)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Дидие Кюш е човекът с най-много победи в спускането на „Щрайф” – цели 5. Швейцарецът, който спря със ските през 2012 г., говори пред австрийския „Клайне Цайтунг” за абфарта на най-опасното трасе в света.
- Първата ви среща с „Щрайф” беше среща с чистия страх, нали? Поне така чухме.
- Преди мен паднаха четирима скиори, някои бяха закарани в болница с хеликоптер. Исках да се махна и да хвана влака. Но гордостта ми не го позволи.
- И все пак тръгнахте...
- Да, с надеждата да оцелея. Но по време на спускането си казах: „Окей, лошо е, но не е чак толкова лошо”. А когато държиш идеалната линия, тогава контролираш нещата. Но в първото си състезание изгубих 9 сек във втората част на пистата.
- Това се случва през 1996 г. Две години по-късно печелите в Кицбюел, макар и на доста скъсено трасе...
- Не ми пука, това ми беше първата победа в Световната купа. По онова време даже нямах подиум.
- Постигнахте общо 5 победи в спусканията, рекордьор сте, наричат ви Краля на „Щрайф”. Рутината ли ви помогна да се настроите към пистата?
- Никога! Тук винаги е много напрегнато, всеки път караш, пълен с адреналин.
- Продължихте ли да се страхувате?
- За мен страхът е тогава, когато тялото произвежда стресови хормони, които карат краката ти да треперят. Но освен на първото състезание никога не съм изпитвал страх тук.
- В каква степен Кицбюел промени живота ви?
- Това, че можех да празнувам първата си победа в Световната купа точно на „Щрайф”, беше специално. Преди това нямах много успехи. Можеше да стане така, че кариерата ми да свърши след година-две. Бях научил касапския занаят, можех да стана много добър касапин (смее се). Като цяло успехът тук промени живота ми. Без тези успехи нямаше да имам такъв привилегирован живот сега.
- Виждали сте фатални падания на много колеги – не само в Кицбюел, но и на други места. Как се справяте с това?
- Скоростта на скиора става по-голяма, ако той опита да скрие тези негативни преживявания, да не се страхува. Ако се провали, той никога няма да бъде бърз. Например аз гледах падането на Даниел Албрехт на монитора в стартовата къщичка. Но преди старта се обърнах встрани.
- Вие сте един от малкото скиори, които никога не са падали на „Щрайф”. Колко благодарен сте за това?
- Много. Докато снимахме филма за „Щрайф”, чух звуковите записи от паданията на Дани Алберхт и Ханс Гругер и очите ми се насълзиха. Дотогава не бях осъзнал колко късмет съм имал в кариерата си, въпреки че имах тежки контузии.
"7 дни спорт"
- Преди мен паднаха четирима скиори, някои бяха закарани в болница с хеликоптер. Исках да се махна и да хвана влака. Но гордостта ми не го позволи.
- И все пак тръгнахте...
- Да, с надеждата да оцелея. Но по време на спускането си казах: „Окей, лошо е, но не е чак толкова лошо”. А когато държиш идеалната линия, тогава контролираш нещата. Но в първото си състезание изгубих 9 сек във втората част на пистата.
- Това се случва през 1996 г. Две години по-късно печелите в Кицбюел, макар и на доста скъсено трасе...
- Не ми пука, това ми беше първата победа в Световната купа. По онова време даже нямах подиум.
- Постигнахте общо 5 победи в спусканията, рекордьор сте, наричат ви Краля на „Щрайф”. Рутината ли ви помогна да се настроите към пистата?
- Никога! Тук винаги е много напрегнато, всеки път караш, пълен с адреналин.
- Продължихте ли да се страхувате?
- За мен страхът е тогава, когато тялото произвежда стресови хормони, които карат краката ти да треперят. Но освен на първото състезание никога не съм изпитвал страх тук.
- В каква степен Кицбюел промени живота ви?
- Това, че можех да празнувам първата си победа в Световната купа точно на „Щрайф”, беше специално. Преди това нямах много успехи. Можеше да стане така, че кариерата ми да свърши след година-две. Бях научил касапския занаят, можех да стана много добър касапин (смее се). Като цяло успехът тук промени живота ми. Без тези успехи нямаше да имам такъв привилегирован живот сега.
- Виждали сте фатални падания на много колеги – не само в Кицбюел, но и на други места. Как се справяте с това?
- Скоростта на скиора става по-голяма, ако той опита да скрие тези негативни преживявания, да не се страхува. Ако се провали, той никога няма да бъде бърз. Например аз гледах падането на Даниел Албрехт на монитора в стартовата къщичка. Но преди старта се обърнах встрани.
- Вие сте един от малкото скиори, които никога не са падали на „Щрайф”. Колко благодарен сте за това?
- Много. Докато снимахме филма за „Щрайф”, чух звуковите записи от паданията на Дани Алберхт и Ханс Гругер и очите ми се насълзиха. Дотогава не бях осъзнал колко късмет съм имал в кариерата си, въпреки че имах тежки контузии.
"7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)