – 20-ти. Торстен Крюгер бе 11-ти на 500-метровата дистанция и 12 на тази от един километър. При щафетното бягане германците се наредиха 7-ми. Нещата в спорта не стават от днес за утре и за да стигнем до мечтаните медали в германския национален отбор сме се фокусирали върху постигането на прогрес, какъвто определено регистрирахме на европейското първенство този уикенд в Дордрехт.
- Какви са като цяло впечатленията ви от Европейското първенство по шорттрек в Дордрехт?
- Въпреки че пързалката в Дордрехт е с прекалено малък капацитет, европейското първенство бе добре организирано и със страхотна атмосфера. Залата бе пълна. Имаше светлинни ефекти, музика. Огранизаторите се бяха погрижили, както за перфектното провеждане на самото състезание, така и за внасянето на допълнителни шоу елементи. Личи си, че холандците са инвестирали много средства, за да се получи подобно нещо. Това е първото състезание, на което сме свидетели на такава шоу програма. Личи си, че холандците се опитват да направят нещо различно и очевидно успяват.
- Каква е формулата на успеха в шорттрека според вас и къде я търсите вие? (в менталната(психологическата), физическата, техническата или тактическата подготовка? В ниновациите?
- Можем да говорим за формулата на успеха, когато има успех. Аз съм начело на германския национален отбор само от месец все пак. Принципно според мен формулата на успеха и то не само в шорттрека е каква нагласа има човек да постигне нещо, и доколко е способен никога да не се предава и да се бори, за да постигне целите си. Дали аз лично мога да постигна успех? Ами, всичко е възможно. Имам млад отбор. Имам в отбора много талантливи състезатели. Във всички случаи, до края на 2018 година, когато изтича настоящия олимпийски цикъл, няма да сме постигнали целите си. Засега сме средно силна шорттрек нация и ни предстои един много дълъг път до върха, който няма как да бъде извървян за една-две години.
Разделям се с Мирослав Бояджиев с пожелание един ден той да успее да постигне голямата си цел като треньор по шорттрек и с отбора си да донесе много европейски, световни и олимпийски медали на Германия ( бел. на автора).
Фани Богданова специално за Sportal.bg от Дордрехт, Холандия
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)